Стара Загора отбеляза с тържествен възпоменателен ритуал с полагане на венци и цветя 150 години от избухването на Старозагорското въстание. Събитието се състоя пред Паметника на лобното място на местните революционери Кольо Ганчев, Господин Михайловски и Сава Силов.
Старозагорското въстание е предшественик на Априлското и макар да е бързо потушено от османски власти, показва волята на българите да се борят за свободата си.
"Днес честваме 150 години от Старозагорското въстание – онзи смел порив, който превърна Стара Загора в център на националната борба за свобода. На 16 септември 1875 г., под ръководството на Стефан Стамболов, именно тук прозвучава категоричният глас на българския народ: времето на робството е към своя край, времето на свободата е настъпило“.
"Старозагорското въстание бе решителен момент, който показа, че Освобождението е на дневен ред. То стана предвестник на Априлското въстание и на онези съдбоносни събития, които завинаги промениха България, демонстрирайки готовността на българите да платят най-високата цена за свободата си", отбеляза зам.-кметът на града Светослав Колев.
"Нека помним героите и делата им, за да бъдем достойни наследници на тяхната смелост и пример за всички поколения. Старозагорското въстание, колкото и незначително да изглежда, за нас е мило и ценно, то е първообраз на последвалите въстания. То е и материализираната висша цел на Апостола, борбата, която тръгва от нас, а не подарената и чаканата свобода", допълни по време на възпоменателния ритуал зам.-кметът Светослав Колев и призова да пазим тази памет жива като част от националното ни самосъзнание, да я предаваме на децата си, защото свободата не е даденост, а отговорност, която изисква постоянна грижа, единство и достойнство.
Слово към гражданите отправи и професорът по история на България в Историческия факултет на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Пламен Митев. Той отбеляза, че в тогавашните исторически източници въстанието е познато като „Заарското съзаклятие“, а в академичните изследвания и учебникарската книжнина като Старозагорско въстание.
„Героите на възрожденска Стара Загора все по-рядко присъстват в публичното пространство на съвременна България, и защо и кому е нужно да чакаме отбелязването на поредната годишнина от случилото се през септември 1875 г., за да си спомняме какво направиха те за освободителната кауза на България, а и за да осъзнаем с какво ни е нужен днес техния пример“, сподели професорът и заяви, че трябва не само да познаваме житейския път и саможертвата на старозагорските мъченици, но и да успеем да осмислим техните послания за нас и нашите деца.
"Хора като Кольо Ганчев, Братя Жекови, Господин Михайловски, Стефан Чифудов, Георги Кюмюрев, Димчо Стаев са ни необходими днес, честни, решителни и отговорни, знаещи и можещи, безкористни и самоотвержени. Но къде са те?", апелира проф. д-р Пламен Митев.
В края на церемонията, военнослужещите от Втора тунджанска механизирана бригада поднесоха венци и цветя в знак на признателност от институции и организации.