"Семеен джихад": Терористични клетки от братя?

Употребата на понятието "брат" сред екстремистите често е доста буквална: набирането на терористи е до голяма степен социална дейност, при която родители и братя и сестри често обединяват силите си, пише Джейсън Бърк във в. "Гардиън".

Бойците често се наричат помежду си "брат" и говорят за "братята" в Сирия, Афганистан, Ирак или Франция. Защо?

Отчасти това има за цел да показва солидарност, принадлежност към обща кауза, чувство за обща идентичност и усилия. Отчасти то е, защото именно така говорят младите мъже по целия свят, но особено в такъв тип среда, от каквато произхождат много от съвременните бойци.

То обаче се дължи и на това, че забележително често понятието е напълно буквално. Тези, които говорят, че са "братя", наистина са кръвни роднини, деца на едни и същи родители, често израснали заедно.

Съобщава се, че сред нападателите в Париж са били атентаторът самоубиец Ибрахим Абдеслам, който се взриви пред ресторант "Контоар Волтер", и Салах Абдеслам, който се укрива.

Трети брат на име Мохамед беше арестуван в Брюксел в понеделник и прекара няколко часа в ареста, преди да бъде освободен, без да му бъдат повдигнати обвинения. След като беше освободен, той направи изказване, в което отрече да е свързан по какъвто и да е начин с действията на брат си: "Бях обвинен, че съм извършил терористичен акт . . . но аз по никакъв начин не съм свързан с операцията в Париж." "Родителите ми са напълно потресени от трагедията. Моите двама братя са нормални и никога не съм забелязвал нещо странно", заяви той.

Абделхамид Абауд, който е заподозрян като главен организатор на нападенията вербувал собствения си 13-годишен син, пътувал за Сирия и после бил видян на видеозапис, показващ го в пикап, който влачи телата на войници от сирийската армия. А всичко това е част от един, макар и сложен план.

Има много други примери - в различни страни, на различни континенти: двамата Куаши, които нападнаха редакцията на "Шарли ебдо" през януари. Братята Царнаеви, които взривиха бомби на Бостънския маратон през 2013 г. Братът на Мохамед Мера, който уби седем души в Югозападна Франция през 2012 г., продължава да е в затвора, въпреки че ролята му в убийствата и радикализирането на извършителя не е напълно ясна.

Братските връзки са широко разпространени и сред тези, които пътуват за Сирия, Ирак или други военни зони, макар да не се захващат с тероризъм у дома. Малцина пътуват сами: почти всички тръгват на такова пътуване с близки приятели или хора от семейството. Трима братя на възраст между 17 и 21 години от Брайтън заминаха от Великобритания, за да се присъединят към клона на Ал Кайда в Сирия - Фронта Ан Нусра. 17-годишният ученик Асил Мусана пътува с по-големия си брат, студент по медицина, за да се присъедини към "Ислямска държава в Ирак и Сирия" (ИДИС).

През октомври британски съд установи, че двама братя на Ифтехар Джаман, говорил за "петзвезден джихад" по Би Би Си, в продължение на две години са помагали и давали съвети на хора, искащи да пътуват за Сирия, за да създадат ислямска държава. И двамата бяха признати за виновни в терористични престъпления.

Визията за "семеен джихад" може да бъде потресаваща, но не бива да буди изненада. Преди десет години служители на американското военно разузнаване в Ирак установиха, че когато някой близък член на семейството вече е въвлечен, това е най-силният фактор, чрез който може да се определи дали даден човек може да се включи във войнствена екстремистка дейност - ислямска или друга.

Това може да е брат или баща. Британският рапър аматьор Абдел-Маджид Абдел Бари, присъединил се към ИДИС, е син на египетския боец Адел Абдел Бари, дошъл във Великобритания през 1991 г. и по-късно признат за виновен в Ню Йорк за ролята си в нападението на Ал Кайда срещу американски посолства в Източна Африка през 1998 г. Във Великобритания напоследък освен братя и сестри се задържат и родители на джихадисти, а някои са обвинявани в свързани със Сирия престъпления.

Изследване на непартийния изследователски институт "Ню Америка" в САЩ показа, че при повече от една четвърт от западните бойци имат семейна връзка с джихад - било по линия на роднини, които също се бият в Сирия и Ирак, на брак или на някаква връзка с други джихадисти или терористични нападения.

Изследването установи още, че три пети от западните бойци, при които има семейни връзки с джихад, имат роднина, който също е заминал за Сирия.

Друго проучване - на щатския университет в Пенсилвания - изследва контактите на 120 предполагаеми терористи "вълци единаци", израснали във всякаква идеологическа и верска среда, и откри, че макар те да са извършили нападенията сами, в значително мнозинство от случаите други хора са знаели за тяхната обвързаност с конкретна екстремистка идеология. При поразителните 64 процента от случаите хора от семейството и приятели са знаели за намерението на съответния човек да участва в свързана с тероризъм дейност, защото престъпникът е споделил с тях.

Всичко това предлага възможност да се вникне в естеството на вербуването и радикализирането. И двете неща са смятани за процеси, включващи някой, който преди това е бил "нормален", бил му е "промит мозъкът" от някакво външно влияние, което го е превърнало в човек, който се държи ненормално. Според друго обяснение за това как хората са привличани към войнствена екстремистка дейност е виновна пропагандата по интернет.

Това обаче е в противоречие с фактите. Тероризмът като всяка дейност е до голяма степен социален, само последиците му са необичайни. Хората започват да се интересуват от идеи, идеологии и дейности, дори такива, които са ужасяващо разрушителни, защото от тях се интересуват други хора.

"Вербуването по същество се извършва от равни на теб хора. Това, което наистина е от значение, е родството и приятелството, а не толкова религията или мястото, или нещо друго. Става дума за силно групово явление", каза белгийският специалист д-р Рик Колсет, който изучава местни войнстващи екстремистки мрежи в страната.
Психологическите и социалните бариери за участие в насилие със сигурност са по-големи, отколкото при други, не толкова престъпни дейности, но механизмът на процеса на привличане на хора към тях е същият.
 

/БТА/