Огнено момиче

Евгения на снимки

Запознах се с нея съвсем случайно. Преди няколко месеца се записах на курс по хип-хоп денс, тя водеше курса.

Жени, представи се с подаване на ръка и оттам насетне разговорите ни се изчерпваха единствено с напътствията й как по-точно да си движа таза и моите въпроси, свързани отново с танцуването.

Жени е прелестна. Дребна, нежна, грациозна, с дълга до кръста червена коса. И изключително добър и търпелив учител по танци.

Спомних си отново за нея наскоро, не защото исках пак да ходя на уроци по хип-хоп денс, а защото исках да напиша материал за нея за рубриката Ъндърграунд. Звъннах й и я помолих за интервю, тя се съгласи с охота, срещнахме се.

Обясних й, че в рубриката намират място хора, които са не толкова известни, колкото интересни, предизвикателни, излизащи извън рамките на традиционното, които имат какво да покажат и кажат на хората.

Жени блести с красотата си, с танцувалните си умения, с чара си, интересна е и с разваления си български и самият факт, че е рускиня, която е решила да работи и да се развива в България, е сам по себе си достатъчно основание да разкаже любопитни неща и да покаже интересна гледна точка.

“Аз съм известна”, накърни се Жени.

Когато ми преподаваше хип-хоп танци, по никакъв начин не съм я свързвала с момичетата на Къци Вапцров, с минутите за диско и хип-хоп денс в сутрешен телевизионен блок, с факта, че е била гост на Слави Трифонов, с многобройните й сценични изяви...

Евгения Трофимчук е родена в руския град Норилск. На 18-годишна възраст е заминала за Санкт Петербург, където е учила естрадно-джазов танц в класа на проф. Громов. След това е следвала режисура в Московския държавен университет за култура и изкуство, както и съвременна хореография.

И така, симпатичната учителка по танци, която знаех като Жени и на която имах телефона, се превърна в известната Евгения Трофимчук - Мис Телевизия на Русия за 2000 година и шампион на страната по Show-Dance за 2002 година.

Как е дошла и се е установила в България? “Две години поред с моя си танцов състав идвахме да почиваме в България. Това ни беше награда, подарък за победата в шампионата по show-dance. Дойдох да си почина малко тук, по морето, а попаднах на Къци Вапцаров.

Той ме покани да участвам в шоуто му и неусетно станах главен хореограф на “Риск печели, риск губи”. Ние имахме концерт в Несебър, Къци там ни видя, покани ни да гостуваме в няколко предавания за кеф.

После се прибрах, а той през септември ми се обади в Москва и ме покани за съвместна работа.”

Решила да приеме. Имала нужда от промяна и почивка, била с опериран крак. Дошла, подписала договор, имала намерение малко да работи и повече да почива.

“Но стана така, че джипче си купих, къщичка си купих. И така... почивам си вече 5 години”, смее се Жени.

Тя се е установила в България, но работи много и в чужбина, най-вече в Русия и Европа. Наскоро се е върнала от Международен джаз семинар в Беларус. Преподавала е в Сърбия, работи с трупи в Естония, Швеция, Тайланд... Съвместява всичко, защото от малка е свикнала да работи и да се занимава с няколко неща едновременно.

“Често отказвам участия, защото напоследък съм много заета. А ако приемам, те са за по-кратък период, за да не се откъсвам много от работата си тук, където реших да вложа повечето си усилия.”

Арт Денс Академи (танцувална школа) е бизнесът й в България. Жени я е създала през 2005 година, идеята и реализацията си е лично нейна.

В школата работят петима хореографа. Всяка година организират собствени шоута из цяла България или участват в международни фестивали, както и на частни корпоративни партита.

Жени преподава пофесионално jazz modern техники, а за любителии - т. нар. social dance – хип хоп, диско, фрий стайл (street and pop style), фламенко, бели денс (характерни, народни танци).

Попитах я кой известен танц иска да изтанцува и на кой изпълнител иска да постави хореография. “Не искам ничии постановки да танцувам, защото си имам свои и предпочитам тях да си танцувам.” И не е мислила за някой конкретен изпълнител, на когото да постави хореография.

Защото няма кумири. И няма личности, които взема за пример. Тя смята, че човек не бива да има никакви кумири, защото така по-трудно ще постигне целта си.

А нейните цели? Които са и мечти по съвместимост... да направи един театър в собствена сграда, свое училище, огромна сцена.... модерен театър, в който се развиват различни дейности, да е уникален.

И още: собствена трупа, подготвена по нейна програма.

И още: моноспектакъл, за който вече има проект, пишат либретото и музиката към спектакъла, после костюми и така, всичко по реда си, ще стане...

Целта на Жени никога не са били парите, а реализиране на амбиции.

А мечтите... “Минавах периоди, в които се сбъдваха мечтите ми и трябва да кажа, че това не е хубаво. И после какво? Губиш ориентация... Кефя се на процеса на постигане на мечтите, а не на крайния резултат. Там нищо няма, важен е пътят, по който си минал.”

Евгения е оптимист необорим. И е голяма щастливка. Защото хобито й е професия. “Това е страхотно и го пожелавам на всекиго.”

Танцът за нея е форма на живот, това е животът, това е възможност да живееш, той й е необходим като въздуха. Без танц и хореографска зала Евгения не може да живее.

Попитах я кой, мисли, е следващият стил танц за този век? “Всичко ново е едно добре забравено старо. След класически танци и джаз вече можеш да танцуваш всичко.

От една страна, всичко вече е измислено, от друга стои въпросът кое става популярно и модерно в момента.”

Хубаво е да се синтезират нещата, да се съчетават елементи от много танци. Елементи от народни и африкански танци навлизат в хип-хопа, например. Този танц се усложни в последните години.

Какво мислиш за новите стилове на ърбън танцьорчетата, дали това подскачане по сградите е танц?

“Аз като професионалист мога да кажа, че движението и езика на движението е много по-ранно от говора, думите. Изначално всяко едно движение може да се нарече танц.” Няма танци (стилове), които не харесва, отнася се професионално.

Можеш ли да изтанцуваш себе си? Да се самоизразиш чрез танц?

“Да, всеки професионален танцьор може да го прави и го прави. Всеки професионален хореограф вече има почерк, който се разпознава.”

Жени не слуша музика, освен професионално и предпочита пълна тишина, когато си почива. Почивката за нея е една екстремна разходка сред природата. Най-много й харесва природата в България, затова си е купила къща сред природата.

Гора, коне... тя язди много, обича да кара джип високо и далече в гората. Не обича на плажа, когато става дума за почивка, защото там е пълно с хора, нездраво, нехигиенично.

Жени има много приятели, но винаги си е била самодостатъчна. Смята, че хората са самотни в живота. "Ако сам на себе си можеш да бъдеш приятел, значи всеки може да ти бъде приятел."

Определи себе си с една дума. Ти си?...

- Яркочервена.

Евгения на снимки

И отново на видео:

 Още от мен