Кои са най-желаните и нежеланите професии в България?

В рамките на Националната конференция „Привлекателни професии за устойчиво бъдеще“ експерти анализираха привлекателността на ключови професии и предизвикателства пред защитата на работните места. Организатор на събитието е Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Оценка на привлекателността на професиите чрез национално представително проучване представиха проф. д-р Стефан Петранов, проф. д-р Албена Накова и доц. д-р Милена Ангелова.

Според модел за изчисляване на рейтинг на привлекателността сред шестте най-привлекателни професии са специалист по технически науки, оперативни техници в областта на информационните и комуникационните технологии, софтуерни разработчици на уеб съдържание, проектант администратори на база данни, електронни техници, заедно със специалист по обучение и развитие на персонала. Шестте най-непривлекателни професии са градинари, техници по сигурността на въздушния трафик, музиканти, танцьори, агенти по спедиция на товари, както и самолетни пилоти.

Зам.-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова говори за новите умения, подготовката на кадри и ролята на ученето през целия живот за формиране на професионален престиж. Тя отбеляза, че според 89% от фирмите недостигът на умения е основна пречка в желанието за нови инвестиции у нас.

Нови възможности за заетост бе темата, която засегна Анна Делибашева, заместник главен директор на Главна дирекция „Услуги по заетостта“ към Агенцията по заетостта. През следващите 12 месеца ще се търсят 128 532 специалисти, като най-търсената професия ще е машинен оператор, последвана от строител, сервитьор, готвач, шивач и други, добави тя. По думите ѝ сред професиите, които вероятно ще са актуални в бъдещето, са специалист, влияещ върху перспективата на човека, анализатор на данни, експерт по киберсигурност, екоинженер, специалист по създаване на човешки органи, специалист по възобновяема енергия, разработчик на дронове и др.

Люба Кръстева от Национална агенция за професионално образование и обучение акцентира върху перспективите в новия списък на професиите, който съдържа 193 професии, от които 40 са в дигиталния и зеления сектор.

Вицепрезидент на КНСБ Даниела Алексиева засегна ролята на социалния диалог за повишаване привлекателността на професиите. По думите ѝ обхватът на колективното трудово договаряне е едва 28%, което е сериозно предизвикателство.

Синдикатите дават реален поглед върху нуждите от кадри в различни секторни нива, каза доц. д-р Валери Апостолов, конфедерален секретар и председател на синдикат „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“. Той отбеляза, че социалният диалог е жизнено важен инструмент, чрез който синдикатите могат да влияят върху секторните прогнози, за да гарантират, че се отразява реалността в предприятията.