BBC ги посочи: Девет са основните претенденти за наследници на папа Франциск на Светия престол

Смъртта на папа Франциск потопи в скръб християнския свят във втория ден на Великден. С избора му през март 2013 година той се превърна в първия папа от Новия свят, първият папа йезуит и първият папа неевропеец от 1200 години след сириеца Григорий III, управлявал между 731 и 741 г.

През май във Ватикана ще се проведе нов конклав - повече от 100 кардинали ще решат кой ще стане следващият папа. BBC разкрива кои са най-големите и основни претенденти за поста на глава на Католическата църква.

Теоретично всеки мъж, кръстен в Римокатолическата църква, може да стане папа. От 1378 г. насам обаче за понтифекси се избират само кардинали. А кардиналите на свой ред се избират от настоящия папа.

Не по-малка роля при избора на папа играе родината на кандидата. От 266-те папи огромното мнозинство - 217 - са италианци. Мнозина смятат, че след трима папи, родени извън Италия -  Йоан Павел II, Бенедикт XVI и Франциск, е крайно време папата отново да бъде от Апенините. Други пък са привърженици на идеята, че след като Франциск стана първия папа от Южна Америка, е време и за първия папа от Африка.

Трети важен фактор за избора на папа е възрастта. На теория тя няма значение. На практика обаче папата не трябва да бъде нито твърде млад, нито твърде стар. През последните около 200 години само четирима папи са били под 60 години в момента на избора, а през 20-ти и 21-ви век средната възраст на понтифика (отново в момента на избора) е 67,5 години.

И така – кои са деветимата основни фаворити:

Матео Дзупи, 69 г., Италия

Матео Дзупи, 69 г., Италия Друг италианец, за когото се говори като за възможен бъдещ папа, е архиепископът на Болоня Матео Дзупи. Той стана кардинал през 2019 г. и е смятан за един от най-прогресивните претенденти за ролята на понтифекс. Той кара колело из Болоня, либерално се отнася към еднополовите връзки и ЛГБТК+ общността като цяло, подкрепя правата на затворниците и е против смъртното наказание. През 2022 г. е избран за председател на Италианската епископска конференция. През 1992 г. екип, включващ Дзупи, посредничи в преговорите, довели до края на гражданската война в Мозамбик и подписването на мирен договор. През 2023 г. папа Франциск назначава Дзупи за пратеник на Ватикана по въпросите на мира в Украйна. В това си качество архиепископът на Болоня посещава Москва и се среща с патриарх Кирил. Дзупи се среща и с украинския президент Володимир Зеленски. Снимка: Reuters

2 / 10