България има потенциал да се превърне в медицинска дестинация на световно ниво

През последните десетилетия частният медицински сектор у нас е направил сериозни инвестиции в технологии, обучение на екипи и въвеждане на международни стандарти. България има потенциал не само да предлага качествени медицински услуги, но и да задава добри стандарти, ако продължи по този път. Това заяви д-р Ангел Радев от Varix Clinic по време на дискусия от мултиплатформения проект на Bloomberg TV Bulgaria – „Talk 25: Фантастика и реалност“, част от юбилейната кампания на телевизията, която отбелязва 10 години от създаването си у нас под мотото „Контекстът променя всичко“.

"Въпреки наличието на клиники от световно ниво, в България все още липсва държавна политика за брандиране на страната като медицинска дестинация, подобно на Турция", подчерта д-р Радев.

По думите му, технологиите трансформират медицината чрез минимално инвазивни подходи и подобрена диагностика. „Те променят не само практиката, но и философията на медицината – фокусът вече не е само върху излекуването, а върху качеството на живот и усещанията на пациента“, допълни специалистът.

Изкуственият интелект ще даде тласък на медицината, но поставя и етични въпроси, смята специалистът. Роботи вече се използват в някои хирургични сфери, но „човешката ръка и доверието лекар-пациент са незаменими“.

"ИИ ще бъде невероятен инструмент, но човечеството все още е далеч от пълно доверие към машините", обобщи д-р Радев.

По време на дискусията, още един експерт застана на страната на изкуствения интелект. „Никой не бива да се страхува от изкуствения интелект, тъй като на този етап той е само една технология, която не може да ни застраши, поне доколкото успяваме да я контролираме. Изкуственият интелект е по-скоро нещо положително, субективното ни усещане е, че той се развива много бързо, но в действителност развитието му е съвсем последователно. Няма причина да влизаме в сценария на филма „Терминатор“. Това коментира Витан Костов, мениджър комплексни технологични решения в „Noventiq България“.

"Някои дейности ще се автоматизират, някои ще се поемат изцяло от изкуствения интелект, но ние трябва да контролираме и да можем да ръководим това изпълнение, защото хората са тези, които носят отговорност", смята той.

От своя страна в друг панел от дискусията, проф. д-р Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи, заяви, че под въздействието на технологичните революции 4.0 и 5.0 пазарът на труда претърпява драматични промени. „През следващите години се очаква съкращаване на близо 2 милиона работни места и трансформация на десетки милиони“, посочи тя.

Според нея индустриите вече не търсят тесни специалисти, а широко профилирани кадри, обучени в няколко области. „Бъдещето е интердисциплинарно – инженерите, журналистите, лекарите и ИТ експертите ще трябва да владеят знания от различни сфери“, подчерта проф. Темелкова.

Тя коментира още, че AI следва да се използва като инструмент, който подпомага преподавателя и насърчава научната дейност. „Изкуственият интелект не е враг на образованието, а средство за по-добро усвояване и анализ на знанията“, отбеляза тя.

България има потенциал да се превърне в образователна дестинация, но среща административни и нормативни пречки – бавни визови процедури за чуждестранни студенти, високи такси и недостиг на стимули за бизнеса при дуалното обучение.

„Необходима е законодателна промяна и по-тясна връзка между университетите и индустрията. Само така ще подготвим кадри за икономиката на бъдещето“, допълни проф. Темелкова.

Относно качеството на живот, със становище се включи д-р Анна Йорданова.

"Все повече хора обръщат внимание на състава на храната си, броят калории, протеини и въглехидрати, а диететиката се превръща във водеща сила в превенцията на заболяванията и постигането на цялостно благосъстояние. Основната цел на диететиката е превенцията, а не просто естетиката. Грижата за здравето вече включва и психичното, и емоционалното благосъстояние", подчерта д-р Йорданова.

Според нея няма универсален отговор на въпроса "Какво да ядем?" – всеки хранителен режим трябва да бъде индивидуален, съобразен със социалните и личните особености, начина на живот и здравословното състояние. „Това е въпрос, който нито ChatGPT, нито лекар може да реши без да опознае човека“, добави тя.

Йорданова изтъкна и тревожна тенденция – намаляващото хранително съдържание на продуктите. Причините са в промяната на климата, изтощените почви и индустриализираното производство.

"Съдържанието на витамини и минерали в храната днес няма нищо общо с това отпреди 20 или 100 години", предупреди тя.

Високопротеиновите диети също носят рискове, ако се прилагат без медицински контрол и подходящи изследвания, посочи още специалистът.

Партньори на "Talk 25: Фантастика и реалност" са Висше училище по телекомуникации и пощи, Noventiq и Varix Clinic.

Медийни партньори на изданието са Bloomberg Businessweek Bg, Investor.bg и Dnes.bg.