Злодеите на Джеймс Бонд са вдъхновени от нацистки архиви

В Moonraker, третия роман за Джеймс Бонд, антагонистът сър Хюго Дракс се представя за ветеран от британската армия, станал предприемач.

Оказва се обаче, че той не е никой друг, освен граф Хуго фон дер Дракс, ветеран от нацистите и Вермахта, който иска да отмъсти на британците за поражението на страната си. Според изложба, организирана от група фенове на 007 в Германия, този обрат в сюжета може би не е бил случаен.

От години „Клубът на Бонд“ във Ватеншайд, предградие на западния град Бохум, твърди, че родният му град е родното място на измисления шпионин, пише The Times. Иън Флеминг, бивш офицер от военноморското разузнаване и журналист от Sunday Times, който е автор на книгите, не е бил категоричен по темата, но различни мимолетни споменавания във филмите и в други части от поредицата за Бонд подсказват, че това може да е бил Ватеншайд, Берлин, Цюрих или Гленко в Шотландия. Сега германският клуб твърди, че Флеминг е базирал Дракс и няколко други злодеи на военни индустриалци в нацистка Германия, чиито документи е получил в края на Втората световна война.

„Вярваме, че Флеминг е видял файлове, иззети директно от германски оръжейни компании като Krupp, Rheinmetall и други“, каза Тобиас Швезиг, председателят на Bond Club. „Флеминг не е трябвало да си представя тези тъмни индустриални конспирации – вярваме, че ги е видял директно.“

Няма нищо ново в идеята, че Флеминг е черпил много от Третия райх в книгите си, насочени към следвоенна британска читателска аудитория, която има свежи и незаличими спомени за екзистенциалната борба срещу нацистката диктатура. Оригинално твърдение от ентусиастите на „Ватеншайд Бонд“ е, че Флеминг е имал предвид съвсем конкретно разузнавателна информация, която е събрал за вътрешните механизми на германските оръжейни компании.

Долината на Рур около Бохум е била сърцето на отбранителната индустрия на нацистка Германия. Thyssen, производител на стомана в Дуйсбург, е осигурявала гръбнака на танковете и военните кораби на Вермахта. Rheinmetall-Borsig, със седалище в Дюселдорф, е произвеждала голяма част от артилерията и боеприпасите си. Mannesmann, също работеща от Дюселдорф, е снабдявала компанията с тръби и стомана за военни превозни средства и нефтопроводи.

До края на Втората световна война тези фирми са оставили дълга хартиена следа от незаконно превъоръжаване по време на Ваймарската република, както и от военна спекулация и експлоатация на принудителен труд по време на нацистите. В началото на 1945 г., докато съюзниците си проправят път през Германия, група британски командоси, известни като 30-та щурмова дивизия (30AU), основана от Флеминг, са натоварени със задачата да изяснят вражески документи или други източници на информация, които биха могли да бъдат полезни след войната.

Пълният обхват на дейностите на звеното на германска земя остава неясен, но една от най-важните му цели е военноморският архив в замъка Тамбах, просторна барокова селска къща в далечния север на Бавария.

T-Force, съвместна британско-американска армейска мисия, която е значително по-голяма, но изпълнява функция, подобна на 30AU, е известна и с това, че е нападнала няколко германски отбранително-промишлени съоръжения, като например комплекса Walter KG в Кил, който е работил по задвижващи системи за ракети V1 и изтребители Messerschmitt и Heinkel.

Швезиг твърди, че в резултат на това Флеминг, който е бил силно ангажиран и в двете операции, не само е бил част от разузнавателната информация, но и я е използвал обилно в романите си.

„Злодеите в „Бонд“ изглеждат толкова реални, защото Флеминг е знаел точно как са функционирали нацистките компании. Това е особено ясно в образа на Хюго Дракс в „Мунрейкър “, каза той.  „В романа „Мунрейкър “ Флеминг дори назовава директно компанията, казвайки, че Drax Metals работи за Rheinmetall-Borsig, но дори и без това паралелите са ясни. Drax разработва сплави за ракети, точно както Rheinmetall е направил за V2.“

Швезиг твърди, че същите тъмни индустриални сенки могат да се видят и в „Голдфингър“ и че контрабандата на злато от злодея се основава на триковете, които постнацистките производствени магнати са използвали, за да перат незаконното си богатство.

Въпреки това, има поне един злодей от поредицата „Бонд“, чиято самоличност не е била взета предимно от нацистите. Ернст Ставро Блофелд, вечният враг на 007, който фигурира в три от книгите, може да е базиран на гръцки търговец на оръжие на име Базил Захароф, но името му вероятно е било закачка към стария съученик на Флеминг, Томас Блофелд, бащата на бившия коментатор на крикет на BBC Хенри Блофелд.