Могат ли Полша и Германия да се сдобият с ядрени бомби?

Отиващият си държавен глава на Полша призова президента Тръмп да разположи американски атомни оръжия на полска територия като средство за възпиране от близък обсег срещу Русия.

Разривът между САЩ и Европа отвори широк дебат за това как да се укрепи ядреното възпиране на НАТО. Вероятният следващ канцлер на Германия изрази интерес към споделяне на арсенала на Франция или Великобритания, пише The Times.

Полша обаче остава един от най-твърдо атлантическите членове на алианса и се опитва да използва доброто си положение с администрацията на Тръмп, за да задържи САЩ на своя страна.

Президентът Дуда заяви, че е казал на Кийт Келог, пратеника на Тръмп за Украйна, че Полша е готова да приеме американски ядрени бомби или ракети.

Те ще бъдат първите, които ще бъдат базирани в източния блок от епохата на Студената война, и първите, които ще бъдат разположени в член на НАТО, граничещ с Русия, тъй като Полша има 130-километрова граница с Калининградския аванпост.

Смята се, че в момента САЩ разполагат с „тактически“ (с ниска мощност) атомни оръжия в шест бази в Белгия, Германия, Нидерландия, Италия и Турция в рамките на програмата на НАТО за „споделяне на ядрени оръжия“.

Дуда заяви, че е време за „преместване на инфраструктурата на НАТО“ на изток от бившата желязна завеса. Той отбеляза, че президентът Путин не е поискал „ничие разрешение“, преди да премести руските ядрени оръжия в Беларус през 2023 г.

Джей Ди Ванс, вицепрезидентът на САЩ, изглежда отхвърли предложението в интервю за Fox News в четвъртък вечерта. „Не съм говорил с президента по този конкретен въпрос, но бих бил шокиран, ако той подкрепи разширяването на ядрените оръжия по-на изток в Европа“, каза той.

Ванс обвини президента Байдън, предшественика на Тръмп, че „сънливо ни е въвлякъл в ядрен конфликт“ и заяви, че администрацията на Тръмп следва „съвсем различен подход“.

Концепцията не е нова. През 2023 г., след като Путин започна да разполага атомни оръжия в Беларус, Матеуш Моравецки, тогавашният полски министър-председател, публично поиска дял от американския ядрен възпиращ механизъм. Тогава Бюрото за национална сигурност на страната заяви, че ще се опита да сертифицира новите си американски изтребители F-35 за носене на ядрени гравитационни бомби. Администрацията на Байдън изглежда не е насърчила поляците.

Дуда обаче реши да възроди идеята в деликатен момент, когато страната му се опитва да използва статута си на „образцов съюзник“ на САЩ – и личните отношения на Дуда с Тръмп – за да спаси трансатлантическата връзка.

Апелът му дойде дни след като Доналд Туск, премиерът и политически съперник на Дуда, направи още една крачка напред и заяви пред парламента, че е време Полша да започне да обмисля разработването на собствени ядрени оръжия.

С предстоящите избори за наследник на Дуда през май, е трудно да се каже колко сериозно трябва да се приеме предложението на който и да е от полските лидери.

Полша е била домакин на съветски атомни оръжия по време на Студената война, а комунистическият ѝ режим започва да строи атомна електроцентрала в село Жарновец, близо до балтийския пристанищен град Гданск, през 80-те години на миналия век.

След изтеглянето на съветските оръжия и прекратяването на програмата Жарновец след падането на режима през 1989 г. обаче, страната не разполага с голяма ядрено-технологична база освен остаряващия изследователски реактор „Мария“ близо до Варшава.

Очаква се следващата година да започне строителството на първия модерен ядрен енергиен комплекс в Любятово-Копалино, само на няколко мили от Жарновец. Трите леководни реактора под налягане, построени от американските фирми Westinghouse и Bechtel, трябва да влязат в експлоатация между 2032 и 2040 година.

Фабиан Хофман, експерт по ядрена стратегия в университета в Осло, заяви, че теоретично е възможно тази програма да бъде адаптирана за производство на оръжия, но препятствията ще бъдат огромни.

Като начало, Полша е страна по глобалния договор за неразпространение на ядрени оръжия и ще се изправи пред международно осъждане, ако предприеме стъпки за придобиване на собствен арсенал.

Хофман заяви, че без помощ от друга държава със съществуващ атомен възпиращ фактор, като САЩ, или поне със силен граждански ядрен сектор, като Япония или Южна Корея, Полша също би имала затруднения да обогатява достатъчно гориво до чистота, подходяща за оръжейни цели, самостоятелно.

Също така би било трудно да се повтори подвигът на Израел да започне програма за ядрени оръжия под радара, не на последно място защото Международната агенция за атомна енергия следи отблизо реакторите за признаци, че радиоактивни материали може да са били незаконно извадени.

Дебатът обаче е доказателство за по-широко европейско безпокойство от перспективата ядреният чадър на Америка да бъде отслабен или напълно премахнат при управлението на Тръмп.

Въпреки че новоизбраният германски канцлер Фридрих Мерц би предпочел да сключи споразумение за споделяне на ядрени оръжия с Франция или Обединеното кралство, някои анализатори по сигурността в Берлин са толкова скептични относно неговата ефикасност, че започнаха да обсъждат възможността Германия да изгради собствена система за възпиране.

Страната затвори последните си три реактора в началото на 2023 г., но все още разполага със силен капацитет за ядрени изследвания и съоръжения за обогатяване на уран в Юлих и Гронау. Експертите предполагат, че страната би могла да натрупа достатъчно високообогатен уран за няколко бойни глави в рамките на пет години.

Засега обаче идеята се радва на малка или никаква подкрепа сред германския политически елит и е изключително непопулярна сред обществеността. Анкета, публикувана тази седмица от списание Stern, установи, че 65% от избирателите са против нея, а само 31% са „за“.