Убийствена жестокост (видео)

Драги европейци, запознайте се с Родриго Гарсия – агресивен аржентинец, син на месар, който дълбоко вярва, че театърът му е призвание, и затова се преселва да твори на Стария континент.

През 2009-а той бе един от петимата отличени в категорията Нови театрални реалности на Европейските театрални награди, тоест неговият театър е изобретение.

Доколко то заслужава награда и докъде се простира лицемерието на Европа, срещу което точно Гарсия негодува, стана ясно още след първото му представление.

То започва със сцена, в която актьорът пуши до голямо корито.

Вади от водата огромен жив омар и го закача на кука, която виси от тавана, след което прикрепва микрофон до тялото му и чуваме нещо като сърдечен ритъм – отсечено и равномерно.

Постепенно омарът спира да размахва щипки, след което актьорът отива, полива го с вода, той живва и отново започваме наблюдението на угасването на жизнените му функции.

След 15 минути и 3 такива “бани” актьорът откача омара и го поставя на маса.

Внимателно разперва щипките му, след което с един удар на сатъра го убива, с още два го разчленява и след това оставя още мърдащите части върху загрятата печка.

Цялата зала започва да мирише на опечен омар, докато актьорът бавно си налива охладено бяло вино.

На екрана под формата на караоке се лее послание, че въпреки че хората вече не убиват, за да ядат, месото в консервата не ги прави невинни.

"Инциденти. Да убиваш, за да ядеш" (Accidens – matar para comer) приключва, когато той похапва току-що сготвения омар.

Дори изобщо да не ти дреме за животното (все пак навсякъде има ресторанти, където убиването на блюдото специално за теб е допълнителна екстра), просто няма как да не бъдеш шокиран или поне озадачен кога театърът, по принцип метафорично изкуство, е станал буквален и брутален.

И как точно в Европа се случват такива неща на сцена.

Другите представления на аржентинеца също съдържат провокативни и абсолютно еднозначни политически и антиглобалистки слогани, съчетани с брутална визия и екстремни форми (например замерване на публиката с екскременти).

Пасиране на жива златна рибка в буркан, убиване на заек, давене на хамстери в аквариум – господин Гарсия обича да измъчва животни на сцената, защото те, за разлика от несъвършените актьори, се държат естествено и с това помагат на “гениалните” му прокламации.

Човек, който определено има проблем с егото си, но го прикрива, като демонстрира протест срещу света, той не се справя особено добре с текста, но затова пък визуално творбите му са повече от въздействащи.

Освен номера с животните видяхме вулгарна голота, секс на сцената, бръснене на красива девойка, огън, кал, полети с мед тела, които се въргалят в животинска козина, смесена с кърваво месо.

Разбира се, публиката не му остана длъжна. Тя напускаше, протестираше с цял глас, намесваше се по всякакъв начин. Но в крайна сметка Гарсия точно това желае – стига интервенцията да не разваля хрумването му, тя му помага.

Само че когато възмутен зрител се намеси, излезе на сцената, откачи омара от куката и го пусна във водата, Гарсия вдигна скандал до небето и насмалко щеше да го пребие.

Защо провокира, след като не позволява сам да бъде провокиран? Истинският въпрос по-скоро е защо такива пърформанси намират място сред определените за изобретатели на нов театрален език?