Язовирите са пълни малко над 60%, София и Пловдив не са застрашени

Язовирите в България са пълни на малко над 60%, като нивата са по-ниски от разполагаемите запаси от 2024 г. През летните месеци не могат да се очакват големи валежи. И докато гражданите и икономиката трябва да се адаптират към по-ограничен воден ресурс, държавата не може да измери колко вода навлиза в мрежата. Това коментира проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Имаме натрупване на няколко години с под нормални количества на воден ресурс, формиран върху нашата територия, на който основно разчитаме. Става изтощаване на водния ни запас в течение на тези години. Това е причината процентите всяка година да са леко надолу."

Основните населени места като София, Пловдив не са застрашени от водни режими, но някои областни центрове, както и изкочително малки населенни места са под риск, каза Гачев.

"Тези данни показват от една страна цикличност в климата, като просто в момента сме в един по-сух период, и от друга ефекта на климатичните промени, който ще обуславя зачестяването на тези сухи периоди заради промените в атмосферната циркулация, които правят така, че влагопреносът да остава встрани от нас в голяма част от времето."

Най-застрашените региони са северозападна и североизточна България, части от северна централна България, близо до Дунавската равнина. В населени места с много големи водопреносни загуби като Перник и Шумен, Габрово и Сливен трябва да се вземат неотложни мерки, каза Гачев.

"От гледна точка на спешни и неотложни мерки и на най-застрашени, това са малките населени места със собствени водоизточници, тъй като те страдат най-много от промените в климата."

Сегашните климатични промени не водят до значително намаляване на количеството валежи, а до сериозна промяна в тяхното разределение. Дъждовете могат да са по-рядко, но да са по-силни - когато едно населено място има собствено водохваще с малък капацитет, то не може да се адаптира към новите условия, обясни Гачев. 

В България има сериозни проблеми около наблюдението на водите, като голяма част от тях не се отчитат на самия вход в системата - това прави невъзможно да се разберат и точните загуби, каза Гачев. 

"Това е една от първите задачи, които трябва да има държавата - да се осигури адекватно измерване на всички водоизточници.  Защото иначе няма даже как да инвертаризираме загубите. Тези цифри, за които говорим, те са само на база на това, което е отчетено. Ние имаме едно огромно количество вода, което е неотчетено и за нея не можем да кажем нищо."

Държавата трябва да изготви програма за устойчиво и рационално изпозлване на водните ресурси на страната, като за изпълнението на такъв проект ще са необходими и европейски средства. Има нужда от стратегическа програма, която да цели от една страна подобряване на инфраструктурата, с насочени инвестиции в най-критичните места, а от друга, използване на алтернативни водоизточници, включително за малките потребители като домакинства с насочени субсидии за тях, каза Гачев.

"Трябва да се започне с големите водопроводи и междуселищните мрежи, защото там са основните течове... Трябва на национално ниво да се определи коя част от инфраструктурата е приоритетна и да се започне колкото се може по-скоро с обновяването."

Освен грижи за горите, минералните води и водоизточниците, България трябва да мисли как да адаптира икономиката си към по-ограничен воден ресурс. Сектор като земеделието например трябва да бъде адаптиран към по-сухоустойчиви култури, каза Гачев.

Какви краткосрочни и дългосрочни мерки могат да бъдат въведени, какви са рисковете за горите и каква е тяхната климатична и водорегулираща роля може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria