Има няколко чудесни и основателни предпоставки да харесваме едно от най-новите заглавия на театър “Сълза и смях” - “Боси в парка”.

Първата от тях е, че текстът е на Нийл Саймън – един от обичаните американски драматурзи и сценаристи по света и у нас (в България са поставяни пиесите му “Странната двойка", "Жените на Джейк", "Добрият доктор", "Глупаците", "Слънчево с гръмотевици", "Луд съм по теб", "Последният страстен любовник", "Слънчевите момчета" ).

Това е първото представяне на пиесата в България, но не вярвам да остане последно, защото е наистина приятно и интересно попадение.

Втората причина да ни харесва е, че режисьор на представлението е любимият ни Ивайло Христов. А той обикновено знае какво иска, знае как да го направи, прави го и се получава учудващо добре.

Така че третата причина е пряко обвързана със завидния усет към правилните избори. И след текста иде още един от тях - идеалните хора, с които да работи.

В случая режисьорът е наблегнал на част от екипа на предишната си постановка в “Сълза и смях” - "Абсолвентът" – Антоанета Добрева-Нети, Бойка Велкова, Стефан Спасов.

В "Боси в парка" се включват и Васил Михайлов и Александър Дойнов. Актьорският състав е предпоставка за приятна постановка. И спектакълът е станал точно както може да се очаква.

Героите в пиесата са двама новодомци (отскоро съпрузи), майката на младоженката, ексцентричният им съсед и един телефонен техник. Паралелно с множеството ситуации, в които те изпадат, се разглеждат темите за любовта, компромисите, самотата и здравословната лудост, която всички трябва да си позволяваме.

Текстът, както и постановката, притежават многопластовост, която създава опасност да се плъзнеш по повърхността, но и дава възможност за наистина страхотно изграждане на характерите и най-вече – за интересни режисьорски решения.

Слава богу, екипът не е пропуснал шанса. И всички са навлезли максимално под кожата на героите и са намерили оправдание дори за най-неаргументираните постъпки на и без това особените персонажи.

Тази приятна и лека на пръв поглед органичност на актьорите прави диалога непринуден и забавен и най-важното – кара те да си вътре, непрекъснато да се отъждествяваш с героите и да се сещаш за свои случки доста подобни на техните.

Историята започва с ентусиазма на Кори (Нети), която подрежда тепърва новото жилище за нея и съпруга й – Пол. Неудобствата обаче се сипят върху главите им едно след друго – като се почне от това, че е на последния етаж и няма асансьор, мине се през дупката на тавана и се стигне до съседа, който минава през жилището, защото не си е платил наема и се крие от хазяина.

Скоро обаче битовите проблеми и някои други фактори започват да затварят очите на младоженците и те забравят за романтиката, ентусиазма и любовта. Но както всички знаем, любовта е по-силна от всичко. Толкова силна, че да те накара да ходиш бос в парка посред зима. И да качиш милион стъпала за любимия...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase