Тревожност и недоверие: Българското общество все по-често се разделя

Българското общество все по-често се разделя по различни линии – политически, спортни, културни и дори ценностни.

Според психолога Александра Петрова причината за това се крие в

усещането за продължителна несигурност, в което живеят хората през последните години.

"Колкото по-сериозна е несигурността в едно общество, толкова повече то се фрагментира в най-различни аспекти. Ние живеем в едно време, което вече почти се превръща в епоха, много дълго време, в което сме социално, икономически, политически, здравно и образователно несигурни", каза тя в съботното издание на "България сутрин".

Психологът посочи, че хората естествено се чувстват по-комфортно сред съмишленици, защото така затвърждават собствените си убеждения.

Контактът с различно мнение често създава вътрешно напрежение и объркване, което кара мнозина да избягват подобни разговори.

Според нея това води до липса на гъвкаво мислене и до все по-крайни реакции в обществото.

"Когато аз общувам с хора, които имат моите възгледи, моите възгледи стават все по-устойчиви и все по-емоционално свързани с емоциите на другите от групата. Това, което се случва, е, че всяка група, колкото по-капсулирана е и колкото по-голяма е несигурността отвън, толкова повече се радикализира", обясни Петрова за Bulgaria ON AIR.

Според психолога

обществото трудно може да се обедини без общи ценности и доверие.

Тя отбеляза, че в България хората най-често се обединяват около трагедии, каузи или краткотрайни спортни успехи, но тези обединения рядко остават трайни.

Причината е, че тревожността и недоверието в обществото карат хората бързо да се връщат към негативното мислене.

Като възможен път към преодоляване на разделението тя посочи образованието, културата и развитието на емоционална интелигентност още от ранна възраст.

Според нея децата трябва да се учат да разбират собствените си емоции и тези на другите, за да могат по-лесно да общуват и да изграждат доверие.

Психологът подчерта още, че културните събития, спортът и общите обществени каузи могат да бъдат естествен обединител, стига хората да участват активно в тях, а не само да наблюдават отстрани.