Плоският данък остава да действа. Засега

Депутатите от комисията по бюджет и финанси отхвърли предложението на "БСП Лява България" да бъде върнато подоходното данъчно облагане.

"Безотговорно е да примем толкова сериозна промяна в данъчната система, предложена от парламентарна група с 38 депутати", изтъкна председателят на комисията Менда Стоянова (ГЕРБ). Тя поясни, че този парламент няма мандат за такава промяна.

Оценката на Министерството на финансите беше, че загубата на хазната с въвеждането на подоходната скала (заради предложения необлагаемия минимум) при минимална работна заплата от 420 лева ще бъде в размер на 1,133 млрд. лева, а при минимална работна заплата от 460 лева - приходите в бюджета ще бъдат с още 100 млн. лева по-ниски. Анализите са направени и при данни на НАП за заплати към 1 януари 2016 година, уточниха експертите.

Въвеждането на плоския данък беше грешка, призна Румен Гечев (БСП) и допълни, че няма развита държава в света, която да го прилага. Той беше категоричен, че приходите в бюджета ще са по-големи и това потвърждават изчисленията на всички експерти в развитите държави по света.

Предложението на левите предвижда необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата и плавно увеличение на скалата до максимална ставка от 27%. Това е по-ниско от средното за ЕС, посочи депутатът. Сполед него има редица институции, които посочват, че в България има задълчочаваща се социална поляризация и причината е именно заради плоския данък.

Данъчната тежест трябва да падне върху хората с по-високи доходи, каза от своя страна Георги Търновалийски от БСП. Това е по- справедливо, а и прогресивното данъчно облагане се прилага в повечето страни от Европа.

От Българската търговско промишлена палата отчетоха по време на дебатите, че моментът не е подходящ за драстични промени в данъчния режим.

С последните промени в Закона акцизите беше прието бизнесът да подава данъчни декларации само по електронен път за доходите си от 2017 година, тоест за данъчната кампания 2018 година. Първоначално предложението беше за кампанията за следващата гоидна. По време на дебатите обаче депутатите отчетоха, че не във всяко населено място има интернет и беше даден срок от 1 година, за да може тази промяна да бъде извършена без проблеми за данъчнозадължените лица.

От Националната агенция по приходите (НАП) посочиха, че имат готовност да осигурят допълнителни работни места и да подпомогнат бизнеса и физическите лица без техническа възможност да подават декларация по електронен път. Това ще става на същото място, където по принцип се подават декларации в хартиен вариант.

Менда Стоянова поясни, че електронните данъчни декларации за физическите лица е много чувствителна тема и предложи първо данъчните да реализират тази възможностите и едва след това да бъде въведено задължителното подаване по електронен път.

Физическите лица, които подадат декларация по електронен път ще ползват 5% отстъпка в максимален размер до 1000 лева.

От БСП Лява България предложиха и диференцирана ставка от 5% върху детските храни и стоки, което също не беше подкрепено от депутатите в комисията. Целта е социална - подпомагане на младите семейства и начин за решаване на демографската криза, посочи един от вносителите на предложението Георги Търновалийски. Председателят на комисията Менда Стоянова обаче поясни, че опитът досега винаги показва, че чрез косвените данъци не се намаляват цените. Тя посочи, че с промяната ще има по-малко приходи в бюджета и повече опити за злоупотреба и ще постави в неравностойно положение производителите и потребителите. От подобна мярка ще се възползват основно семействата с високи доходи.

По отношение на социалния ефект Стоянова посочи, че демографската криза може да се реши със социални мерки чрез разходната част на бюджета. Тя беше категорична, че при отглеждането на деца важни са "не само пелените", а детските градини, качественото хранене, училищното образование и т.н.

Румен Гечев (БСП) отбеляза, че няма гаранции, че социалните добавки, получавани в подкрепа на отглеждането на дете, ще бъдат похарчени именно за това.

Депутатът от Патриотичния фронт Емил Димитров обясни от своя страна, че няма оценка как ще се отрази намаляването на ДДС върху детските стоки върху бюджета и цените. Той подкрепи идеята подкрепа за семействата да има през разходната част на бюджета, а за да няма злоупотреби е възможно да има ограничения за ползване на мерки, стимулиращи раждаемостта, за семейства с 3 деца.

Комисията не прие и предложение на депутата Методи Андреев (ГЕРБ), което предвижда облекчение за малките производители на вино. Според закона те трябва да регистрират данъчни складове, да регистрират движението на стоката, което натоварва бизнеса, а виното е с нулева данъчна ставка и държавата не получава нищо от производството на вино.

По време на дебатите Андреев посочи пример за винопроизводител, който е инвестирал 200 хил. лева в отделен данъчен склад, защото закона не позволява дегустации в данъчни складове.

Още икономически и политически новини четете в Investor.bg