Костадинов пътува с влак за откриването на НС, откри разруха и упадък

Костадин Костадинов пътува с влак до София от родния си град Варна за началото на 52-ото Народно събрание, което започва утре. За това съобщи той в социалните мрежи.

Лидерът на "Възраждане" взел това решение, тъй като не бързал. 

Той сподели накратко впечатленията си, защото отдавна не бил пътувал така и очевидно били настъпили много промени.

"Пътят до София е точно седем часа и половина. От повече от 20 години няма експресен влак и ако имате бърза работа, влакът не е вашето средство за превоз.

На жп гара Варна сутринта имаше цифром и словом 10 души. С наближаването на отпътуването перонът малко се пооживи, но в крайна сметка в момента в целия вагон я има 20 души, я не. С две думи - влакът е почти празен.

Композицията има само 3 вагона. Когато бях студент и пътувах кажи речи всяка седмица с влака, толкова вагони имаха само пътническите влакове. Експресите и бързите влакове имаха двойно и тройно повече вагони. Но пък като няма пътници, няма да има и вагони, логично.

Вагоните нямат нищо общо с тези преди. Старите вагони бяха с отделни купета, новите са като автобуси, купета няма. Така преди се возехме само в пътническите влакове, сега очевидно това е "европейски" стандарт.

Самите вагони отвън са силно изрисувани и нацапани с поне 5 слоя графити и нецензурни надписи, каращи ги да приличат на кофи за боклук на колела. Очевидно това не прави впечатление на никого".

Лидерът на "Възраждане" описа как изглежда жп гарата на Варна 

"Да се върна на жп гарата. Запустяла е, празна, с неработещи магазинчета, ръжда и олющена боя навсякъде. А това е гарата на третия по големина град в България...констатира Костадинов. 

"Същата е картината и по останалите гари по пътя - разруха, разруха и разруха. Паднали покриви на гарите, буренясали перони, ръждясали табели и почти никакви хора. България, гледана от влака, прилича на декор от филм за зомби-апокалипсис. Единствената утеха е разкошната ни природа, която, честно казано, категорично не заслужаваме да притежаваме.

Накрая, като финал, през по-голямата част от пътя покритието на мобилните телефони е екзотика. Ползването на интернет и телефонни разговори не е невъзможно, но е приключение, изпълнено с много силни усещания и най-добри пожелания към майките на мобилните оператори, БДЖ и каквото още се сетите.

Това е положението. Разруха, упадък и бавно, незабележимо гниене на всички тъкани на държавността. На половината българи не им пука за това, на почти всички от другата половина дори им харесва и наричат това "прогрес и напредък в Клуба на богатите".