Закъснялата среща на "царя" на Русия Путин и нестандартния Тръмп

Във всяка партия шах важно място има дебютът. Основна задача на шахматните дебюти е да осигуриш на своите фигури изгодни позиции за сметка на противниковите. Сред тях обаче има и една специална категория - гамбитът. Използвайки гамбит, играчът жертва пешка, за да получи удобно положение, от което да развие бърза и форсирана атака.

Обърнатата дъска

Днешните руско-американски отношения наподобяват игра на преобърната шахматна дъска и никак не напомнят партия, в която се играе гамбит. В тях виждаме твърде много противоречива риторика и насъбрали се грешки, взаимна предпазливост и предубеждения, обиди и упреци, небивалици и обвинения, прекомерни очаквания и излъгани надежди - неща, съвсем непредразполагащи към пробиви и бързо постигане на целите, пише Валерий Гарбузов, в. "Независимая газета".

Придружена с геополитически сблъсъци, повишената външнополитическа активност на двете държави заведе в задънена улица отношенията помежду им, парализира целия комплекс от проблеми, върху които години наред се градеше двустранното взаимодействие.

През последните няколко години в отношенията между САЩ и Русия се формира дневен ред, който, вместо да сваля, вдигаше все повече нейния конфликтен потенциал: украинската криза и неразрешимата ситуация в Донбас, присъединяването на Крим и войната в Сирия, обвиненията срещу Русия, че се е месила в президентските избори от 2016 г. в САЩ, и антируските санкции, експулсирането на дипломати и затварянето на дипломатически мисии. Взаимните пропагандни атаки го циментираха, трайно го насочиха в коловоза на конфронтация. Тези бързо натрупани грамади блокираха и без това крехките отношения, разрушиха ги до основи.

Сблъсък на века

Днешният упадък на руско-американските отношения се дължи всъщност на три конкретни трудноразрешими проблема: украинската криза, войната в Сирия и антируските санкции. Във всички тях по един или друг начин се отрази реакцията на САЩ, предизвикана от решителното (понякога и дръзко) геополитическо поведение на Русия, решила да преразгледа политиката си от 90-те години на миналия век.

Политическият елит в САЩ съзря в тази практика сериозно, демонстративно предизвикателство от страна на Русия срещу американското глобално надмощие - това навярно е най-сериозната пречка за излизане от сегашната безизходица. Безизходица, създаваща предпоставки да се стигне до сблъсъка на века.

За пръв път след края на Студената война, щом срещнаха подобна заплаха, САЩ използваха режим на санкции, целящ възпиране на Русия и подкрепен от над 40 държави.

И точно в тази необичайна ситуация (година и половина след избирането на Тръмп) бе договорена най-сетне първата официална среща между двамата президенти на 16 юли в Хелзинки. Среща, явно закъсняла, но все пак необходима. Поне като опит да се изтръгнем от плетеницата, в която се сплитат обвинения и раздразнителност, илюзии и надежди, впримчвайки в мрежите си понякога мнозина.

Лидерите

Годините, прекарани от двамата лидери по върховете на властта, формираха на Запад трайна представа за всеки от тях. Там виждат Путин като "цар" на нова Русия, авторитарен, зловещ и коварен демон на съвремието, който решително и безпощадно променя геополитическата конфигурация и прекроява света по собствени шаблони.

Не по-малко забележителна е личността на Тръмп - президент своеобразен, оригинален, способен изненадващо често да мени възгледите си и отново да прави противоречиви изявления, неочаквани и нестандартни постъпки, които учудват и най-сведущите познавачи на световната политика. При всички различия обаче двамата имат обща черта - и Путин, и Тръмп са лидери, хвърлили открито предизвикателство срещу баналното течение на живота и досегашните устои на световния ред.

Още един важен момент - президентската среща ще протече в атмосфера на нарастващи разногласия между САЩ и другите членки на НАТО, в контекста на икономическите войни, разпалени от Тръмп, на фона на прозрението в ред европейски страни, осъзнали, че без Русия не може да се гарантира сигурност в Европа.

Не бива да забравяме и друго - положението на самия американски президент в страната му наистина е укрепнало за година и половина, но все още е нестабилно. Съдбата му е все така в ръцете на Конгреса. Разследванията за намеса на Русия в изборите през 2016 г. продължават, не спират и атаките срещу Тръмп от страна на откритите му противници.

Независимо от публичните уверения на президентите Путин и Тръмп, че се стремят към двустранни контакти, и от липсата на лична неприязън между тях, все още няма и видими признаци за някакво насрещно движение.

Въпроси без отговори

Какво да очакваме прочее от срещата в Хелзинки? Дали ще е поредният разговор за проблемите без някакви конкретни и значителни споразумения? Ще приключи ли срещата поне с най-обща декларация или с устни договорки, които да станат тласък към принципно нови отношения? Или ще видим едно начало на съгласувани действия (във връзка с ракетите със среден и малък обсег, противоракетната отбрана, Иран и Сирия, дори може би с Донбас), които ни дават възможност да тръгнем към бавно, но сигурно реставриране на сградата, разрушена до основи? С оглед целия днешен сложен подтекст на руско-американските отношения трудно бихме дали ясни отговори. Едно е сигурно: двамата президенти предстои да започнат твърде нелесен диалог по твърде нелесни проблеми. Щом е така, самата среща като факт изглежда вече е успех.

Какъвто и да бъде резултатът от президентската среща, е време да осъзнаем, че без конкретни промени във външната политика на Русия и на САЩ едва ли ще има промени и в двустранните им отношения. Дали обаче по принцип са възможни промени, позволяващи на двете страни да установят диалог и същевременно всяка да води твърд външнополитически курс, реализирайки собствена геополитическа програма? Този въпрос неизбежно ще е първият, пред който ще застанат участниците в хелзинкските преговори, приковали вниманието на цял свят. Въпрос, на който едва ли днес някой би дал изчерпателен отговор.
 

/БТА/