Ще се справи ли Евросъюзът без руски газ?

България може да преживее и без газ от "Газпром". Единственият начин да бъдат възобновени доставките е капитулация на "Булгаргаз", който да признае, че през април т. г. страната ни не е била права да откаже плащането в рубли. Това ни поставя в много деликатна ситуация и ни прави уязвими в случай на арбитраж.

Арбитражът има смисъл дори затова да бъде защитено доброто име на "Булгаргаз" като търговска компания и евентуално, ако могат да се получат някакви компенсации.

След година-две в Европа ще останат три-четири руски газови острова – Унгария, Сърбия и може би Гърция, както и Турция, която ще е своеобразен руски газов континент. Връзката между него и островите ще минава през България заради съществуващата транзитна инфраструктура.

Това заяви пред БГНЕС д-р Пламен Димитров от Информационния център на Министерството на отбраната.

"България може да преживее и без газ от "Газпром". Според Кризисния щаб, създаден от служебният министър-председател Гълъб Донев, обаче цената, заложена в настоящия договор с "Газпром" ще бъде по-ниска, отколкото тази на спот пазара", заяви още той.

"Извън тези 1 млрд. куб. м. годишно, които имаме гарантирани от азербайджанското находище "Шах-Дениз", останалите 2/3 от потреблението трябва да се търсят на друго място. Така Кризисният щаб не изключва възможността да изпробваме възможността „Газпром“ да възобновят доставките, тъй като тяхната цена е на 70% обвързана с котировките на нидерландският хъб TTF и на 30% с петролни деривати, което означава, че поне за момента цената на руския газ би била малко по-ниска, отколкото на спот пазара, ако сравняваме с хъбовете в Европа", коментира д-р Димитров.

Той обаче вижда непреодолима пречка за възобновяването на отношенията ни с "Газпром", тъй като в края на април руската страна едностранно спря доставките, докато "Булгаргаз" си изпълнява договора, преведе си парите навреме за май и прави заявки всеки ден колко иска да получи, но няма отговор от руската страна. "Следователно, не смятам, че Русия ще отстъпи от тази си позиция и ще приеме плащане в долари, както е записано в договора", добави експертът.

Според него единственият вариант за възобновяване на доставките е т.н. капитулация на "Булгаргаз", който да каже, че страната ни не е била права през април тази година да откаже заплащането на доставките на газ в рубли. "В този случай обаче възниква въпросът: ако заплащането в рубли устройва "Булгаргаз", то тогава защо той не го е правил в последните месеци? Фактически, ако има арбитраж, който да реши спора между двете страни, България остава напълно уязвима, ако сега се съгласи да плаща в рубли", уточни още д-р Димитров.

Той смята, че в този момент "Булгаргаз" има големи шансове за успех при един евентуален арбитраж, тъй като не ние сме нарушили договора.

"Булгаргаз" има всички основания да го поиска, защото е изправна страна по договора и изпълнява своите задължения. Няма нищо по-логично от това да поиска този арбитраж. Има един момент, че с указ на президента Владимир Путин е забранено да се плаща за руския газ в друга валута, освен рубли. "Газпром" може да се позове на това форсмажорно обстоятелство. Това не означава, че "Булгаргаз" е виновен и е неизправна страна. Просто руската страна има някакво оправдание", заяви експертът.

Д-р Димитров припомни, позовавайки се на юристи, че остава твърде малко време до края на договора. "Дори и "Газпром" да бъде осъден, сумата няма да е чак толкова голяма. Арбитражът има смисъл дори затова да бъде защитено доброто име на „Булгаргаз“ като търговска компания и евентуално, ако могат да се получат някакви компенсации", каза той.

В същото време руската страна е започнала да излиза от правното поле във взаимоотношенията си с европейските държави и въобще не е сигурно, че "Газпром" ще плати неустойка, ако тя бъде присъдена от арбитражния съд.

Относно 7-те танкера втечнен газ, предложени от правителството на Кирил Петков и след това изявлението, че за тяхната доставка няма осигурени слотове, Пламен Димитров заяви, че осигуряването на тяхното разтоварване наистина за момента е почти невъзможно на приемлива цена.

"Специално терминалът "Ревитуса", близо до Атина, на който най-много разчитаме, слотовете бяха разпределени през миналата есен за тази година – 2022-ра. Сега това, което се очаква през тази есен, е да бъдат обявени търгове за 2023 г. и се надявам вече там "Булгаргаз" да участва и да няма оправданието, че няма слотове. Слотовете могат да бъдат препродавани и да бъдат купени от "Булгаргаз", но от Кризисния щаб разбрахме, че цената ще стане прекалено висока. В същото време обаче цената на хъбовете в Европа също расте, през тази седмица тя доближи 300 евро за мегаватчас. Така че към днешна дата може би приемането на офертата за тези 7 танкера би излязло по-евтино, отколкото да се равняваме по спот цените и да купуваме от излишъците на регионалния пазар. Защото в момента се случва това – "Булгаргаз" купува основно от излишъците на гръцкия пазар, а там има микс от руски газ, втечнен, азерски и доста търговци", подчерта още той.

Д-р Димитров припомни, че Турция разполага с четири терминала за прием на втечнен газ. Единият от тях е в европейската част, близо до България, още един се строи също в европейската част. "Там има свободен капацитет за прием на газ, но няма споразумение за междусистемна свързаност между „Булгартрансгаз“ и турската „Боташ“, така че има юридически пречки за внос", каза той и добави, че трябва да се водят политически преговори за разрешаването на този проблем.

"Не разбирам, последните правителства през последните месеци разговарят ли с турската страна по този въпрос и докъде са стигнали, какъв е отговорът", заяви д-р Димитров.

Експертът не изключва и "Газпром" да оказва натиск, защото няма интерес турската газопреносна система да се отваря към нас, но българските политици трябва да бъдат по-настойчиви по този въпрос.

Относно газовите перспективи той посочи, че Русия целенасочено намалява газовите доставки от пролетта, независимо от това дали нейните клиенти плащат в рубли.

"Много често можете да чуете, че германските компании са се съгласили да плащат в рубли, а българските - не. Виждаме какъв е резултатът. 80% от руския газ, доставен за Германия по "Северен поток 1" изчезна. Газът го няма, независимо от това как плащат клиентите на „Газпром“. Целта на Русия е да предизвика недостиг на пазара, да провокира енергийна паника в ЕС и в резултат на това европейските политици да се съгласят да смекчат санкциите срещу Русия и да отворят построения газопровод "Северен поток 2", който според мен никога няма да заработи", заяви д-р Димитров, описвайки тази средносрочна стратегия на Кремъл.

Според него след няколко месеца ще стане ясно какъв е резултатът от тази стратегия. "Тя най-вероятно няма да успее. Европа ще успее да изкара зимата. Към днешна дата на 77% са пълни хранилищата в ЕС, поставената цел от 80% е почти изпълнена. Европа ще изкара зимата и когато Кремъл разбере, че не може да постигне нищо с намаляването на доставките, ще смени тактиката и ще се опита да увеличи пазарния си дял, но вече ще бъде късно", прогнозира д-р Димитров.

След година-година и половина в Европа ще останат три-четири газови острова, които се снабдяват с газ от "Газпром". Това са Унгария, Сърбия, може би Гърция и ще остане Турция, която „не е остров, а руски газов континент на регионалната карта, защото получава много големи обеми от Русия директно по "Турски поток" и „Син поток“. И ще остане и България, която ще бъде нещо като мост между този руски газов континент Турция и тези острови - Гърция, Сърбия и Унгария, защото транзитната инфраструктура, която пренася този газ, минава през България“.