Сцена сред звездите, или най-доброто в българския театър през 2007-ма

Измина още една година на хубави и не толкова хубави случки в българския театър. Затова тези дни се поразрових из архивите и реших да ви припомня няколко особено важни момента, които по някакъв начин определиха 2007-ма и ни накараха да се почувстваме горди, щастливи и обнадеждени.

И без повече излишни обяснения - ето най-доброто за изминалата 2007-ма година в българския театър.

Съвсем пристрастно, но и аргументирано, ще започна с моноспектакъла на Мариус Куркински “Сътресение”. Поради много причини, които вече съм споделяла. Така или иначе, “Сътресение” лесно и почти единодушно бе определен за театрално събитие на годината (макар че премиерата му беше миналата година). Затова го поставяме на почетната първа позиция.

Също толкова важна беше прекрасната програма “Стриндберг” в Сфумато. Събитие в театралния ни живот, тя особено се отличи заради прекрасната игра на Светлана Янчева и Владимир Пенев в ”Мъртвешки танц”, както и заради интересния режисьорски поглед в “Жули, Жан и Кристин”.  

На трето място поставям най-значимите гостувания на българска сцена на големи фигури в европейския и световен театър.

Трите представления на Димитър Гочев, които видяхме тази година, ни позволиха да се докоснем до уникалния свят на българския режисьор - една от най-значимите фигури на немскоезичния театър. През пролетта видяхме „Битка на негъра и кучетата”  и “Перси”, а на “Варненско Лято” бяхме впечатлени от дълбоките внушения на "Филоктет"

Разбира се, не мога да пропусна театралното откровение, което ни блъсна като торнадо на представлението на Питър Брук (отново на “Варненско лято”) “Великият инквизитор”, както и прекрасното и стилно “Соня” на Алвис Херманис (определян като най-яркото явление на съвременния европейски театър).

Приятно беше и гостуването на Фолксбюне Берлин - най-екстремният и най-силен немски съвременен театър, макар, че у нас представлението, което постави („Пабло във филиала на Плюс“) беше полезно по-скоро за актьорите, които работиха по него, отколкото за публиката.

За нищо на света не бих подминала и “Старицата от Калкута” на Явор Гърдев – един черен, адски забавен спектакъл, който би се харесал на всеки със сетива за ноар и модерна ирония.

Наистина театрално постижение е и "Чайка" на Крикор Азарян. Заради великолепния и чувствен прочит, режисьорските идеи и въздействие върху публиката.

В българския танцов театър тази година харесах  "Имаго" на Станислав и Виолета, гостуването на Пилоболус както и “36 More 4 less!”...

Междувременно се порадвах на успехите на Гоош и Марги, затова ви припомням интервютата с тях...

Тази година харесах още:

“Спомняш ли си М.” – зловещо, въздестващо, с прекрасна актьорска игра и интересен текст.

Завръщането на театрална сцена на "Туп-туп", "1,67м" и "6 000 000 000 бр." – защото режисьорката Магдалена Митева е една от най-интересните фигури в съвременния български куклен театър (включително и на европейско ниво, защото тя често е канена да поставя в европейски държавни театри)

"Оскар и розовата дама" – защото е най-добрият женски моноспектакъл от години. И защото го гледах толкова пъти, че понякога го сънувам....

"Прозорец към небето" на Снежина Танковска, защото е интересно, класическо представление, уловило духа на позабравения напоследък у нас Дейвид Хеър

Боси в парка" на Ивайло Христов, защото е искрено, нежно и изпълнено с органична актьорска игра леко представление.

“Ритъм енд блус”на професор Румен Цонев, защото ужасно ми липсват добри музикални спектакли на българската сцена.

 "Излишък от любов” на Пламен Марков по пиесата на Теодора Димова, защото има нужда от добри, женствени, леко истерични и много комични представления по български текстове.

"Отклонения" на Здрава Каменова, защото е прекрасен искрен текст на млад български драматург

Нямах нито едно отсъствие и на Малкия сезон в Сфумато, където ме впечатлиха “Градината” на Десислава Шпатова и “Нищо по-хубаво” на Касиел Ноа Ашер.

"Летене" на Десислава Шпатова, защото обичам модерни приказки. И като стана дума за приказки – радвам се, че друго представление на режисьорката беше възстановено и продължава да се играе с голям успех - "Кафе и цигари" вече е в Сълзата.

"Вампир" на Георги Михалков, защото е важно да се сещаме за класическите български произведения и да намираме смисъл да ги играем. По същата причина тук поставям и  „Зех тъ, Радке! Зех тъ!”.

“Смъртта и момичето“ на Веско Димов, защото е най-добрият и интересен театрален прочит на Елфриде Йелинек на българска сцена

“Заболяване на младостта” на Биляна Петрова, защото ме изненада със зрялата си  “Йерма” по Лорка и окончателно затвърди високото ми мнение и надежди за бъдещето й с новата си постановка.