Следващите месеци биха могли да бъдат най-опасните във войната между Русия и Украйна

По източната фронтова линия на Украйна въпросът не е дали Русия ще получи пълен контрол над Покровск, ключово място в „крепостния пояс“ на Украйна, а кога.

Срутването на града ще бъде стратегическа загуба за Украйна и тактическа победа за Русия, но няма да ни доближи до края на войната. Това е така, защото никой от ключовите заинтересовани страни не е готов да спре да се бори. Още по-лошо, следващите месеци биха могли да бъдат най-опасните във войната, с отчаяние, промъкващо се във висшите редици на Киев, ядрено заяждане от страна Съединените щати и Русия във възход.

За администрацията на Тръмп това е лоша новина. Малкият прозорец от възможности, който имаше просто да се оттегли от Украйна, без никакви условия, се затвори и сега двустранната дипломация с Русия е в застой. Въпреки че президентът Доналд Тръмп настоява, че това все още е „войната на Байдън“, почти година след началото на мандата си, той със сигурност ще поеме отговорност за последствията от евентуалния край на конфликта – добри или лоши.

Вашингтон обаче ще се нуждае от нова стратегия, ако се надява да спаси усилията си за постигане на мир. Отправната точка за тази нова стратегия трябва да бъде приемането, че няма натиск, който да накара руския президент Владимир Путин да спре войната, преди да е постигнал минимално целите си. Вместо това, най-добрият шанс на президента Тръмп да постигне сделка би бил да използва най-силната му страна: фактът, че Путин се нуждае от участието на САЩ, за да постигне политическите си цели, и се интересува много повече от детайлите на споразумението, отколкото президента на САЩ.

В много отношения битката за Покровск се е превърнала в микрокосмос на самата война и трудността при разрешаването на близо четиригодишния конфликт. Въпреки жертвите в боевете, нито една от страните не изглежда готова да сложи край на битката, но причините им са изключително различни.

Нежеланието на Москва да отстъпи е знак за решителност и напомняне, че Русия е до голяма степен нечувствителна към наложените от Запада разходи и на бойното поле. Вярвайки, че има военното предимство, Путин отговори на призивите на Тръмп за мир с ескалация, настоявайки напред там, където отбраната на Украйна изглежда е на ръба на колапс. Загубите от тази стратегия са високи, но устойчиви и приемливи, предвид залозите на изхода на войната за Путин и неговия режим.

От друга страна, инатът на Киев е знак за слабост, а не за сила. Украинските лидери признават, че страната се нуждае от прекратяване на огъня, но се страхуват от това, което идва след приемането му.

В очите на много украинци всяко мирно споразумение, постигнато с Русия сега, ще бъде временно. Правилно или не, те вярват, че Путин няма да бъде доволен, докато Русия не контролира цяла Украйна. Следователно днешният избор не е между мир и още война, а между борбата с Русия сега и борбата с Русия по-късно. Изправен пред тази дилема, Киев избра бавна загубите на бойното поле пред бърза капитулация. Това е разбираема, но опасна стратегия, която поставя оцеляването на страната на ръба на ножа.

Москва и Киев не са единствените, които са готови да оставят войната да се проточи

В цяла Европа има малък апетит за бързо прекратяване на конфликта в Украйна, въпреки призивите за безусловно прекратяване на огъня. Молбите на Европа да запази Украйна в борбата може да са прикрити с езика на справедливостта и честността, но те са водени както от прагматизъм, така и от ценности.

Първо, по-дългата война печели време на Европа за собствен военен напредък. Докато Русия воюва в Украйна, способността ѝ да заплашва територията на НАТО е ограничена. Но след края на войната мнозина в Европа вярват, че Русия ще възстанови армията си и ще насочи вниманието си по-на запад. Второ, европейските лидери знаят, че след като дрънкането на оръжия в Украйна замлъкне, ще трябва да измислят как да изпълнят следвоенните си обещания да финансират възстановяването на Украйна и да институционализират връзките ѝ с Европа.

Във Вашингтон Тръмп наистина иска да „спре убийствата“. Но в неговата администрация няма особена спешност да се работи енергично за постигане на тази цел. След като прехвърли по-голямата част от разходите и отговорността за въоръжаването на Украйна върху Европа, администрацията на Тръмп е превърнала войната в политически и финансов проблем и изглежда до голяма степен е доволна да чака. Понякога „трябва да ги оставиш да се бият“, каза Тръмп наскоро.

