Театрално или кой заслужава искрено "Добре дошъл"

Димитър Гочев е един от европейските режисьори, които еднозначно ни отговарят на важния въпрос “Всъщност ний дали ли сме нещо на света, или не сме дали?”.
21 мар 2007 14:17,
Театрално или кой заслужава искрено "Добре дошъл"
Димитър Гочев. Снимка: Личен архив
Със сигурност вече знаеш, че Димитър Гочев идва в България. И това съвсем спокойно може да се нарече театралното събитие на сезона, ако се интересуваш от европейски театър. Защото едва ли има българин, който да е по-успял от него извън България.

Димитър Гочев е един от европейските режисьори, които еднозначно ни отговарят на важния въпрос: “Всъщност ний дали ли сме нещо на света, или не сме дали?”. Поради ред причини.

Например, че е един от петте най-уважавани режисьори в немскоезичния свят (Германия, Автрия, Швейцария). Или че вече над 20 години пази тази позиция и работи все по-успешно в чужбина. Или че има куп отличия и награди за режисьор на годината, а представленията му – за спектакли на годината. Или това, че съвсем не ни е забравил и отгоре на всичко често помага и на други български театрлаи да работят там – Самуел Финци е един от актьорите, с които работи навсякъде, помогнал е и на Теди Москов, Анри Кулев и др.

Театърът на Димитър Гочев е явление на немсата сцена, той е определян като оголен „театър на дисекцията”, в който телесността е поставена на знаков пиедестал.

Последно режисьорът гостува в България с "Буре барут" от Деян Дуковски, постановка на Общинския театър в Грац, Австрия през 2001 г. Сега той гастролира с два свои спектакъла - „Битка на негъра и кучетата” от Бернар-Мари Колтес и „Персите” от Есхил на Дойчес театер Берлин.

"Перси” от Есхил е най-старата запазена древногръцка трагедия. Тя е изключително рядък образец на антична трагедия, в основата на чийто сюжет не стоят митове, а съвременни на драматурга събития. Самият Есхил е участвал в битката между елините и персите на о. Саламин и е свидетел на разгрома на персийската флота.

Авторът решава трудната задача да прослави победата като построява сюжета така, че възхвалата на елините и тяхната държава да произлиза от враговете им. Той пренася действието в тайнствената столица на персийското царство Суза, където старейшините се тревожат заради неизвестната съдба на тръгналите на поход срещу Елада войски, предвождани от Ксеркс.

Мрачни предчувствия измъчват и царицата-майка Атоса, която е видяла пророчески сън, предвещаващ нещастия. Скоро вестител подробно разказва за поражението. Царицата се оттегля, за да моли боговете за милост, но и за да призове от мъртвите своя съпруг, великия цар Дарий.

Сянката на Дарий обяснява поражението на персите със самонадеяната дързост на сина му Ксеркс, пожелал да прехвърли мост през пролива Хелеспонт и осквернил олтарите на елинските богове. Победеният и опозорен Ксеркс се завръща, но трябва на всяка цена да запази господството си.

В „Битка на негъра и кучетата” от Бернар-Мари Колтес, ръководителят на строеж Хорн предчувства края на своята скитническа кариера. Копнежът по екзотика и приключения го е накарал да прекара живота си далече от Европа. Но сега, на закрития строеж на чуждестранна фирма някъде в Западна Африка между Сенегал и Нигерия, са останали само двама бели – той и инженерът Кал.

Изглежда всичко е свършено. А и африканците вече не са това, което са били. Негърът Албури неизвестно как е успял да проникне през загражденията в селището на белите. Той настоява Хорн да му предаде тялото на брат му, който след разпра с Кал е изчезнал безследно. Хорн не може нито да сплаши, нито да подкупи Албури, защото той се бори за последното човешко право: погребението. Нека поне да получи тялото, за да може селото да си вземе последно сбогом с мъртвия.

Обаче Хорн не е в състояние да изпълни молбата му. Освен това очаква годеницата си Леон от Париж и не иска да има неприятности … Битката на негъра и кучетата започва.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


Спонсорирано съдържание