Първан Симеонов за политическата емоция и реалността: Пеевски идва, Борисов отстъпва

Това, което можем да направим като извод за политическата ситуация е емоция, продължаващо желание на Борисов да е премиер, което среща преграда и все по-силно влияние на ДПС. Това заяви в интервю пред Dnes.bg социологът от „Мяра“ Първан Симеонов, коментирайки политическите събития след заявката на лидера на ГЕРБ, че ще има трансформации в кабинета и смяна на председателя на Народното събрание. След това тона бе смекчен, като се оказа, че за подобни рокади не е време, а председателят на НС да бъде на ротация. Стигна се до там, че Пеевски заяви, че няма претенции за влизане официално във властта и ще продължи да подкрепя кабинета. „Видяхме един сложен личен баланс и ако има преформатиране каквото е било, то е просто плавното осъзнаване, че Пеевски идва, а Борисов отстъпва, заяви социологът. Според него ГЕРБ и ДПС не желаят предсрочни избори, но така наливат вода в един бъдещ потенциален проект на Румен Радев. Говорим за плавни процеси, истинският разговор за България сега е икономическия, коментира Симеонов като посочи, че евентуални предсрочни парламентарни избори би имало след президентските.

- От трансформация на правителството минахме през надграждане, за да стигнем като че ли до нищо ново в политическия живот. Какво се случи?

Обикновено всички колеги, а и медиите търсят някакъв план, може би само аз си позволих да допусна, че няма някакъв строен план за това, което Борисов прави. Това издава един тежък момент на осъзнаване, че Пеевски постепенно расте, а периметърът за маневри на Борисов се стеснява. И на мен това ми се стори по-скоро емоционално, отколкото планувано. И го казах още в сряда след въпросния вторник. Мисля, че времето изцяло потвърди моята хипотеза. Много често ние сме склонни да придаваме на политиците някакви страшни дълбочини - да си спомним за Доган как анализирахме всяко негово послание, видяхме как свърши всичко това. Давам го само за пример. Борисов е съвсем друго нещо, разбира се.

Второ струва ми се, че той все пак опита нещо, ако съдя по косвени източници, на едно място се появи послание от Пеевски, че не би подкрепил кабинет с друг премиер. Явно е, че Борисов се е надявал на някаква политическа сделка, може би от типа Пеевски навлиза повече в управлението, а Борисов става премиер. Тук е въпросът защо му е на Пеевски да го прави това, като така и така лека по-лека идва времето му и защо му е да овластява Борисов допълнително.

Трето, аз също си позволих да го кажа още в първите моменти, ако въобще нещо става, то е, че все повече изглежда, че правителството е пазено от Пеевски, а не от Борисов. Давам пример - ще може ли сега Борисов да смени лесно свой министър? Не мисля. Буквално имам чувството, че Пеевски е протекторът на това правителство.

Това, което можем да направим като извод е емоция, продължаващо желание на Борисов да е премиер, което среща преграда и все по-силно влияние на ДПС, вместо влияние на Борисов. Предполагам, че лидерът на ГЕРБ осъзнава, че ДПС влияе върху неговата собствена партия. Но за момента няма много ходове, защото му е затворен пътя към ПП-ДБ, затворен му е и този към Радев. Политическата фрустрация трябваше някъде да избие. При Борисов избива или към своите хора или към коалиционните партньори.

Нямаше нищо друго освен опит на Борисов да покаже, че е значим. Такава емоция е характерна за политическа фрустрация, когато осъзнаваш, че по-младия, по-енергичен политик настъпва, а ти си принуден да оперираш в по-тясно пространство.

- Като че ли от самото начало не му повярваха политиците, защо бе необходим този ход?

Е, то като те завладее емоцията, той се връща, тръгва, кара се на журналисти. Аз виждам известно злорадство у ПП-ДБ. Рано е още за злорадство. Борисов е много сериозен етап в българската най-нова политическа история. Наистина е малко неприятно да се гледат такива сцени, защото като че ли той губи контрол, включително над собственото си политическо поведение. То даже си личи как партията му знае, че трябва да изтърпи това. Не е приятно за гледане.

- Какво предстои от тук нататък?

Борисов трябва да заложи на онова, което винаги е залагал - търпение. И може да се окаже, че в един момент евентуално сражение между Радев и Пеевски, може и да завърши в полза на Радев, което да освободи повече периметър за Борисов. Но поне засега Борисов ще трябва да се държи учтиво, вежливо с Делян Пеевски, както и прави. Тоест видяхме един сложен личен баланс и ако има преформатиране на каквото е било, то е просто плавното осъзнаване, че Пеевски идва, а Борисов отстъпва.

- Каква е прогнозата ви, ще има ли предсрочни избори и ако „да“, кога ще бъдат те?