Тази стратегия „изчакай и ще видиш“ има своите недостатъци.

Възможни са два кошмарни сценария: колапс на Украйна или ескалация, която ще въвлече Съединените щати по-дълбоко във войната.

Трудно е да се предвиди колко дълго могат да издържат военните сили на Украйна. Може да са месеци или година, или може да е въпрос на седмици. Ако украинската отбрана се разпадне, Вашингтон ще трябва да избира между три лоши варианта: увеличаване на подкрепата и следователно на разходите за. Съединените щати, отдръпвайки се и оставяйки Киев да падне, или принуждавайки Украйна към неблагоприятна сделка.

Възможността за рязка ескалация също не може да бъде отписана. Единствената реална теория за победа на Киев в този момент е да разшири конфликта, като въвлече поне части от Европа и за предпочитане цялото НАТО в бойните действия. Тъй като Киев става все по-отчаян, а Москва все по-нахална, рисковете от това заплитане могат да се увеличат, или поради умишлени действия на едната от страните, или поради неволни грешки в преценките.

Тръмп има основателни причини да е отегчен от неуспешните усилия в Украйна. Но това би бил най-лошият възможен момент за него да се оттегли. Въпреки това, за да се даде тласък на дипломатическия напредък, е необходима нова стратегия, която използва моркови, а не тояги, за да промени смятането на Путин.

Най-силната страна на президента Тръмп е, че той се интересува много по-малко от действителните условия на примирието, отколкото руския му колега. За Тръмп всеки резултат, който спира боевете, е достатъчен. Путин, от друга страна, се интересува много от детайлите и се нуждае от участието на САЩ, за да прекрати войната при благоприятни условия. Русия със сигурност може да постигне военните си цели без участието на САЩ, например чрез завземане на останалата част от Донбас със сила. Но без ангажирането на САЩ, политическите и икономическите цели на Путин ще останат недостижими, включително неща като твърд ангажимент, че НАТО няма да се разширява по-на изток и обещания за облекчаване на санкциите за руската икономика.

Администрацията на Тръмп трябва да се възползва от този дисбаланс, като покаже на Москва, че е готова да преговаря по по-големите политически и икономически въпроси, които са от най-голям интерес за Путин сега, но че тази готовност е ограничена във времето и намалява. Вашингтон трябва да заяви ясно, че след някакъв срок на валидност все още ще помага за посредничество при ограничено споразумение между двете воюващи страни (след като войната приключи), но големите политически или икономически сделки вече няма да са на масата и шансът за цялостно преразглеждане на бъдещата архитектура на сигурност на Европа ще е отминал.

Изправен пред тези опции, Путин ще бъде принуден да прави компромис между заявените си цели: териториалните печалби от продължаващата война и политическите, икономическите и статутните победи, които може да донесе сделка с Вашингтон. Той може да реши да продължи да се бори, но може и да не го направи. Това е поне едно предложение, което си струва да се провери. И ако той продължи с тази война, ще трябва да го направи със знанието, че повече време на бойното поле може да му струва разрешаване на неговите „първопричини“ и да ограничи сладостта на всяка победа.

За Съединените щати тази стратегия има висок потенциал и ниски рискове. Тя не би обвързала Вашингтон с конкретни отстъпки и не би повишила напрежението с Русия. Съединените щати биха продължили да подкрепят Украйна, но биха сигнализирали на Брюксел и Киев, че не са заинтересовани от разширяване или ескалиране на участието си. Най-важното е, че като обвърже окончателното прилагане на всякакви двустранни политически или икономически споразумения между САЩ и Русия с разрешаването на специфични за Украйна въпроси, този подход би могъл да стимулира реален напредък към прекратяване на войната.

От двете страни на Атлантика призивите за „по-голям натиск върху Москва“ продължават. Това е била и ще продължи да бъде губеща стратегия. Тръмп трябва да се осмели да опита нещо различно.

Анализът е на д-р Дженифър Кавана, старши сътрудник и директор на военния анализ в Defense Priorities, за Responsible Statecraft.