Насрещен вятър: Срив на цената на енергията в Швеция

Страната разполага с една от най-зелените мрежи в света, разчитайки почти изцяло на водноелектрически, ядрени и вятърни централи, които сега генерират около една четвърт от доставките. Но за електрифицирането на останалата част от икономиката на страната са необходими още повече средства. 

Изграждането на хиляди вятърни турбини в Швеция през последните две десетилетия означава, че има толкова много енергия, че цените на електроенергията все повече падат под нулата, както за цели дни, така и за отделни часове, и се очаква да останат много ниски в продължение на години.

Пазарните сътресения обезкуражават инвеститорите да подкрепят нови разработки в областта на възобновяемите енергийни източници в страната, тъй като най-ниските цени на електроенергията предлагат малка възвръщаемост. Нарастват и съмненията за това какво ще бъде търсенето в бъдеще, тъй като редица енергийни мегапроекти в северната част на страната се отлагат или отменят изцяло. 

Швеция, която прекрати основната си система за субсидиране на нови проекти за възобновяеми енергийни източници преди три години, предлага поглед към свят, в който инвестициите в чиста енергия се определят единствено от цената на енергията. Това я отличава от останалите страни в Европа, където държавите от Обединеното кралство до Франция и Германия все още предлагат различни стимули. 

Като изключим спада на цените, вятърната индустрия в Швеция вече е изправена пред препятствия - от по-високи разходи за турбини и лихвени проценти до опозиция „не в моя двор“, общинско и военно вето, както и неуловими мрежови връзки.

„Ситуацията със сигурност е трудна“, казва Матилда Афзелиус, главен изпълнителен директор за скандинавския регион в Renewable Energy Systems Holdings Ltd., която разработва проекти за зелена енергия в повече от 20 страни по света. „Определено сме изправени пред насрещни ветрове, всичко е много по-бавно, отколкото бихме искали и очаквали“.

Това затишие застрашава амбициозната цел на Швеция да постигне нулеви нетни емисии през 2045 г., по-рано от целта на Европейския съюз за средата на века. И това не се отнася само за Швеция: Според Международната агенция по енергетика глобалната цел за утрояване на капацитета за възобновяема енергия до края на десетилетието е застрашена, тъй като пускането на вятърни турбини е твърде бавно.

По последни данни на индустриалната група Svensk Vindenergi от първото тримесечие насам в Швеция не е поръчана нито една нова турбина, което е най-дългият подобен период от две години насам. По данни на консултантската компания Ernst & Young, за да се стигне до пускане в експлоатация на вятърен парк в Швеция, са необходими 8,5 години, в сравнение с 2,5 години през 2010 г. Този удължен срок създава значителни предизвикателства за разработчиците и инвеститорите, особено на пазар, на който търсенето на възобновяема енергия нараства бързо.

Тъй като зелената технологична революция в страната се разклаща, оценките на анализаторите за това колко ще нарасне търсенето се различават значително, но правителството очаква то да се удвои през следващите две десетилетия. Едно е ясно: увеличаването на капацитета на вятърните централи ще бъде от съществено значение за посрещането на този скок. 

Според BloombergNEF годишното увеличение на вятърната енергия на брега ще бъде 400 мегавата в периода 2030-2035 г., което е по-малко от 2604 мегавата през миналата година. Инсталираният вятърен капацитет на Швеция е четвъртият по големина в ЕС и в края на 2023 г. ще възлиза на около 16 400 мегавата. 

Други държави, които все още се опитват да декарбонизират с помощта на субсидии, разчитат повече на изкопаеми горива, което се изразява в по-високи цени на електроенергията. Например средната цена в скандинавските страни през тази година е около 36 евро (37,90 долара) за мегаватчас, или наполовина от тази в Германия, която е най-големият европейски пазар.

„Разликата в цените може да се увеличи още повече, ако търсенето се задържи“, казва Сигбьорн Селанд, главен анализатор в StormGeo AS в Осло, който следи пазара повече от две десетилетия. „Цените могат да бъдат близки до нулата за продължителен период от време“ в някои части на скандинавския пазар от 2025 г. до 2027 г., каза той.

Въпреки че комуналните услуги, мениджърите на активи и фондовете, които купуват вятърни паркове, инвестират в много по-дълъг период от време, това все пак е тревожен знак.

„Инвеститорите естествено са доста нервни, гледайки какво се случи в скандинавските страни, и си мислят дали това може да се случи и другаде?“, каза Инфан Джан, директор в консултантската компания Baringa Partners. „Пример за това може да бъде Испания, където има много соларни разработки и цените на електроенергията са натиснати доста ниско.“

Целият анализ - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria