Плоският данък от 10% е единственото конкурентно предимство на България

От Международния валутен фонд препоръчаха за "Бюджет 2026" въвеждане на прогресивен данък, по-високи осигуровки и отпадане на максималния осигурителен праг.

"Управлението на публичните финанси и фискалната политика невинаги е едно към едно с това какви са интересите на икономиката. Интересите на икономиката са да има ниска административна тежест, за да привлича повече инвеститори и да се развива реалната икономика", каза икономистът Михаил Кръстев в предаването "България сутрин".

По думите му препоръките на Международния валутен фонд в тази част са вредни за България. Според него международните институции много често съветват да се премине към прогресивна данъчна система.

Икономистът Даниел Василев отбеляза пред Bulgaria ON AIR, че плоският данък от 10% е единственото ни конкурентно предимство, а много инвеститори вече се оттеглят от България. 

"Въвеждането на прогресивен данък и премахването на тавана на осигуровките ще направят българския пазар на труда още по-малко конкурентоспособен", смята той.

Според Василев проблемът не са приходите от данъците, които са рекордни. Фундаменталният проблем е, че независимо кой е на власт, всички политици искат да харчат така, все едно утрешният ден няма да настъпи, смята той.

Дори и да увеличаваме данъчната тежест, не можем да покрием дупката, която политиците отварят с разходната част. "Трябва да се озапти пламът на хората да им се увеличават заплатите", подчерта Кръстев.

"Целта трябва да е публичният сектор да бъде махнат в огромната си част. Имахме публични заплати, които растяха повече от частния сектор. Виждаме огромни ведомства, които получават увеличения на заплатите като политическа мярка", коментира Василев.

Той отбеляза, че когато представители от един сектор виждат, че на другите им дават увеличение, те също ще поискат.

Василев е на мнение, че трябва да се съкращава администрацията.

"Не просто трупаме дефицити, но едва удържаме тези дефицити да са 3% от Брутния вътрешен продукт. Имахме златни възможности да режем този дефицит, но не го направихме", смята той.

Кръстев обясни, че "Бюджет 2026" няма да бъде разписан на повече от 3% дефицит, но предизвикателствата са политически.

"Няма друг начин за намаляване на разходите освен да се намали темпът на растеж на разходите. Големите рискове са увеличаването на минималната работна заплата - тя е свързана с 40 други социални плащания. Нивото на минималната работна заплата е абсурдно надуто", заяви още Кръстев.

Василев коментира, че социалните плащания и раздаването на пари на големи ведомства са едни от заплахите, а също продължаващото увеличаване на минимална работна заплата и ясната реторика на вдигането на данъчната тежест.

"Няма никаква причина да имаме бюджетен дефицит изобщо", отбеляза Василев.

Гледайте целия разговор във видеото.