Калените в боя сирийски кюрди доказаха своя дух в борбата срещу групировката "Ислямска държава" и обособиха автономна зона в северната част на Сирия. Тяхното настъпление обаче смути Турция, която прати в сряда танкове през границата срещу "Ислямска държава" и поиска от кюрдите да се изтеглят от завладяната наскоро територия.

Напрежението между Турция и кюрдите изправя един срещу друг съюзник от НАТО и най-ефективната марионетка на САЩ в сложната гражданска война в Сирия. Турция, която се бори с кюрдски бунтовници в югоизточната си част, е все по-разтревожена от евентуално разширяване на кюрдския анклав към нейна територия, така че може би е на пътя към конфронтация с тях.

Кюрдите са голяма етническа група в Близкия изток, населяваща територия, простираща се в части от Турция, Сирия, Ирак и Иран. Броят им е приблизително 30 милиона, около 2 милиона от които живеят в Сирия. И в четирите страни кюрдите открай време са маргинализирани, което поражда желания за независимост или автономия. Сирийските кюрди, които са около 10 процента от населението на страната, получават право на гражданство едва през 2011 година. Така президентът Башар Асад опитва да привлече малцинствената група на своя страна в ранните дни на избухналото срещу него въстание.

Основната кюрдска политическа сила в Сирия, Партията на демократичния съюз (ПДС), извлече ползи от негласното споразумение за ненападение с Асад още от първите месеци на войната. Тогава сирийската армия се изтегли от голяма част от Североизточна Сирия, за да се бие с бунтовници в други райони на страната, което позволи на кюрдите да си обособят автономна зона.

Военното крило на партията, "Сили за защита на народа" (СЗН), след това разшири този анклав, сражавайки се срещу "Ислямска държава" с помощта на американски въздушни удари. Кюрдите се придвижват на запад през последната година и половина и по-рано този месец превзеха град Манбидж, ключов снабдителен център за "Ислямска държава" на запад от река Ефрат. Сега те контролират цялата северна граница на Сирия с Турция с изключение на един 50-километров участък.

ПДС влезе в съюз с арабски бойци в група, известна с името Сирийски демократични сили (СДС), която има подкрепата на САЩ. Тя нанесе на "Ислямска държава" серия от големи поражения, изтласка екстремистите от границата с Турция и напредна към Ракка - де факто столицата на самозвания ислямски халифат.

Победите на бойното поле донесоха все по-голяма подкрепа от страна на Запада. Днес Съединените щати, Великобритания, Франция и Германия имат свои специални части, прикрепени към сирийските кюрди. САЩ казват, че техните 300 военнослужещи изпълняват съветническа роля. Никоя друга група в Сирия не е получила подобна подкрепа от Запада.

Турция гледа на ПДС като на филиал на Кюрдската работническа партия (ПКК), която от три десетилетия води бунт в Югоизточна Турция. Анкара се страхува от създаването на кюрдска автономна зона по протежение на южната си граница и поиска ПДС да се изтегли на изток от Ефрат.

ПДС е в напрегнати отношения и със сирийските бунтовници, борещи се за отстраняване на Асад, които гледат на кюрдската партия като на притурка на правителството. Като доказателство те изтъкват кюрдските териториални придобивки от миналата пролет в контролирана дотогава от бунтовници територия след сирийски и руски въздушни удари. ПДС отрече тези твърдения и заяви, че се бори за демократично самоуправление. Турция е водещ спонсор на сирийските бунтовници.

Носейки се на вълната на военните успехи, ПДС обяви през март, че ще настоява за федерализиране на Сирия след края на войната, което бе сигнал за тревога за повечето от останалите играчи в конфликта, които гледат на това като план за отцепване.

Дамаск и Анкара са твърдо против кюрдското предложение, което може би е първото нещо, за което двете страни са на едно мнение. Само няколко дни след като сирийски военни самолети бомбардираха кюрдски позиции в Хасака, Турция се съгласи Асад да има известна роля в политическия преход в Сирия, смекчавайки дотогавашното си упорито искане за незабавно оттегляне на сирийския президент.

Турски танкове и специални части преминаха в сряда границата и помогнаха на около 1500 сирийски бунтовници да превземат граничния град Джараблус от "Ислямска държава". Въпреки че основната мишена бе "Ислямска държава", операцията бе до голяма степен възприета като засилване на действията срещу кюрдите, окопали се малко по на юг, в Манбидж.

Турция отново поиска те да се изтеглят на изток, а вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън, който бе на посещение в Турция, каза, че ако не го сторят, това значи край на американската подкрепа - признак, че дори Вашингтон е разтревожен от нарастващата кюрдска мощ.

Ако регионалните сили се боят от устрема на ПДС, кюрдите се опасяват, че отново ще бъдат използвани като пионка в междудържавни игри. Няма да им е за пръв път.

ПКК действаше свободно в Северна Сирия по време на президента Хафез Асад, когато той бе на нож с Турция - до 1998 г., когато Асад прогони почитания й лидер в рамките на затоплянето на отношенията с Анкара.
Оттеглянето на иранската подкрепа за кюрдския бунт в Северен Ирак през 70-те години на миналия век остави кюрдите на произвола на Саддам Хюсеин, чиито сили избиха десетки хиляди от тях през следващите две десетилетия, включително с отровен газ. САЩ, които подкрепяха Саддам в иракско-иранската война, не се намесиха.

Днес кюрдите в Северен Ирак разполагат с такава автономия за каквато сирийските могат само да мечтаят. Но дори кюрдското правителство в Ербил, което е зависимо от добрите отношения с Анкара, за да може да изнася петрол, подкрепи турската намеса в Сирия. То заяви, че на ПДС не може да бъде позволено да застрашава регионалната сигурност. (БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase