Тръмп, Зеленски и молитва за почтен мир в Украйна

Образът на президентите Тръмп и Володимир Зеленски , прегърбени в напрегнат разговор точно зад вратите на базиликата „Свети Петър“, с мозайка от Кръщението Христово като фон, беше трансцендентален момент на надежда в едно обезсърчително време, пише лавният редактор на The Wall Street Journal Джерард Бейкър.

Фактът, че е била необходима погребална литургия, за да може един папа да събере двама разединени и неравностойни светски лидери – единият с по-голяма военна мощ от всеки друг в историята, а другият – начело на страна, опустошена от конфликти – във вечния град, под погледа на Княза на мира, засилва усещането, че Светият Дух може да постигне това, което светските усилия досега не са успели да постигнат.

Папа Франциск беше по-сложна и интелектуално гъвкава фигура, отколкото медиите представят с опростения си разказ за „прогресивните“ и „консервативните“ сили в Католическата църква. Може би със смъртта си той постигна нещо, което веднага имаше значение за периода след папството му – възможност да се стигне до истински мир в най-тежката война в Европа от 1945 г. насам.

Ако не друго, снимките на двамата мъже донякъде изтриват от паметта образа от последния път, когато са се срещали - онази злобна и срамна размяна на реплики в Овалния кабинет преди два месеца. А когато по-късно Тръмп публикува необичайно остра критика към Владимир Путин - „може би просто не иска да спре войната, а само ме подиграва“ - и заплаши да затегне санкциите срещу Москва, изглеждаше, че нещо наистина може би се е променило.

Може би Тръмп, във великото Петрово светилище, е преживял окончателното Павлово обръщане.

Както казах, католикът в мен иска – избира – да вярва. Скептикът в мен си остава скептичен. Макар че Тръмп е прав да търси край на тази безмилостна война, това, което липсваше, беше какъвто и да е ангажимент за мир с чест.

Президентът и покойният папа нямаха почти нищо общо. Трудно би било да се намерят две публични личности, които да си приличат по-малко по характер, стил, интелектуални приоритети, амбиции. Но те сякаш споделяха едно убеждение: когато ставаше дума за войната в Украйна, със стотици хиляди загинали, милиони разселени и щети за милиарди долари, правилната цел беше мир на всяка цена.

Преди година Франциск каза на швейцарски репортер, че Украйна трябва да има „смелостта на бялото знаме“ и да преговаря за прекратяване на конфликта. Ватикански дипломати побързаха да обяснят, че папата не се застъпва за безусловна капитулация. Но фразата се вписваше добре в някои от другите изявления на Франциск , които, дори когато осъждаха руската агресия, сякаш отразяваха толкова силно отвращение към войната, че предполагаха, че Украйна е отговорна да се откаже от бойните действия. Подходът с бялото знаме перфектно описва това, към което Тръмп призовава Украйна, откакто се завърна на поста си.

Миналата седмица научихме общите очертания на споразумението , предложено от САЩ за постоянно прекратяване на огъня. Вашингтон официално ще признае незаконната окупация на Крим от Русия през 2014 г. и неофициално ще признае контрола на Москва върху територията в четири други украински области. Въпреки че Киев ще получи неуточнени „гаранции за сигурност“, няма да му бъде позволено да се присъедини към Организацията на Северноатлантическия договор и ще подпише споразумение за минерали със САЩ.

Предложението носи оттенъка на външнополитически реализъм: никой не смята, че Украйна ще си върне Крим, а замразяването на настоящите бойни линии изглежда най-правдоподобният начин за прекратяване на огъня. Но е погрешно официално да се отстъпва завладяна територия и е наивно безумие да се мисли, че подобна отстъпка не би оставила Русия окуражена и готова да завладее още територии в следващата си кампания.

Нещо повече, това е ненужно. Един почтен мир не изисква САЩ да продължат да въоръжават Украйна в една привидно безкрайна война. Той просто включва прилагане на същия лост сега към агресора, който Тръмп сякаш нетърпеливо прилага към жертвата. С промяната на тона си към Путин през уикенда – и заплахата от затягане на санкциите –Тръмп показва, че разбира това.

Мирът с чест е цел, която често се твърди, но рядко се постига. По-често това е реторичен похват, прикриващ отстъпление: Невил Чембърлейн го използва след Мюнхен през 1938 г., както и Ричард Никсън през 1973 г., когато обяви изтеглянето на САЩ от Виетнам. И в двата случая резултатът не беше нито мир, нито чест, а предаване на милиони свободни хора на тиранията.

САЩ не започнаха тази война и може би Тръмп е прав, че Русия също нямаше да я започне, ако беше президент през 2022 г. Но все пак трябва да видим как тя ще приключи по начин, който служи на нашия национален интерес. Част от този интерес е запазването на нашата чест.