Войната на Москва срещу християните в Украйна

На разсъмване на 5 октомври руски изтребители изстреляха вълна от аеробалистични ракети "Кинжал" към Западна Украйна. Експлозии разтърсиха Лвов, най-католическия град в страната, докато повече от сто дрона и ракети поразиха цели от Киев до полската граница, пише в статия за Forbes журналистът и анализатор Давид Кириченко.

Би Би Си съобщи, че сред жертвите са четирима членове на едно семейство, включително 15-годишно момиче, убити, когато ракета удари дома им в село Лапаевка, близо до Лвов. Президентът Володимир Зеленски осъди нападението като пореден акт на "въздушен терор", призовавайки съюзниците на Украйна да ускорят доставките на системи за противовъздушна отбрана.

Според Бенджамин Марачек, учител по социални науки и доброволен преподавател по английски език в Балакун, тези ротационни удари са част от развиващата се кампания на Русия за осакатяване на отбранителната индустрия на Украйна. "Тези ротационни удари са опитите на Русия да удари регионалната енергийна инфраструктура и това, което според тях са центрове за производство или съхранение на отбранителна техника на Украйна", казва Марачек. "Те удариха индустриалния парк "Спароу" по същата причина, по която удариха "Ретро Мол" в Киев или „Епицентър“ в Харков – огромни складове, които Русия смята за отбранително-промишления комплекс на Украйна.“

Марачек подчерта, че изборът на Лвов е не само стратегически, но и символичен. Той каза, че американски политици като вицепрезидента Джей Ди Ванс, католик, трябва да обърнат внимание на тежкото положение на Лвов, най-католическия град в Украйна. Ванс приема католицизма през 2019 г. и е кръстен в манастира "Света Гертруда" в Синсинати от доминикански монах; той отдава заслуга на доминиканските свещеници, които са му помогнали да напътства пътя на вярата си.

 "Доминиканският орден пристига за първи път в Лвов през 13-ти век и има силно присъствие до преследването на Сталин след Втората световна война. Ръководената от КГБ Московска патриаршия все още гледа на Гръцко-католическата църква като на западно влияние – това е същият начин на мислене, който е накарал Сталин да премахне Църквата на Лвовския събор през 1946 г.", каза Марачек.

Лвов, често описван като културната душа на Украйна, е и най-активно религиозният ѝ град, където, както отбелязва Линдсли, "в неделна сутрин, дори по време на въздушна атака, църквите са препълнени, а свещениците скандират символа на вярата на латински, докато стените се тресат".

Линдсли твърди, че тези атаки са част от по-широката психологическа война на Русия срещу Европа. "Русия е ужасена от перспективата за американска подкрепа за Украйна, затова работи, за да сплаши европейците и да ги накара да се подчинят", каза той. "Колкото повече Украйна се доближава до победата, толкова по-злобна ще бъде Русия, която ще се насочи към най-красивите, свещени и свободни градове като Лвов."

Той добави, че западните наблюдатели не са успели да схванат културните залози. "Дори и да не искате да въоръжавате украинските християни, поне осъзнайте, че те са всичко, което искате да бъде Западът."

И все пак войната на Кремъл срещу вярата се простира далеч отвъд католицизма. След първото нахлуване на Русия през 2014 г., украинските протестанти са сред първите жертви на репресии.

"Подобно на изтезанията и екзекуциите на християни в окупираните територии, подобни атаки демонстрират нетърпимостта на руската държава", каза Марачек. "Тези репресии не са случайни."

"Атаките на Русия срещу религиозните малцинства са често срещана тактика, използвана от руското правителство за консолидиране на централизирания контрол над религиозните групи", казва Еди Приймак, анализатор, специализиран в религията в Украйна. "Тези, които се считат за трудни за контролиране, биват атакувани и неутрализирани – или чрез затваряне на църквите им, или чрез принудително подчинение на руските власти."

Религиозната война на Кремъл има дълбоки корени. По време на Втората световна война Йосиф Сталин възражда Руската православна църква не като акт на вяра, а като инструмент за контрол, опитомена част от тайната полиция, предназначена да легитимира съветската власт. Според Марачек, това, което е започнало като институция, управлявана от КГБ, се е превърнало при Владимир Путин в стълб на държавната идеология. Днес Московската патриаршия действа по-малко като църква, отколкото като политическа агенция, прокарвайки дневния ред на Кремъл и осъждайки католиците, протестантите и независимите православни вярващи като заплаха за националното единство. Нейният плам за елиминиране на несъгласните вероизповедания отразява същия абсолютизъм, който се среща в екстремистките движения, които се стремят да прочистят всички съперници на своето кредо.

Човешките жертви от руските атаки срещу Лвов са опустошителни.

През септември 2024 г. подобен руски удар уби Дария Базилевич, студентка в Украинския католически университет, заедно с майка ѝ и двете ѝ сестри. Дария беше писала , че първата ѝ година в университета е била „пробуждане за всички заради войната. С войната дойде съзнанието, разбирането какво наистина се случва и ценностите и принципите се промениха. Но най-важното е, че осъзнах колко е важно да знаеш историята на страната си“.

Думите ѝ сега служат като тревожно напомняне за това, което руските ракети целят да унищожат – не само човешки животи и сгради, но и интелектуалните и морални основи на следващото поколение на Украйна.

Според WSJ Русия се е стремила да „заличи евангелските църкви от окупирана Украйна“. Руската православна църква, възстановена от Йосиф Сталин през 1943 г. като инструмент за държавен контрол, остава дълбоко свързана с ФСБ, служейки едновременно като духовно и политическо крило на Кремъл.

От 1946 до 1989 г. Украинската гръкокатолическа църква е принудена да действа в нелегалност от съветските власти, а нейният лидер Йосиф Слипий прекарва 18 години в затвора, преди да бъде депортиран през 1963 г. При Путин този съюз само се задълбочава , като Църквата осигурява морално прикритие за инвазията, като същевременно осъжда неправославните християни като агенти на западно влияние.

След пълномащабното нахлуване през 2022 г. тази кампания се ускори. Изследване на Центъра за стратегически и международни изследвания установи , че руските сили са повредили или унищожили най-малко 660 църкви и други религиозни структури, включително 206 протестантски. В Луганска област под руска окупация нито една протестантска църква не е отворена за богослужение. В Запорожка област всички гръкокатолически църкви са забранени. Евангелски пастори са били отвличани, измъчвани или убивани, а стотици конгрегации са били принудени да се скрият.

Тъкър Карлсън многократно е изтъквал невярното твърдение, че Украйна преследва християни – аргумент, разпространяван от руските държавни медии, за да оправдаят инвазията си. Реалността е обратната. Русия води война срещу християнските общности в Украйна. Нейните сили бомбардират църкви, екзекутират протестантски пастори и обявяват за незаконна Гръцко-католическата църква в окупираните райони.

Доклад на „Мисия Евразия“ от 2025 г. документира най-малко 47 украински християнски лидери от различни деноминации, убити в резултат на пълномащабната агресия на Русия от 2022 до 2024 г. Докладът подробно описва изтезанията от руски войски, лишаването от свобода в нечовешки условия и целенасочените стрелби по духовенство и цивилни. В доклада се добавя, че евангелските християни са подложени на заплахи, наблюдение, клевета и „брутално насилие“. Като представят Украйна като враждебна към християнството, Карлсън и други повтарят кремълската пропаганда, разпространявайки лъжи, насочени към подкопаване на западната подкрепа за Киев.

Нов документален филм „Вяра под обсада“ разкрива как руската инвазия се е превърнала във война срещу самата вяра. Филмът документира как в окупираните региони евангелските християни са изправени пред мъчения, лишаване от свобода и разрушаване на църквите си. Копродуцентът Колби Барет, бивш морски пехотинец на САЩ, заяви, че руските сили са „обстрелвали, ограбили или унищожили повече от 650 църкви“.

В някои райони окупационните власти принуждават конгрегациите да се регистрират при руските власти, превръщайки молитвените събирания в актове на тихо неподчинение. Въпреки риска, вярващите продължават да се срещат в мазета и частни домове, за да се покланят. „Те не са се отказали от вярата си“, каза Стивън Мур, основател на „Проект за свобода в Украйна“ и копродуцент на филма. „Руснаците не успяха да го изкоренят.“

Украинският американец Михаил Павенко, родом от Донецка област и доброволен протестантски капелан в Украйна от 2015 г., ми каза, че протестантските църкви в страната са се превърнали в „лъч на надежда и светлина“ на фона на опустошението. Членовете на семейството на Павенко са сред първите, убити от проруски милиции в Славянск през 2014 г. заради религиозните си убеждения.

Павенко често пътува до Вашингтон, окръг Колумбия, за да се застъпва за Украйна и нейната християнска общност.

„За съжаление, руската пропаганда е била ефективна в оформянето на наратива в рамките на Републиканската партия“, каза той, „но дори това започва да се променя към по-добро. Застъпничеството трябва да продължи. Загубата на Украйна от Русия няма да е от полза за Запада и мисля, че американските политици разбират това.“

Марачек посочи, че „ръководената от КГБ Московска патриаршия винаги е мразила Украинската гръцко-католическа църква, защото я вижда като западно влияние“. Той отбеляза, че през 1946 г. режимът на Сталин организира скандалния Лвовски събор, като официално премахва Гръцко-католическата църква и принуждава последователите ѝ да се присъединят към Руската православна църква. „Това, което се случва сега, е продължение на същия проект, опит за заличаване на всяка независима форма на християнство, която не може да бъде контролирана от държавата.“

Проучванията подчертават колко малко от това се разбира в Съединените щати. Проучване на избирателите от Републиканската партия, проведено през април 2024 г., установи, че 66% от избирателите от Републиканската партия знаят „малко или нищо“ за изтезанията и убийствата на украински християни в окупираните региони от Русия. Линдсли вярва, че невежеството има последствия.

„Дори и да не искате да въоръжавате украинските християни, поне осъзнайте, че те са всичко, което искате да бъде Западът. Вярата е жива тук – тя е това, което държи тази нация.“

От бомбардировките на Доминиканската катедрала в Лвов до разрушаването на евангелски сгради за срещи в окупираните територии, посланието на Москва е ясно – всяко изразяване на вяра извън държавния контрол е враг.

Докато камбаните на катедралата „Свети Георги“ биеха през дима в неделя сутринта, местните жители отново се събраха за литургия. „Това е културата, която Русия се стреми да унищожи“, каза Линдсли. „Украинците са готови да се борят за свобода, защото вярват в западната цивилизация, защото те са западна цивилизация.“

За Путин самото съществуване на свободна Украйна заплашва управлението му. Непокорните ѝ протестанти и гръкокатолици отдавна са болезнена тема за Русия, която се стреми да заличи независимите религиозни общности, които са извън обсега на държавата. Настоящата кампания е само последната глава в тази история на разрушение.