Кои професии изчезват и кои се раждат с изкуствения интелект?

Нови професии, променени модели на работа и нова роля за HR отделите – да бъдат стратегически партньор в управлението на промяната. Това предстои за пазара на труда с все по-бързото навлизане на изкуствения интелект, прогнозира гл. ас. д-р Никола Димитров, изпълняващ длъжността заместник-ректор на Университета по застраховане и финанси (УЗФ – преди преобразуването му в университет, познат като ВУЗФ).

Дни преди излъчването на мултиплатформения проект на Bulgaria ON AIR „Бъдещето: Пазарът на труда и еврото“, специално за Dnes.bg експертът анализира една от ключовите теми на студиото – AI и новите работни модели и професии.

“Изкуственият интелект няма да отнеме работата – той ще я промени. Победители ще бъдат онези държави, компании и хора, които успеят да създадат синергия между човешкия потенциал и технологичните възможности”, коментира гл. ас. д-р Димитров.

От индустриална революция към интелигентна трансформация

Всяка индустриална революция променя фундаментално труда. Механизацията в края на XVIII век освобождава хората от тежкия физически труд; електрификацията и поточните линии в началото на XX век водят до масово производство; дигитализацията след 70-те години трансформира икономиките в посока услуги и информация.

Днес навлизаме в нов етап – Четвъртата индустриална революция, чието сърце е изкуственият интелект

„Ние сме в началото на Четвъртата индустриална революция, която ще промени фундаментално начина, по който живеем и работим“, подчертава Klaus Schwab, основател на Световния икономически форум – цитиран от гл. ас. д-р Димитров.

Кои професии изчезват и кои се раждат?

Според експерта от УЗФ най-силно засегнати ще бъдат професиите, свързани с рутинни и предвидими задачи – администрация, обработка на данни, част от клиентското обслужване и базови аналитични функции. В същото време се появяват нови роли – prompt инженери, AI етици, data curators и AI продуктови мениджъри.

Според доклада World Economic Forum – Future of Jobs Report (2020) до 2025 г. ще изчезнат 85 милиона работни места, но ще се създадат 97 милиона нови.

А според McKinsey Global Institute – The State of AI in 2023, до 2030 г. около 25% от работните задачи в световен мащаб ще могат да бъдат автоматизирани. Това не означава непременно изчезване на цели професии, но предполага дълбока промяна в структурата на заетостта.

„AI няма да замени хората, но хората, които използват AI, ще заменят тези, които не го правят“, казва инвеститорът и технологичен експерт Kai-Fu Lee.

Хора и машини: Новата формула за успех

За работещите това означава необходимост от адаптивност, критическо мислене, емоционална интелигентност и дигитална грамотност – компетенции, които са трудни за автоматизация и остават ключово човешко предимство.

“AI не просто заменя хора, той променя моделите на работа. Хибридните и дистанционни екипи се управляват чрез алгоритми, gig economy набира скорост чрез дигитални платформи, а концепцията „човек + машина“ ще стане стандарт”, подчертава д-р Димитров.

Успешните компании вече използват машините за рутинни процеси, а хората – за креативност, лидерство и емпатия.

Лидерство и етика в ерата на алгоритмите

С навлизането на AI на преден план излизат и социалните и етични измерения – рискът от дигитална пропаст, прекомерен контрол над служителите и необходимостта от ясна регулация. ЕС вече въведе AI Act (2023), който вероятно ще се превърне в глобален стандарт.

Лидерите на бъдещето вече няма да се оценяват само по финансовите резултати, а по способността им да управляват промяната, да вдъхновяват и да създават култура на доверие.

Daniel Goleman, автор  на концепцията за емоционалната  интелигентност, казва: „Най-успешните  лидери в дигиталната ера ще  бъдат тези, които комбинират  технологична грамотност с човешка  свързаност.“

България между предизвикателствата и възможностите

За България предизвикателствата са големи – но и възможностите. Силната ИТ индустрия, аутсорсинг секторът и стартиращите компании поставят страната в добра позиция да се превърне в регионален хъб за AI иновации.

“За да успеем, трябва да инвестираме в образование, иновации и модерна регулаторна рамка. Така България няма просто да се адаптира към новата ера – тя може да я използва като катализатор за развитие”, заключава гл. ас. д-р Никола Димитров.

Повече по темата ще научите и по време на новия специален мултиплатормен проект на Bulgaria ON AIR “Бъдещето: Пазарът на труда и еврото”, който ще се излъчи на 6 октомври, понеделник, от 19:15 часа в ефира, на уебсайта и фейсбук страницата на Bulgaria ON AIR.