Хип-хоп мнение в "Централно" отношение

Когато някога си слушал хип-хоп, едва ли можеш да останеш безучастен към някаква яка случка, която те връща назад във времето.

Специално за мен времето, в което се занимавах с хип-хоп, беше преди около 8 години, когато по цял ден висяхме в Снайпер, аз имах рубрика във вестник, покрай която познавах горе-долу всички, които бяха известни на малко повече хора от съседите в квартала си.

Преди да започне „войната“ между Спенс, Ъпсурд и Шамара и малко след като последният се беше разделил с Кита.

Тогава бях на 13 години. Горе долу на толкова беше публиката онзи ден, когато с приятеля ми отидохме да гледаме „Централно“ - шоуто на Центъра за съвременен уличен танц The Centre.

И толкова се изкефихме (поне аз), че се почувствах на 13 и исках да изляза на сцената и да изтанцувам нещо с групата. Вместо това, извиках няколко пъти „браво“ и поплясках. И пак беше супер.

След това искрено се радвах, че не съм отишла да гледам с журналистите, а съм попаднала в залата на приятелите на участниците. Защото от тях получих най-добрата представа какво точно се случва на сцената и как те го виждат. И ако погледна през техните очи, това, което се случи, беше страхотно.

Шоуто представляваше мултимедиен спектакъл, в който беше преплетено видео, хип-хоп танци и рапиране, осигурено от един от членовете на шуменската банда „Казино“.

Режисьор на спектакъла е Станимир Енчев (Награда за съвременна хореография 2006), който се беше справил добре, имайки предвид малко кофти условията за подобен вид представяния в зала 2 на НДК.

Главният виновник всичко това да се случва обаче е друг. Казва се Георги Енчев, но го наричат Гоош. Танцува от сума време, започнал е с брейк, вдъхновен от няколко яки клипа на MC Hammer. След това е учил във Варна и там е започнал да работи сериозно върху идеята да направи собствено училище, в което да се танцуват улични танци. В някакъв момент я е осъществил и сега училището даже има клон и в София. А той прелита от единия град на другия почти непрекъснато и води часовете и на двете места.

За начина, по който твори, казва: „Оставам музиката да мине през мен. Аз съм правил хиляди танци – буквално хиляди танци - и всички те са коренно различни. Всяка музика носи собствен заряд и собствен танц. Трябва просто да спреш да се съпротивляваш и да я оставиш да излезе по естествен начин – да мине през теб и да излезе според възможностите на тялото ти.“

Явно доста добре е минала през неговото – хореографиите му са живи, а движенията – оригинални, дори когато идеите са познати. Освен това той страхотно е поработил с танцьорите си, защото всеки от тях танцуваше в стила, който най-добре отговаря на възможностите му. Което със сигурност не е лесно, когато на сцената трябва да се изявят над 100 човека...

Разбира се, не навсякъде имаше синхрон, но идеята на този спектакъл не беше да покаже професионализъм, а ентусиазъм и дух.

„Идеята беше да събера всички на едно място – аз го правя това за трети път“- каза Гоош - „Една голяма част от варненската и софийската школа бяха там. Става все по-голямо всяка година. И заради това – и по-грандиозно като заряд. Хората буквално залепват по столовете.

Аз мисля, че младите хора имат нужда да видят спектакъла. Ние имаме нужда да го покажем, но и те имат нужда да го видят. Защото нашата алтернатива на улицата, на всичко, което се случва на младите хора, са танците. А тя не е никак малка.“

Нищо, което кара тийнейджърките в публиката да крещят, не е малко. Или да коментират с ярост пушещите момичета на екрана, докато възрастните биха цъкали с език.

И като стана дума, обратно на очакваното, според Георги „Хората, които са започнали да се занимават с танци се променят адски много за една година. Не знам дали те го осъзнават, но аз го виждам. Стават по-организирани във всяко едно отношение. Това, че се учат да танцуват е най-малкото. 90% от всички, които идват при мен, са станали по-добри ученици.“

А така - танци и шестици да валят. От мен – едно „Браво!“ за момчетата, които наистина бяха много добри. Толкова добри, че почти не се учудих какъв е следващият проект на Гоош - “Работим „Шинел“ по Гогол. В хип-хоп танци.“...

И ако думите не са те впечатлили достатъчно, ето малко история за възхода и падението на The Centre само през изминалата година.

2006 г. На 2-3 юни The Centre участват на състезание в Италия - Hip hop international open, което е едно от най-големите и с най-съвременни критерии. От 53 отбора, стават трети. Взривяват сцената, защото и там никой не е чувал за България.

Това, че се нареждат на трето място, след Филипините и Италия им дава шанс да се състезават в най-мащабния хип-хоп форум, който се провежда в Лос Анжелис, където участват танцьорите на Миси Елиът или Джъстин. The centre получават официална покана за участие. Имат рядката възможност да представят България от 27 до 30 юли 2006 г., но не успяват да съберат пари.

Отново участват с група под името The centre на Световното първенство по хип-хоп в Бремен – Германия между 27 септември и 1 октомври 2006 г., където се събират 3750 танцьори от 43 страни. Печелят два четвърт финала в две категории (двойка и малка група) - места до които, България никога не е достигала.

Goosh и The Center са на www.csdance.net