Студен душ за Деян Донков: Публиката в Пловдив си тръгна от спектакъла му "Дон Жуан"

С прецедент стартира Есенният салон на изкуствата в Пловдив, който бе открит с постановката "Последното бягство на Дон Жуан". Само няколко минути след началото на спектакъла, зрителите започнаха да напускат Античния театър, а около половин час по-късно около изходите се заформиха опашки. Причината? Нецензурният език в постановката. 

 "Последното бягство на Дон Жуан" е постановка на пловдивския режисьор Недялко Славов. В него Донков се появява в жълта рокля, сипе нецензурни думи и е следен на сцената от лайв камера, която излъчва на екрани на живо над актьора, навярно за да внесе капка модернизъм в представлението.  Самият Донков и преди е влизал в ролята на Дон Жуан, но под ръководството на Александър Морфов в Народния театър "Иван Вазов". 

Новата версия на постановката обаче не се понрави на пловдивската публика, която опразни редовете пред сцената. 

"Подобно масово напускане на постановка е прецедент, който пловдивското театрално общество не помни", отбелязват от пловдивската медия TrafficNews.

"За голяма част от зрителите това, което се случваше на сцената, беше трудно за следене без ясна логика, без усещане за последователност и без достатъчно драматургична опора, която да оправдае претенцията на спектакъла. На моменти всичко изглеждаше като фарс, който сам не знае накъде върви", отбелязват от Plovdiv24.

Разбира се, интернет пространството веднага се напълни с негативни коментари за Дон Жуан. 

"Току що излизам от Античния театър, където театралната премиера на Есенния салон на изкуствата беше "Последното бягство на Дон Жуан" с Деян Донков по Недялко Славов. Неудобно ми е. Според мен на всички трябва да ни стане много неудобно. И докато не ни стане много НЕУДОБНО, нещата няма да се подобрят", написа театроведът Катерина Георгиева след постановката. 

"Когато Античният театър опустява още в първите минути, това е тихо послание. Натрупаният през годините културен капитал и наследството от Европейска столица на културата създадоха интелигентна и критична публика, която изисква уважение. А когато осветлението угасне идва ред на толкова много въпроси", отбеляза Нина Димовска от Община Пловдив.

Журналистката Даниела Добрева пък казва, че е останала безкрайно разочарована: 

"За първи път гледам Деян Донков на сцена, при това на най-голямата - Античния театър. Не само аз, но и голяма част от публиката бяхме безкрайно разочаровани. Още в първите 10 минути хората започнаха да си тръгват. Ние издържахме около час, а тогава половината публика беше изчезнала. Образът на Дон Жуан ли му се опря, текстът на Недялко Славов ли - не знам. Но представлението, замислено като гръмко начало на есенния салон на изкуствата претърпя пълен крах. Мислех, че причината може да е в мен и че нищо не разбирам от театър, но няма как половината публика да не разбира. Жалко!".

В защита на Деян Донков се хвърли любимата му Анна Кошко. Във Facebook, към черно-бяла снимка с актьора, тя написа: 

Искам да кажа нещо за Деян.

Всеки има право да не хареса един спектакъл и да го критикува. Това е част от изкуството. Но критиката към изкуството и обидата към човека са две различни неща. Подигравките, грубите лични нападки и осъждането от хора, които дори не са гледали спектакъла, нямат място в критиката. Някои хора се гордеят с това, че са напуснали театъра "на тълпи". Щом това ви кара да се чувствате горди - жалко. Дано намерите по-достоен повод за гордост. Аз не виждам нищо достойно в това да напускаш демонстративно театъра, докато пред теб стои жив човек, който продължава да играе. За мен това не е позиция. Това е неуважение. Деян е видял всичко това. И въпреки всичко е останал на сцената и е изиграл представлението до края, без да спре дори за миг. А аз се гордея с него. Заради човека и артиста, когото познавам, обичам и в когото вярвам. Няма как една премиера да ме накара да се усъмня в таланта му. За мен той е изключителен.

Една премиера е един момент. Един артист е цял път. Аз вярвам в твоя път, държа ръката ти и се гордея с теб. Обичам те безкрайно.

Но и в коментарите под тази публикация, недоволната публика продължи да изразява мнението си. 

"Аз не прочетох в коментари някой да оспорва таланта на Донков. Прочетох, че зрителите са останали неприятно изненадани от вулгарни изрази и вмъкване в постановката на елементи от тинята на ежедневието. Нали разбирате, Анна, че освен живия човек Донков, срещу него са застанали живи хора, очакващи да се пренесат в света на театралното изкуство, а не да бъдат запокитени в блатото на ширещата се вулгарност? Предостатъчна е и извън театралната сцена! Е, самокритичността е присъща на интелигентните хора и аз съм сигурна, че талантливият Донков ще си взема поука от гърбовете на разочарованите зрители. Зрителите са живи интелекти, не всеядни прасета! Колкото до безкрайната Ви обич - тя е съкровено чувство, но недостатъчно основание публиката да преглътне простотии…", гласи един от коментарите. 

Според друг потребител Кошко се опитва да вмени вина на напусналата публика, на която не ѝ се нравят цинизмите в постановката: 

"Евтините цинизми , които се сипеха от сцената, какво са? Уважение ли са, култура ли са и могат ли да са тормоз за някои уши? Защо вкарвате внушението , че напускането на спектакъл, който за някои е бил нетърпим, задължително е демонстрация . Вкарвате още едно внушение. Че напускането на този спектакъл е било въпрос на гордост. Вменявате и вина на напуснала публика , че са отделили време и средства, и после не са изтърпяли това, което не са могли са търпят, поне да са се напънали, щото на сцената имало жив човек, а те самите какви са?!?! Живи ли са? Вие бяхте ли там? Аз бях. Хората бяха отегчени и разочаровани. Аз бях една от тези, които напуснаха. Намерих за обидно към времето ми и вообще, някой от сцена , да ми натрапва това , към което имам пълна нетърпимост: към цинизмите. От наблюденията ми, сме най-циничната и вулгарна нация И това, пак и отново, и от сцената на Античния Театър!!!!!! За псевдоинтелектуалните напъни на автора на текста, който изглежда е и женомразец, няма да говоря. Всяко едно нещо има нужда от коректив. Корективът на публиката се изразява точно в реакцията ѝ. Или задължително трябва да е маса, която да яде всичко , което ѝ се сипе. Изборът на това , което ще се предлага на сцена, трябва да е акуратен. А когато не е, има си последствия. Уважението е най- ценното нещо и то трябва да бъде заслужено. Как така ще си давам под път и над път най- ценното, уважението?!?! Раздаването на тялото под път над път нали знаем кокво е, а с уважението и същото, даже по- лошо."

Според един от коментаторите, да си тръгнеш е честното отношение към екипа и към собственото ти разбиране за изкуство и личен вкус".

"Аплодисментите и скачането на крака след нещо, което не харесваш, е лицемерие и не помага на авторите и изпълнителите. Моите уважения към таланта на Деян Донков! На всеки се случва да се хлъзне", пише той. 

Представлението  "Последното бягство на Дон Жуан" в Пловдив е приключило с учтиви аплодисменти, без бисове. Цветята за екипа са останали зад сцената.