Въвеждат нови терапии за лечение на диабет, ще бъдат 100% заплатени у нас

В бюджета за 2026 г. за здравеопазване са предвидени 5,2 млрд. евро.

"След Ковид средното увеличение беше 15% на година, а тази година е около 8,5%. Бюджетът на НЗОК не се различава съществено от предложението през декември, което беше около 9%. При търсене на баланс всички сектори са засегнати различно - болничната помощ е увеличена с 10%, лекарствата също с 10%, а единствено извънболничната помощ изостава с увеличение от 4,4% спрямо предходната година и спрямо обещаното и заложено от новото правителство", каза здравният икономист Аркади Шарков в студиото на "България сутрин".

Според него този бюджет е "кърпеж".

"По-скоро да издържим до края на годината, същото мога да кажа и за държавния бюджет - по-големи промени ще се очакват в бюджета догодина. Друг е въпросът, че в бюджета за тази година, който цели да замени удължителния бюджет, липсват около 2,5 до 3% увеличение, с оглед на това, че имаме увеличение и на максималния осигурителен доход от 1 август. Част от средствата по трансфери от държавата към бюджета на НЗОК няма да бъдат ограничавани, с цел да се намали дефицитът в държавния бюджет", обясни Шарков в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той припомни, че доста голяма част от плащанията от миналата година са прехвърлени за тази.

"Същото важи и за НЗОК, когато говорим за неразплатените средства за лечебните заведения, скрития дефицит при лекарствата, който е резултат вследствие на връщанията на компаниите към бюджета, който също трябва да прекроен така, че да продължи да има лекарства на българския пазар. При свръхрегулация рискуваме да изгоним тук присъстващите. Всичко е в ръцете на Министерството на финансите", коментира икономистът.

Попитан как ще се спре източването на средства, Шарков отговори: "През последните години бяха предложени различни по тип мерки, както и по-добро проследяване през Националната здравна информационна система. Разполага се с дигитална система подобен тип процеси и злоупотреби да бъдат преустановявани, важно е пациентите да бъдат част от този процес".

"Трябва да има активна информационна кампания и от Министерството на здравеопазването, от НЗОК, Информационно обслужване. Преди години съм правил анализ как за година просто се покачва клиничната пътека, свързана с респираторни заболявания. Тогава дигитализацията не беше навлязла така, сега в реално време може да се види подобен тип изкривяване. И има два въпроса относно клиничните пътеки - дали са достатъчно добре финансирани, така, че да не се налага един пациент да минава по няколко пъти, и втората част - когато пациентът го няма, вписано му е ЕГН-то за нещо, което не е извършено. Именно второто е сериозният казус, пред който стоим", подчерта здравният икономист.

По думите му недофинансирането води до това, че кара лечебните заведения под една или друга форма пациентите да преминават през няколко клинични пътеки.

"Имаше много тежки случаи, имаше сигнали, които бяха подавани за големи лечебни заведения в София, след което се установява, че пациентът е рехоспитализиран няколко пъти, защото състоянието му не позволява да се прибере вкъщи. Тук идва другият казус - няма болници за долекуване, няма достатъчно отделния за палиативни грижи, няма достатъчно хосписи, за да поемат тази тежест, която ще се увеличава. Неслучайно Европейската комисия обръща внимание на този казус, като не само за България, но и за цяла Европа", поясни Аркади Шарков.

В България 36% е доплащането от страна на домакинствата за здравеопазването, средното в Европа е около 16-17%.

"Казусът идва по няколко направления - официалното доплащане в здравните заведения е фиксирано и там е трудно да се изкриви подобен тип структура. Но когато говорим за лекарства, то там има доста голямо доплащане, има сериозно доплащане при медицинските изделия, Касата покрива малка фракция от тяхната цена, всичко останало трябва да се доплати от пациента. Новата власт и с това ще трябва да сблъска - да се приложи регулация на цената. Не трябва да е в свръхформа", категоричен бе той.

Шарков добави, че част от общинските лечебни заведения са пред фалит.

"Тя е обект на много критики и много спекула какво ще се случи с нея. Важно е да кажем, че тя бе обявена за национален приоритет по време на служебните правителства на Радев. Предстои да видим в бъдещите действия. Качеството трябва да бъде водещо. Общественият съвет има ключова роля", каза още здравният икономист.

Той даде пример с Бургас, където детската болница бе завършена.

"Основният проблем остава този с кадрите. Ако сега в университетите не започнат да се произвеждат такъв тип специалисти, то рискуваме или да останем без, или сградата да стои като скеле, или пък, не дай Боже, да внесем", сподели Аркади Шарков.

"Нещо важно, което трябва да се знае, че до края на годината се очакват лекарствени продукти с човешки инсулин да бъдат изтеглени от пазара, а на тяхно място ще има нови терапии, които са много по-качествени. Те ще бъдат 100% заплатени. Всеки пациент, който е на човешки инсулин, трябва да отиде при своя личен лекар, за да бъде обсъден преходът му към новата терапия", съобщи той.