Експерт: Туроператорите злоупотребяват с шопинг туризъм

Шопинг туризмът е един от сегментите, в които туроператорите злоупотребяват най-много и най-често. Има най-голям брой нерегламентирани субекти, които организират екскурзии с цел пазаруване. В рамките на ЕС този вид туризъм не е особено популярен, защото стоките са почти еднакви навсякъде, а за българите най-популярната дестинация е Турция, въпреки че заради хиперинфлацията интересът и там намалява. Това каза Димитрина Горанова, председател на УС на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА), в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.

Освен организираните с туроператори групови шопинг турове, има и доста индивидуални пътувания, каза още гостенката, като българите пътуват много и до Италия, където има доста аутлет магазини. Пътуването до тази дестинация се обуславя и от много евтините нискотарифни полети.

На въпроса дали шопинг туризмът в Турция има добавена стойност за туроператорите, събеседничката каза, че ако се говори за туризъм трябва да се прави разлика между "турист" и "посетител". Турист е лице, което пребивава повече от 24 часа в определена туристическа дестинация и ползва поне една нощувка. Така че, ако говорим за организирани туристически посещения в Турция, те са за повече от един ден и са комбинирани с посещения на културно-исторически или религиозни обекти. "Да, има добавена стойност. Идеята е например за един уикенд да се предостави възможност на туриста от една страна да напазарува, но и да разгледа дестинация, в която не е бил".

"Шопинг туризмът се съчетава най-добре с културно-историческия, а също и с рекреативния туризъм. Не само на българите, когато пътуват в чужбина, но и на чужденците, при посещение на планински или морски курорти в България, им се предлага шопинг екскурзия до София или другите ни големи градове, където могат да си напазаруват". 

"Не бих казала, че България има потенциал за развитие на шопинг туризма като основна цел на посещението, защото България няма добре известни местни продукти и стоки, които да привличат чужденците и те да пътуват с основна цел да си купят от тези продукти", заяви Горанова. "От друга страна, бидейки член на ЕС, в нашите магазини се предлагат неща, които има във всяка една европейска държава. Това по-скоро е един допълнителен продукт, който може да разнообрази друг туристически пакет".

При изходящия туризъм шопинг възможностите са по-скоро допълнителен елемент към обичайните пакети и дори не е задължителен. Само за Турция се организират такива пакети с основна цел шопинг. Отражението на инфлацията върху шопинг туризма е изключително негативно, предвид това, че "в България спекулата е много голяма и скокът на цените е един от най-високите в Европа", каза гостенката. "Това ни прави все по-непривлекателни".

Премахването на Covid мерките през миналата година се отрази много благоприятно на туризма като цяло и пътуванията се възстановиха с темпове, които никой не беше очаквал. За това бяхме свидетели през лятото на някои проблеми по летища и т.н. Няма разместване през последните няколко години при водещите шопинг дестинации в Европа, каза още събеседничката.

Какви са причините все още да не се наблюдава отлив на туристи в следствие на по-високите цени на туристическите услуги заради инфлацията? Как ще се отрази липсата на обичайния туристопоток от Китай, свързан с новите повишени нива на заболеваемост от Covid в тази страна? Мисли ли се вече малко по-дългосрочно за закупуване на туристически услуги? Какви са причините за процъфтяването на т.нар. "майс туризъм" - конферентен, тийм билдинги, работни срещи тип грийн-офис? Защо културно-историческият туризъм е най-бавно възстановяващият се сектор?

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria