Призив към ЕС: Накарайте Москва да плати

Докато Русия продължава войната си срещу Украйна, а администрацията на Тръмп намалява помощта на САЩ за Киев, европейските страни засилиха подкрепата си за украинския народ. Но може да се направи повече. В този критичен момент Европейският съюз трябва да конфискува обездвижените руски суверенни активи, които се намират в Европа, и да използва тези ресурси, за да осигури на Украйна устойчив източник на помощ.

През февруари 2022 г., само дни след като Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна, Съединените щати работиха с Г-7, за да замразят приблизително 300 милиарда долара руски активи, по-голямата част от които се намираха в Европа. Преди да бъде взето решението, някои европейски страни изразиха икономически и правни опасения, но в крайна сметка се съгласиха. По време на администрацията на Байдън – от която и двамата бяхме част – Съединените щати насърчиха Европа да направи още една крачка напред и да конфискува средствата на Русия, за да могат те да бъдат използвани, вместо да стоят замразени в сметки. Но европейските лидери не желаеха да предприемат това допълнително действие: опасения, подобни на тези, повдигнати няколко години по-рано, продължиха да съществуват, пишат за Foreign policy научните сътрудници Уоли Адейемо и Дейвид Шимър.

Днес Европа трябва да преосмисли решението си. Необходимостта от конфискуване на суверенните активи на Русия е по-спешна от всякога от началото на войната. Доставките на американска военна помощ за Украйна от американските запаси, разрешени по време на администрацията на Байдън, ще се изчерпят през следващите седмици, а администрацията на Тръмп не е обявила подновяване на помощта за Киев. Руският президент Владимир Путин отхвърли призивите за 30-дневно прекратяване на огъня и спря мирните преговори, като отправи максималистични искания, вероятно залагайки, че позицията на Украйна ще се влоши с намаляването на американската помощ и с продължаването на подкрепата на Китай, Иран и Северна Корея за Русия.

През последните три години европейските страни оказаха изключителна подкрепа на Украйна – повече, отколкото Кремъл някога е очаквал. Те например изпратиха военна и финансова помощ, въведоха безпрецедентен таван на цените на руския петрол и въведоха 17 пакета от санкции срещу руската икономика. Но Европа ще трябва да направи още повече, за да запълни празнотата, оставена от Съединените щати. Европа не може да си позволи да види как Русия триумфира над Украйна.

Европейските лидери трябва да увеличат подкрепата си за Украйна, но техните граждани не е нужно сами да поемат разходите. Време е Русия да плати за войната, която сама избра да води. Като конфискуват активите на Русия, европейските правителства могат да изпратят ясно послание до Кремъл, че подкрепата за Украйна ще продължи. Подобен ход би могъл да промени преговорната позиция на Украйна и в крайна сметка траекторията на войната.

След като Русия започна нападението си срещу Украйна през 2014 г., Москва премести по-голямата част от суверенните си активи извън Съединените щати, за да намали излагането си на риск от ответни мерки от страна на САЩ. Но Русия продължи да съхранява активи на стойност стотици милиарди долари във финансови институции в други страни от Г-7, погрешно вярвайки, че тези правителства няма да желаят да санкционират руски държавни средства. Сега приблизително 300 милиарда долара са замразени, предимно в Европа. Това е огромна сума, като се има предвид, че Съединените щати и Европа са отпуснали около 282 милиарда долара обща помощ за Украйна от началото на войната, според Килския институт за световна икономика.

През последната си година администрацията на Байдън твърди, че обездвижените активи трябва да се използват в подкрепа на Украйна, но някои съюзници останаха неохотни. С продължаването на войната и с нарастването на трудностите при осигуряването на допълнително финансиране от Конгреса за Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън и други лидери на Г-7 постигнаха компромис. През юни 2024 г. те се съгласиха да предоставят на Украйна приблизително 50 милиарда долара заеми, изплатени от лихвените приходи от обездвижените активи. Това беше значима стъпка напред, но е дошло времето да се използват пълните 300 милиарда долара за защита на Украйна срещу руска агресия.

Някои европейски служители поставиха под въпрос правното основание за изземване на активите на Русия, твърдейки, че това би нарушило принципите на суверенния имунитет, които са залегнали в международното право. Но има ясни и убедителни правни аргументи в полза на изземването на активите на Русия. Както Общото събрание на ООН категорично потвърди през 2022 г., нахлуването на Русия в Украйна нарушава забраната за агресия, което е правно задължение на всички държави. Русия грубо нарушава суверенитета на Украйна безнаказано. Като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, Москва може да блокира правните и дипломатически усилия, насочени към спиране на конфликта. При тези обстоятелства изземването на суверенните активи на Русия е легитимна контрамярка. Това е едно от оправданията, които Конгресът на САЩ посочи за приемането на Закона за възстановяване на икономическия просперитет и възможности за украинците (REPO) от 2024 г., който позволява на президента да конфискува руски суверенни активи. Канада, от своя страна, прие подобен закон.

Путин вярва, че външната помощ за Украйна в крайна сметка ще пресъхне.

Изземването е пропорционално на вредите, които Русия е причинила, и тъй като Русия има правно задължение да плати на Украйна за щети от войната, изземването би било допустимо, тъй като би компенсирало претенцията на Украйна за репарации. Както бившите служители на американското правителство Лари Съмърс, Филип Зеликов и Робърт Зелик твърдят във Foreign Affairs , има прецедент за отнемане на активите на агресора: в отговор на нахлуването на Ирак в Кувейт, Съединените щати и техните съюзници поведеха усилията за прехвърляне на замразени иракски средства в международна ескроу сметка за финансиране на репарации.

Европейските власти също се притесняват, че ако конфискуват активите на Русия, мениджърите на други суверенни активи биха се въздържали от инвестиране в Европа. Няма обаче доказателства, че конфискуването на руските активи би накарало инвеститорите да напуснат континента. Инвеститорите не си тръгнаха, когато европейските страни замразиха активите на Кремъл преди три години, а границата между замразяването на активи за неопределено време и конфискуването им е постепенна. Опасенията от изтичане на капитали са преувеличени.

Днес всъщност завземането на територията на Европа представлява по-малко рискове за икономическата и финансова стабилност на Европа, отколкото във всеки друг момент по време на войната. Способността на Европа да генерира растеж и да поддържа икономическата си стабилност – особено след като инвеститорите остават загрижени за икономическата несигурност, изнасяна от Съединените щати – е от много по-голямо значение за разпределителите на активи, отколкото състоянието на суверенните активи на Русия. А потенциалният колапс на Украйна е много по-сериозна заплаха за европейската икономика, защото би могъл да предизвика масов отлив на украински бежанци и да насърчи Русия да заплашва страните от източния фланг на НАТО. Използването на суверенните активи би помогнало за укрепването на Украйна и би предотвратило осъществяването на подобен сценарий.

Ползите от изземването на активи далеч надвишават рисковете. Без американска помощ европейските правителства ще бъдат принудени да подкрепят Украйна до голяма степен сами – дори когато инвестират в собствените си военни запаси и се подготвят за собствените си нараснали нужди от сигурност. Европа може да използва руски активи, за да се снабди с оръжията, от които Киев спешно се нуждае, да финансира иновативната отбранителна индустриална база на Украйна и да поддържа макроикономическата стабилност на страната. Като част от този подход, европейските лидери трябва да се опитат да договорят споразумение с Белия дом за закупуване на американски капацитет за Украйна, започвайки с ракети за противовъздушна отбрана, с разбирането, че Министерството на отбраната на САЩ ще даде приоритет на тези покупки предвид спешните нужди на Украйна. Ако бъде успешен, този модел може да бъде разширен, за да включва и друг американски износ на отбранително оборудване.

Когато бъде постигнато прекратяване на огъня, Украйна все още ще се нуждае от постоянна помощ за своите военни – за да може да възпре бъдеща руска агресия – и за гигантската задача за възстановяване, която ще струва стотици милиарди долари. Лидерите на Г-7 призоваха Кремъл да плати за щетите, които е причинил, но Русия никога няма доброволно да финансира възстановяването на Украйна. Единственият реалистичен начин Русия да се отплати е Европа да вложи активите на Русия, за да помогне на Украйна да се защити в краткосрочен план и да се възстанови в дългосрочен план. Има и дипломатическа цел за конфискацията на активи. Путин вярва, че времето е на негова страна в тази война и че в крайна сметка чуждестранната помощ за Украйна ще се изчерпи. Отключването на 300-те милиарда долара би могло да промени сметките на Путин. Тези пари биха позволили на Европа да подкрепя Украйна в продължение на години, с малко вътрешнополитически разходи, чийто призрак би могъл да помогне на Путин да седне на масата за преговори. Украйна, с тази дългосрочна подкрепа, би имала по-голямо влияние в преговорите и би била в по-добра позиция да постигне справедлив и устойчив изход от тази война.  Следователно дебатът за това дали да се конфискуват суверенните активи трябва да премине от теоретична към практическа част. Важна първа стъпка е Европейският съюз да приеме своя собствена версия на Закона за РЕПО, който ще даде възможност на държавите членки да конфискуват и използват активите на Русия в момент, който изберат. Ако ЕС не е в състояние да постигне консенсус, тогава отделните държави членки с руски активи под юрисдикцията си трябва да предприемат стъпки в собствените си национални системи, за да позволят конфискацията. С тези правомощия в ръцете си, европейските лидери трябва да разработят и приложат план за разполагане на активите в подкрепа на украинската армия и икономика.

Докато Русия продължава войната си срещу Украйна, а администрацията на Тръмп намалява помощта на САЩ за Киев, европейските страни засилиха подкрепата си за украинския народ. Но може да се направи повече. В този критичен момент Европейският съюз трябва да конфискува обездвижените руски суверенни активи, които се намират в Европа, и да използва тези ресурси, за да осигури на Украйна устойчив източник на помощ.

През февруари 2022 г., само дни след като Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна, Съединените щати работиха с Г-7, за да замразят приблизително 300 милиарда долара руски активи, по-голямата част от които се намираха в Европа. Преди да бъде взето решението, някои европейски страни изразиха икономически и правни опасения, но в крайна сметка се съгласиха. По време на администрацията на Байдън – от която и двамата бяхме част – Съединените щати насърчиха Европа да направи още една крачка напред и да конфискува средствата на Русия, за да могат те да бъдат използвани, вместо да стоят замразени в сметки. Но европейските лидери не желаеха да предприемат това допълнително действие: опасения, подобни на тези, повдигнати няколко години по-рано, продължиха да съществуват, пишат за foreign policy научните сътрудници Уоли Адейемо и Дейвид Шимър.

Днес Европа трябва да преосмисли решението си. Необходимостта от конфискуване на суверенните активи на Русия е по-спешна от всякога от началото на войната. Доставките на американска военна помощ за Украйна от американските запаси, разрешени по време на администрацията на Байдън, ще се изчерпят през следващите седмици, а администрацията на Тръмп не е обявила подновяване на помощта за Киев. Руският президент Владимир Путин отхвърли призивите за 30-дневно прекратяване на огъня и спря мирните преговори, като отправи максималистични искания, вероятно залагайки, че позицията на Украйна ще се влоши с намаляването на американската помощ и с продължаването на подкрепата на Китай, Иран и Северна Корея за Русия.

През последните три години европейските страни оказаха изключителна подкрепа на Украйна – повече, отколкото Кремъл някога е очаквал. Те например изпратиха военна и финансова помощ, въведоха безпрецедентен таван на цените на руския петрол и въведоха 17 пакета от санкции срещу руската икономика. Но Европа ще трябва да направи още повече, за да запълни празнотата, оставена от Съединените щати. Европа не може да си позволи да види как Русия триумфира над Украйна.

Европейските лидери трябва да увеличат подкрепата си за Украйна, но техните граждани не е нужно сами да поемат разходите. Време е Русия да плати за войната, която сама избра да води. Като конфискуват активите на Русия, европейските правителства могат да изпратят ясно послание до Кремъл, че подкрепата за Украйна ще продължи. Подобен ход би могъл да промени преговорната позиция на Украйна и в крайна сметка траекторията на войната.

След като Русия започна нападението си срещу Украйна през 2014 г., Москва премести по-голямата част от суверенните си активи извън Съединените щати, за да намали излагането си на риск от ответни мерки от страна на САЩ. Но Русия продължи да съхранява активи на стойност стотици милиарди долари във финансови институции в други страни от Г-7, погрешно вярвайки, че тези правителства няма да желаят да санкционират руски държавни средства. Сега приблизително 300 милиарда долара са замразени, предимно в Европа. Това е огромна сума, като се има предвид, че Съединените щати и Европа са отпуснали около 282 милиарда долара обща помощ за Украйна от началото на войната, според Килския институт за световна икономика.

През последната си година администрацията на Байдън твърди, че обездвижените активи трябва да се използват в подкрепа на Украйна, но някои съюзници останаха неохотни. С продължаването на войната и с нарастването на трудностите при осигуряването на допълнително финансиране от Конгреса за Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън и други лидери на Г-7 постигнаха компромис. През юни 2024 г. те се съгласиха да предоставят на Украйна приблизително 50 милиарда долара заеми, изплатени от лихвените приходи от обездвижените активи. Това беше значима стъпка напред, но е дошло времето да се използват пълните 300 милиарда долара за защита на Украйна срещу руска агресия.

Някои европейски служители поставиха под въпрос правното основание за изземване на активите на Русия, твърдейки, че това би нарушило принципите на суверенния имунитет, които са залегнали в международното право. Но има ясни и убедителни правни аргументи в полза на изземването на активите на Русия. Както Общото събрание на ООН категорично потвърди през 2022 г., нахлуването на Русия в Украйна нарушава забраната за агресия, което е правно задължение на всички държави. Русия грубо нарушава суверенитета на Украйна безнаказано. Като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, Москва може да блокира правните и дипломатически усилия, насочени към спиране на конфликта. При тези обстоятелства изземването на суверенните активи на Русия е легитимна контрамярка. Това е едно от оправданията, които Конгресът на САЩ посочи за приемането на Закона за възстановяване на икономическия просперитет и възможности за украинците (REPO) от 2024 г., който позволява на президента да конфискува руски суверенни активи. Канада, от своя страна, прие подобен закон.

Путин вярва, че външната помощ за Украйна в крайна сметка ще спре.

Изземването е пропорционално на вредите, които Русия е причинила, и тъй като Русия има правно задължение да плати на Украйна за щети от войната, изземването би било допустимо, тъй като би компенсирало претенцията на Украйна за репарации. Както бившите служители на американското правителство Лари Съмърс, Филип Зеликов и Робърт Зелик твърдят във Foreign Affairs , има прецедент за отнемане на активите на агресора: в отговор на нахлуването на Ирак в Кувейт, Съединените щати и техните съюзници поведеха усилията за прехвърляне на замразени иракски средства в международна ескроу сметка за финансиране на репарации.

Европейските власти също се притесняват, че ако конфискуват активите на Русия, мениджърите на други суверенни активи биха се въздържали от инвестиране в Европа. Няма обаче доказателства, че конфискуването на руските активи би накарало инвеститорите да напуснат континента. Инвеститорите не си тръгнаха, когато европейските страни замразиха активите на Кремъл преди три години, а границата между замразяването на активи за неопределено време и конфискуването им е постепенна. Опасенията от изтичане на капитали са преувеличени.