Всички побързаха да видят предсрочни избори. Нищо не е изключено, всичко е на масата, дето се казва и Слави Трифонов може да обърне правителството, макар че аритметично може да бъде заменен. Всичко е възможно. Но не виждам нито ГЕРБ, нито ДПС да искат предсрочни избори. Това е една от най-големите политически заблуди в момента. Те смятат, че по този начин пречат на Радев. А истината е точно обратната. Времето в момента работи за Радев, защото всеки един ден, в който те се самоизтезават политически, наливат вода в един бъдещ потенциален проект на Радев. Защото президентските избори в България винаги са вот на доверие или на недоверие за текущата власт. На президентските избори обикновено на втория тур изскача някой протестен кандидат срещу властта. Властта, разбира се, може много да се напъне да измисли да добута някой по-радикален кандидат на балотаж, за да победи или да направи някаква неочаквана подкрепа за някого. Представете си жестовете, които ДПС може да направи или пък защо да не се състезава самото ДПС? Те винаги са си имали кандидат на първи тур назад във времето. Най-малко автоматично се прие, че кандидатът ще е общ. Могат да направят много неща, но по-възможно ми изглежда да имаме на втория тур един кандидат на властта (разбирай Борисов - Пеевски) и да имаме кандидат срещу властта. И ако това е така, и ако Радев участва в легитимирането на кандидат срещу властта, то тогава една победа на кандидата срещу властта означава нова политическа ситуация в страната, трасиране на пътя към предсрочни избори и партия на Радев и това ще означава прорадевска вълна в България. В този ред на мисли колкото повече се трупа напрежение, толкова повече то може да избухне на президентските избори. И да ви кажа откровено, ако аз бях Борисов, щях да се замисля дали повече нямам интерес от избори сега, защото сега ще се представя по-добре, отколкото след една година. След една година целия прагматичен вот съвсем може да е отишъл при Пеевски, да не говорим за до края на мандата.

- Един от основните аргументи да няма сега предсрочен вот е въвеждането на еврото в началото на 2026 г., няма да има и как да бъде направен бюджет, и това би изиграло лоша шега на страната ни....

Имаше опция да направят избори сега да се прелегитимират преди еврото, да потърсят нови конфигурации. Но какво ново ще покажат едни нови избори - само един по-силен Пеевски. Няма нужда от избори, той просто може да бъде пуснат повече във властта.

Второ, ако сега падне правителството, имаме по-скоро няколко месеца преди да станат изборите, те ще са през зимата, то няма смисъл.

И трето, на мен ми се струва, че те искат да са хората, които са ни вкарали в еврозоната. Струва ми се по-логично да държат. Пак казвам има и един момент, който е нито да се държиш, нито да се пуснеш. Разбира се, че идват идеални шансове на радевска вълна, обаче има го и момента дали Радев може да ги оттиграе - това също не е маловажен въпрос. Това трябва да се види, това не може да се предпоставя.

- Много от прогнозите бяха, че Пеевски посяга официално да влезе във властта, вие как мислите?

То няма нужда да се случва официално. Когато се заговори, влючително в ГЕРБ, за оставката на някой министър, се случва Пеевски да излезе и да каже - "аз напълно подкрепям този министър". Край на разговора. Има ли нужда официално да влиза във властта? Може би някакъв страх от международните фактори, санкциите „Магнитски“. Не е далеч момента, в който Пеевски ще се опита да се бори за премиер на България. В момента наблюдаваме някаква сцена на великодушие от страна на ДПС, но генерално пътят им е нагоре.

- Опозицията има ли шанс и какъв е той?

Опозициите. Много е важно до каква степен опозицията може да има някакво сцепление. Защото е много трудно. "Величие" и МЕЧ показват някакви сигнали, че биха търпели ПП-ДБ по някакъв начин, но "Възраждане" категорично са непримирими в това отношение.

Лека полека всичко ще върви към президентските избори, когато въпросът за втория тур ще бъде дали ще може да се намери такъв кандидат, който да събере настроение и от двата типа опозиционни хора, не от партиите задължително, а от привържениците им и от негласуващите се, разбира се.

Третият голям въпрос е Пеевски доколко осъзнава, че Борисов му е нужен все пак. Защото все още Пеевски се нуждае от стратегически партньор. В цялата тази ситуация говорим за плавни процеси. Това ад хок анализиране не е толкова важно, защото текат много по-важни процеси за страната. В същото време не трябва да забравяме най-важния въпрос за страната ще излязат ли публичните финанси на червено. Сигналите от БНБ, тези от МВФ са такива. Това не е шега работа. България в момента е с уж функциониращо правителство, а половината неща в страната са на временен режим и бюджета въобще не е ясно как ще бъде вързан. Истинският разговор за България е икономическия, особено с въвеждането на еврото. А ние говорим колко здрави са нервите на Бойко Борисов. Не че е за първи път, но този път беше прекалено.