Ниските нива на Дунав задълбочават енергийните рискове в Европа

Рекордно ниските нива на Дунав прераснаха от проблем за корабоплаването в основен енергиен риск, след като Румъния спря напълно единствената си атомна електроцентрала, а Унгария започна аварийно изграждане на съоръжение за повишаване на водата около АЕЦ „Пакш“. Българският участък също остава под напрежение, като ниските нива застрашават дейността на АЕЦ “Козлоуй”, ограничават товарния транспорт и удрят туризма.

Румъния без ядрено производство

Румъния изключи последния работещ реактор на АЕЦ „Чернавода“, след като нивото на Дунав падна до точка, при която централата вече не може надеждно да осигурява необходимата вода за охлаждане. Другият реактор бе спрян още в края на юли.

Двата блока обичайно произвеждат около 20% от електроенергията на страната, което превръща спирането им в сериозно изпитание за румънската електроенергийна система. Властите увеличават производството от други източници и разчитат повече на внос, включително от България и Украйна.

Спирането може да продължи поне още десет дни, ако ситуация не се подобри.

Натискът вече достига и индустрията.Dacia и Ford временно прекратиха производство до 19 август, за да намалят потреблението на електроенергия, докато правителството призовава домакинствата и бизнеса да ограничат консумацията в пиковите часове.

Букурещ опита да избегне този сценарий. В началото на август румънските власти използваха контролирани взривове, драгиране и временни конструкции, за да насочат повече вода към системата на централата. Мерките дадоха ограничен резултат и не успяха да предотвратят окончателното спиране.

Унгария използва камъни и баржи, за да запази АЕЦ „Пакш“

Унгария избра по-краен инженерен подход. Правителството започна аварийно изграждане на подводна преграда в коритото на Дунав, която трябва изкуствено да повиши нивото на водата около АЕЦ „Пакш“.

Централата осигурява близо половината от електроенергията на страната, но ниските води принудиха мощностите ѝ да работят с ограничения, като в определени моменти производството падна до малко над 10% от капацитета от около 2 000 MW.

Планът предвижда използването на приблизително 145 000 кубични метра скален материал, а властите разглеждат и вариант за потапянето на две големи баржи. Целта е водното ниво при охлаждащите помпи да бъде повишено с до 1.2 метра.

Икономическата цена на бездействието е значителна. Функционирането на централата при силно ограничена мощност струва на Унгария около 50 милиарда форинта, или 158 милиона долара, месечно, докато самата аварийна намеса се оценява на близо 19 милиона долара.

Нивото на Дунав в българския участък също остава критично ниско

Проблемът не спира при румънската и унгарската енергетика. По българския участък на Дунав тенденцията към понижение на водните нива продължава, като условията за корабоплаване остават трудни.

Засега АЕЦ „Козлодуй“ продължава да работи нормално, но засушаването на Дунав създава и енергиен риск за България. При допълнителен спад на речното ниво възможностите за охлаждане на централата могат да бъдат ограничени, което поставя българската енергетика в същия по-широк климатичен риск, който вече засегна ядрените мощности в Румъния и Унгария.

При Русе водният стоеж към 14 август достигна минус 121 сантиметра спрямо условната кота, след ново понижение с 3 сантиметра за 24 часа.

Ниското ниво на реката стеснява и плавателния път. За товарния транспорт това означава по-малко натоварване на корабите, повече курсове за превозването на същото количество стоки и съответно по-високи логистични разходи.

Речният туризъм също усеща последствията. Круизни кораби променят маршрути или заменят части от пътуванията със сухопътен транспорт.

Защо пресъхващият Дунав e енергиен проблем

Атомните електроцентрали в Румъния и Унгария използват Дунав като ключов източник на вода за охлаждане. Когато дебитът и нивото паднат достатъчно, проблемът вече не е само количеството налична вода. Екстремните жеги повишават и температурата на самата река, което допълнително ограничава възможностите за безопасно отвеждане на топлината.

Почти две трети от Дунав са отчели през юли най-ниските водни потоци за този месец от 34 години.

За Румъния ефектът се усилва и от по-ниското производство на водноелектрическите централи, докато необходимостта от внос увеличава зависимостта от регионалния електроенергиен пазар. При България непосредственият икономически удар е по-силен при транспорта и логистиката, отколкото при производството на електроенергия.

Дунавската суша: Енергиен риск за Югоизточна и Централна Европа

Продължителността на сушата вече променя разговора от аварийни действия към конструкцията на бъдещата енергийна инфраструктура.

Унгария трябва да отчете новите условия при планираното разширение „Пакш 2“, тъй като зависимостта от Дунав за охлаждане се превръща в по-голям оперативен риск. Вече се разглеждат алтернативи като хибридни системи и охладителни кули, макар преоборудването на съществуващите мощности да е скъпо.

Румъния има сходен проблем. „Чернавода“ вече е преживявала спиране заради ниското ниво на Дунав през 2003 г., но сегашният епизод засяга цялата централа и идва в момент, когато страната също планира разширяване на ядрените мощности.

Следващият непосредствен фактор остава самият Дунав. Ако водните нива не се възстановят, Румъния ще трябва по-дълго да компенсира липсващото ядрено производство чрез внос и други мощности, докато Унгария ще разчита на аварийната конструкция около Пакш, за да избегне сценария на пълно спиране.

За България кризата подчертава и по-широк проблем - страната продължава да използва само част от икономическия потенциал на реката. Въпреки стратегическото си положение по европейския транспортен коридор, възможностите на Дунав за логистика, енергетика и развитие на Северна България остават до голяма степен неоползотворени, превръщайки реката в източник на значителни пропуснати ползи за българската икономика.

Ситуацията носи и непосредствен енергиен риск за България. Рискът засяга АЕЦ „Козлодуй“, която при евентуално спадане на речното ниво с още едва 10 сантиметра може да бъде принудена да ограничи мощностите си. Подобно развитие би имало сериозни последствия не само за вътрешния пазар, но и в регионален мащаб - в момента българската ядрена централа е основен износител на електроенергия в региона и компенсира дефицитите в съседните държави.

Принудителното намаляване на производството ѝ би задълбочило енергийната криза на Балканите предвид затрудненията в Румъния и Унгария.