Днес всъщност завземането на територията на Европа представлява по-малко рискове за икономическата и финансова стабилност на Европа, отколкото във всеки друг момент по време на войната. Способността на Европа да генерира растеж и да поддържа икономическата си стабилност – особено след като инвеститорите остават загрижени за икономическата несигурност, изнасяна от Съединените щати – е от много по-голямо значение за разпределителите на активи, отколкото състоянието на суверенните активи на Русия. А потенциалният колапс на Украйна е много по-сериозна заплаха за европейската икономика, защото би могъл да предизвика масов отлив на украински бежанци и да насърчи Русия да заплашва страните от източния фланг на НАТО. Използването на суверенните активи би помогнало за укрепването на Украйна и би предотвратило осъществяването на подобен сценарий.

Ползите от изземването на активи далеч надвишават рисковете. Без американска помощ европейските правителства ще бъдат принудени да подкрепят Украйна до голяма степен сами – дори когато инвестират в собствените си военни запаси и се подготвят за собствените си нараснали нужди от сигурност. Европа може да използва руски активи, за да се снабди с оръжията, от които Киев спешно се нуждае, да финансира иновативната отбранителна индустриална база на Украйна и да поддържа макроикономическата стабилност на страната. Като част от този подход, европейските лидери трябва да се опитат да договорят споразумение с Белия дом за закупуване на американски капацитет за Украйна, започвайки с ракети за противовъздушна отбрана, с разбирането, че Министерството на отбраната на САЩ ще даде приоритет на тези покупки предвид спешните нужди на Украйна. Ако бъде успешен, този модел може да бъде разширен, за да включва и друг американски износ на отбранително оборудване.

Когато бъде постигнато прекратяване на огъня, Украйна все още ще се нуждае от постоянна помощ за своите военни – за да може да възпре бъдеща руска агресия – и за гигантската задача за възстановяване, която ще струва стотици милиарди долари. Лидерите на Г-7 призоваха Кремъл да плати за щетите, които е причинил, но Русия никога няма доброволно да финансира възстановяването на Украйна. Единственият реалистичен начин Русия да се отплати е Европа да вложи активите на Русия, за да помогне на Украйна да се защити в краткосрочен план и да се възстанови в дългосрочен план. Има и дипломатическа цел за конфискацията на активи. Путин вярва, че времето е на негова страна в тази война и че в крайна сметка чуждестранната помощ за Украйна ще се изчерпи. Отключването на 300-те милиарда долара би могло да промени сметките на Путин. Тези пари биха позволили на Европа да подкрепя Украйна в продължение на години, с малко вътрешнополитически разходи, чийто призрак би могъл да помогне на Путин да седне на масата за преговори. Украйна, с тази дългосрочна подкрепа, би имала по-голямо влияние в преговорите и би била в по-добра позиция да постигне справедлив и устойчив изход от тази война.  Следователно дебатът за това дали да се конфискуват суверенните активи трябва да премине от теоретична към практическа част. Важна първа стъпка е Европейският съюз да приеме своя собствена версия на Закона за РЕПО, който ще даде възможност на държавите членки да конфискуват и използват активите на Русия в момент, който изберат. Ако ЕС не е в състояние да постигне консенсус, тогава отделните държави членки с руски активи под юрисдикцията си трябва да предприемат стъпки в собствените си национални системи, за да позволят конфискацията. С тези правомощия в ръцете си, европейските лидери трябва да разработят и приложат план за разполагане на активите в подкрепа на украинската армия и икономика.

Войната в Украйна е в преломен момент: подкрепата на САЩ за Киев намалява; Москва продължава нахлуването си с помощта на Пекин, Пхенян и Техеран; а Путин залага, че позицията му ще се подобри с времето. Европейските страни могат да променят тази динамика, да осигурят на Украйна траен източник на подкрепа и да убедят Путин да се ангажира със смислени преговори. Президентът на САЩ Доналд Тръмп многократно е заявявал, че Украйна „няма карти“ в мирните преговори. Но със суверенните активи на Русия, Европа държи своя собствена карта. Сега е моментът да я изиграе.