СОС одобри небостъргача в "Младост", "Спаси София" плаши с блокада

Столичният общинският съвет /СОС/ даде разрешение за строителството на 75-метрова сграда в столичния квартал "Младост".

СОС одобри доклада на кмета на "Младост" Ивайло Кукурин за изграждането на сградата, недалеч от метростанция "Александър Теодоров - Балан".

"За" гласуваха 34 общински съветници от групите на ГЕРБ, БСП (без Войслав Тодоров, който гласува "против"), "Има такъв народ", "Синя София" и отцепниците от "Възраждане". Трима гласуваха "въздържал се". "Против" строежа се обявиха 22-ма общински съветници от групата на "Продължаваме промяната - Демократична България" и "Спаси София", както независимият общински съветник Ваня Григорова.

22-етажната сграда ще бъде построена върху терен, от който 93% са общинска собственост, припомниха от "Спаси София". Според тях въпреки доминиращото участие на общината, предложението е тя да получи едва 26% от бъдещото застрояване, при очаквани пазарни нива от над 30–35%.

Получилият днес "зелена светлина" доклад, бе внесен в СОС през 2022 година, но в последсвтие оттеглен.

Доклад за "гранде корупция" в "Младост" беше приет от икономическото мнозинство в СОС, коментира след гласуването Борис Бонев от "Спаси София". Той предупреди, че ще организира блокиране на "Младост" с протести срещу осъществяването на строежа. Бонев призова гражданите на цяла София да се присъединят към един аполитичен, но с ясна кауза протест - спиране на построяването на тази 22-етажна корупция, която цяла София ще вижда.

Бонев заяви, че когато бъде избран новия главен прокурор, "Спаси София" ще внесат първия сигнал до него именно по този казус за разследване, защото по думите на общинския съветник "нямаме съмнение, че когато има подобен тип ситуации и материален интерес от десетки милиони евро, задължително и със сигурност има корупция". Бонев призова кмета Терзиев да предприеме всички мерки в рамките на неговата компетентност, за да спре този проект на всяка цена. 

Васил Терзиев каза, че тепърва ще обмисля как да подходи по този казус и какви действия да предприеме. Столичният кмет каза, че е научил за казуса от медиите, поради промяна в правилника на СОС от 2022 г., според която при вносител на доклад районен кмет и общински съветник, не е необходимо уведомяване на Столичната община. 

Войслав Тодоров от групата на "БСП за България", единственият общински съветник от групата, който гласува "против" приемането на доклада, заяви по време на обсъждането, че СОС е взел решение против интересите на столичани. Всички признавате, че в "Младост" се строи прекалено много през последните години, но в същото време допускате на общински терен да се строи още, обърна се Тодоров към колегите си в залата. Според него да се увеличава строителството в квартал, който е презастроен и задръстен, е неоправдано.

Бойко Димитров от групата на "Продължаваме промяната-Демократична България" каза на обсъждането, че не е чул нито един аргумент в подкрепа на доклада от вносителите му. Столичната община и район "Младост" нямат никаква необходимост там да "изникне" поредната сграда, районната администрация си има сграда. Димитров постави въпроса какво ще се случи с терена на досегашната сграда на районната администрация и предположи, че там може да изникне нов жилищен блок. По думите му изглежда, че общината защитава интереса на инвеститора, а не на обществото. 

Диана Тонова от групата на БСП направи предложение по време на дискусията, което беше прието от СОС, процентът на обезщетение на общината да бъде увеличен от 26% на 30%, за да бъде защитен общественият интерес и на терена да бъдат построени общински жилища. 

Ваня Григорова, независим общински съветник, коментира по време на дебата, че имотът има предназначение за строителство, но това не означава автоматично, че на него трябва да се строи. Може предназначението му да се промени, така че частник със 7%-8% дял да не може да извива ръцете на общината. Според Григорова е притеснително, че собственик със 7%-8% може да диктува какво да се направи с общинска собственост в един от най-големите софийски квартали. Има различни начини, по които може да се подходи. Предлаганото днес е законно, но не е целесъобразно, каза Григорова.