Армията на чиновниците пак се разраства

От тоя ден Душко Добродушков стана неспокоен и нервозен. Призракът на печената тиква почна да го преследва. Седне в канцеларията да работи, а мисълта го човърка. Пише той нещо, пише до съсипване. Но се му се струва, че перото, което скърца бързо по книгата, му шепне: тиква, тиква, тиква... Скара ли се с някого от другарите си в канцеларията, веднага ще го нарече или печена тиква, или какво се червиш като печена тиква, или я се погледни, моля ти се, какъв си пияница от главата ти се вдига пара като от печена тиква! Нощем, щом заспи, мъчителният призрак на тиквата пак иде. Присънва му се едно поле, ама какво поле! Дълго, широко, края му се не вижда! По него се натъркаляли ония ми ти печени тикви и над всяка се вие сладка пара! Душко върви из това поле, гледа тиквите и му се иска да си откъсне, но щом се наведе, тиквата изчезва. Той пак върви по полето. Поле, но не поле, а някаква си канцелария, уж широка канцелария! Там някъде се явява голяма тиква и почва да се търкаля към него и се расте, расте, става колкото къща, колкото черкова, колкото планина, по-голяма и почва по-бързо и по-силно да се търкаля към него. Душко трепери от страх и бяга, бяга, а краката му се скъсяват, скъсяват. Чудовищната тиква го настига и се хвърля върху него. Архиварят трепва и се събужда, плувнал в пот. Тоя сън почва да го мъчи всяка нощ. Една вечер писарите от управлението имаха гуляй. Опекоха си гювеч у Калчо гостилничаря и се събраха да се повеселят. Бяха го направили лют, за да пият повечко вино. Там, разбира се, беше поканен и архиварят. Вино, речи, песни! Любовни ли не щеш, патриотически ли не щеш. После пиха тостове. Пиха за здравето на господин управителя, с условие "тук да си остане", разбира се, за красния пол в града, за величието на България, за царя, за българския народ, за бълхите в канцеларията и пр., и пр. Най-после стана и господин Душко, качи се на един стол, прокашля се и вдъхновено вдигна чашата. - Господа, почитаемо събрание, колеги, добри мои другари! Но между тия излияния в мисълта му безцеремонно се изтърколи оная ужасна печена тиква, която тъй непрестанно го преследваше, и разбърка в главата му архивата от идеи, брани в продължение на четиринадесетгодишна служба. Душко се помъчи да продължи. Той направи един силен жест с ръка и като я изправи към ниския таван, тържествено я задържа няколко минути, с очи, вдъхновено спрени върху другарите му. На равна нога, тъй да се каже... отчасти... горе-долу... Но тиквата пак се претърколи в реката на мислите му. Душко се почувствува съвсем безсилен. Той отпусна ръката си, обърна се към другарите си и проговори с един мек, прочувствен и благ гласец, далеч от ораторския патос. Знаете ли какво, господа, хайде някой път да си опечем една тиква! Тъй другарски. Не струва бог знае колко! И пак да се повеселим. Настъпи кратко мълчание. После всички викнаха "ура" и гостилницата на Калчо загърмя от ръкопляскания. Прието Прието! Още тази вечер! извика един глас. При-е-е-тоооо! И вътре в пет минути те отвориха подписка, съ6раха известна сума, купиха тиква и я пратиха на фурната. Душко потъна в щастливи мисли. И когато след един час тиквата се опече, той пожела сам да я донесе и отиде. Но... Тъкмо когато се връщаше с таблата, върху която разнасяше аромат опечената тиква, в тъмнината го срещна господин управителят. А-а, господин Душко! рече му той. Та вий сте си опекли тиква!... Радвам се, радвам се! Сигурно стомахът ви вече се е оправил! Душко си глътна езика и не можа да каже нищо. Когато внесе тиквата при другарите си, те всички забелязаха, че той беше прежълтял като мъртвец. Какво ти е? запитаха го зачудени. Прилоша ми нещо! отговори Душко, безсилно се отпусна на един стол в ъгъл и остана там мрачен и ням. Вдълбочен в някакви си тъмни размишления, той даже не поглеждаше другарите си, които с охота и радост ядяха сладката тиква. Душко, вземи, братко канеха го те. Не яде ми се отговаряше той печален и убит и наставяше плачливо: Зле ми е, много ми е зле, момчета!... Ще се мре... отговор Сигнализирай

герб са *** отговор Сигнализирай

ГЕРБ разчита на следните групи за втори мандат:- купени римски гласове- прясно назначени на топли местенца в държавната администрация (ето защо не намаляват, а се увеличават)- малък процент зомбирани фенове на Боко Суперстар - на подкрепата на Доган Паша и неговите автобуси. Това предполагам зависи от сделката с Булгартабак :) отговор Сигнализирай

ГЕРБ отново излъгаха ! Според Дянков администрацията намалявала драстично :) Също както кучетата в София "намаляха драстично" след управлението на Боко Велики :) Докога ще траете да ви командорят такива "гении" като СерГея и Боко????? отговор Сигнализирай

А отгоре на всичкото вече жалба до КЗП само с електронрн подпис.Демек жалби он-*** ще подаваме ама някой друг път.Едно нещо да работи както трябва и ще го осерат.Май гърбавите поемат по пътя на тройната дрисная. отговор Сигнализирай