Пазарът на имоти в България не е в балон и жилищата не са надценени

Сценарий, при който на жилищния пазар в България се пука балон след влизането на страната ни в еврозоната, е почти изключен. Ако той се сбъдне, ще бъде предизвикан от външни катаклизми като войни. Това каза Георги Киров, партньор в консултантската компания за бизнес имоти, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

„Логиката на пазара на недвижимости е различна от тази на фондовите борси в САЩ, където засилен интерес към технологична компания, например може да повиши силно цената на акциите ѝ. При имотите цикълът на строителство не е година за година. За изграждането на дори най-елементарната сграда са нужни поне три години“, обясни Киров.

Към това се добавя и политически цикъл, свързан с избора на нов кмет в София, който влиза с нов екип и това води до забавяне на издаването на разрешения за строеж. „Това не са теоретични неща, те се случиха на практика миналата и тази година“, отбеляза гостът.

"Не можем да предположим, че покрай приемането на еврото всичко ще се раздуе и след това ще се свие. По-скоро нашето очакване е конвергенцията на икономиката ни, включително на имотния ни пазар, към Запада и западните цени да продължи. Не очакваме революция и балони, които да се спукат."

Финансовата достъпност на жилищата е добра и се подобрява

Според Киров финансовата достъпност на жилищата в България е много добра в сравнение с Централна и Източна Европа и продължава да се подобрява. Причината е, че заплатите нарастват по-бързо от покачването на цените на апартаментите.

„Много хора не смятат така, тъй като разхождайки се в градовете, виждат значителна строителна активност. Но цифрите нееднозначно показват, че пазарът не е в балон и жилищата не са надценени“, коментира гостът.

Той цитира статистика за строителното производство като част от БВП. За България това съотношение е около 2,8%, докато за Централна и Източна Европа достига 3,5%, т.е. страната ни не произвежда толкова жилища, колкото останалите в региона спрямо БВП. Киров очаква жилищният пазар да продължи да расте, като основен фактор за това в големите градове, особено в София, е покачването на населението. Той посочи данни на ЕСГРАОН, според които за последните десет години между 17 и 20 хил. души годишно се присъединяват официално към столицата. Неофициално цифрата е по-висока, отбеляза Киров.

„Тези приблизително 20 хил. души имат нужда от поне 10 хил.-12 хил. нови жилищни единици. Ако погледнем статистиката за доставените на пазара жилища с акт 16, ще видим, че цифрата е подобна или по-малка“, каза той.

"Математиката на София показва, че има повече търсене на жилищата, отколкото за момента пазарът може да достави."

Офис пазарът в София е в добра форма и това се вижда от данните за леко нарастване на наемите и по-нисък от очакванията дял на незаетите площи, които към момента са между 13% и 14% в сградите клас А и Б, каза Киров. Той очаква още известно подобрение на офис пазара до края на годината, тъй като последното тримесечие обичайно е най-силното.

„Единственият по-ключов момент за този сегмент е, че собствениците на сгради трябва да предвидят немалък бюджет за обзавеждане и пригодяване на площите за конкретни наематели, когато трябва да сменят наемател.“

Продължава ли тенденцията за връщане на служителите в офисите в София? Как ще се отразят нарасналите инвестиции в обекти за военната промишленост на частния сектор в логистиката? Защо в САЩ обмислят обявяване на национална жилищна криза?

Целият разговор - във видеото на Bloomberg TV Bulgaria