Али Хаменей не е комарджия, но неговата система изглежда склеротична

Под бомбите на Израел се крие непопулярен и репресивен ирански режим, който е похарчил милиарди долари за ядрена програма и за проектиране на Ислямската революция чрез въоръжени регионални посредници, докато същевременно ръководи вътрешна икономическа катастрофа и задушава парализата, пише The New York Times.

86-годишният автократ, аятолах Али Хаменей, управлява тази неспокойна нация, както го прави вече 36 години, в ролята си на пазител на революцията, консервативно призвание, в което той се е доказал като умел. Върховният лидер не е комарджия. Но неговата система, далеч от едно младо и амбициозно общество, изглежда склеротична за мнозина и сега той е притиснат до стената.

В продължение на шест дни боеве Израел е ударил обогатителното съоръжение в Натанз , където се произвежда по-голямата част от ядреното гориво на Иран, убил е най-малко единадесет от висшите генерали на режима и няколко ядрени учени, бомбардирал е нефтени и енергийни съоръжения, поел е пълен контрол над иранското въздушно пространство и е изпратил десетки хиляди хора в бягство от Техеран.

Най-малко 224 души са били убити в Иран до неделя, повечето от които цивилни, заяви говорител на иранското министерство на здравеопазването. Но броят им със сигурност е нараснал, тъй като бомбардировките от Израел продължиха през следващите дни. Ирански ракети са убили най-малко 24 израелци.

„Ислямската република е гнил зъб, който чака да бъде изваден, подобно на Съветския съюз в последните му години“, каза Карим Саджадпур, експерт по Иран във фондация „Карнеги“ за международен мир във Вашингтон. „Хаменей е в най-трудната ситуация, с която някога се е сблъсквал.“

Аятолахът обаче се е сблъсквал със заплахи за управлението си и преди и е заявил непокътнато върховенство. През 2009 г., когато милиони хора излязоха по улиците на Техеран, за да протестират срещу това, което беше възприето като откраднати президентски избори, наблюдавах как лицензирани от държавата бандити многократно биеха смели жени, изискващи достойнство и свобода. В продължение на няколко дни бъдещето на режима беше на ръба на ножа. Но с пълна безмилостност той надделя. Много демонстранти бяха отвлечени, за да бъдат измъчвани, содомизирани, а в случая на няколкостотин от тях - убити.

Дали настоящите трудности, пред които е изправен иранският режим, ще доведат до неговия крах, предстои да видим. Изолирани викове „Смърт на Хаменей“ се издигат в нощното небе, но народните протести са невъзможни под бомби и винаги са рисковани под палеца на правителството. По същата причина няма очевидни лидери, които да ръководят какъвто и да е политически преход.

Аятолах Хаменей остава непокорен. В сряда той отговори на заплахата за живота му от страна на президента Тръмп и призива му за „безусловна капитулация“, като заяви, че „Иран стои твърдо пред лицето на наложена война, точно както ще стои твърдо срещу наложения мир и няма да се поддаде на никакво налагане“.

Това бяха думи, типични за горда нация, която се изправи срещу Запада преди почти половин век чрез революцията на аятолах Рухолах Хомейни, сваляйки шаха и налагайки „Смърт на Америка“ като седмичен рефрен.

Но въстанието така и не донесе обещаната свобода. Фрустрацията, независимо дали заради хиджабите, налагани на жени, които нямат желание да ги носят, или заради хроничното и осакатяващо лошо управление, нарастваше.

Брутният вътрешен продукт на Иран, или общото производство, е спаднал с 45% от 2012 г. насам и много хора са отчаяни. Осакатяващите международни санкции заради ядрената програма допринесоха за тази низходяща спирала, но също така и корупцията, опозорената програма за приватизация и раздутите държавни компании. Иран постигна ядрено споразумение със Съединените щати през последните години от администрацията на Обама, но Тръмп го развали през първия си мандат.

„Единственото послание, което иранският народ иска да предаде, е, че след като направи всичко това и причини подобен хаос, уверете се, че краят на това е, че ужасният режим е изчезнал“, каза ирански бизнесмен, базиран в Обединените арабски емирства, който поиска анонимност поради навика на Ислямската република да затваря опонентите си.

В същото време, с продължаващите израелски бомбардировки, има признаци на патриотичен подем дори сред противниците на режима, които са прекарали време в затвора. За някои демонстрираната вече уязвимост на Иран е доказателство за нуждата му от ядрена бомба, подобно на тази на Северна Корея, за да се защити. В съседство с Иран, Пакистан, Индия, Русия и Израел имат ядрени бойни глави.Когато Израел бомбардира централата на иранската държавна телевизия в понеделник, което накара водещата в черен чадор да прекъсне речта си срещу „нападението на агресора върху националната земя“ и „върху справедливостта и истината“, реакцията беше смесена.

Някои иранци бяха изключително щастливи да видят жена в облекло, което много ирански жени отказват да потърсят прикритие, тъй като широко омразният източник на безмилостната пропаганда на Ислямската република беше спрян с гръм и трясък. Други се чувстваха разкъсани.

„Проклет да си, Израел! Не мога да повярвам, че пиша в подкрепа на държавната телевизия“, написа в социалните мрежи Хосейн Дехбаши, автор и историк, осъден на шест месеца затвор през 2022 г. за твърдението, че синът на аятолах Хомейни е починал от свръхдоза наркотици.

Вероятно е било неизбежно – като се има предвид, че по оценка на Саджадпур и други наблюдатели, ясно мнозинство от 92-милионното население на Иран се противопоставя на режима на мулите – шестдневната военна кампания на Израел да се разшири по обхват.

Бомбардировката, както я описа израелският премиер Бенямин Нетаняху, започна като „превантивно действие“, за да се спре Иран да използва обогатения си уран в надпреварата за създаване на бомба. Но тази ограничена мисия вече изглежда е заменена от нещо по-широко.

Винаги е повдиган един основен въпрос: Какво би попречило на режима, ако оцелее, да завърти центрофугите и да се върне към обогатяването? Въпреки че ядрената програма никога не е доставяла бомба и е произвеждала само оскъдна енергия на астрономическа цена, тя е била най-мощният националистически символ на мулите, подобно на национализацията на иранската петролна индустрия през 1951 г. Това разгневи британците, чиито петролни компании бяха засегнати, и доведе до преврат, организиран от ЦРУ и британското разузнаване през 1953 г.

Има дълбоки исторически причини, сред които и превратът, за изключителната чувствителност на Иран към чуждестранна намеса, точно както има дълбоки корени в стремежа му към свобода чрез някаква форма на представително управление, започнал през 1905 г. с въстание срещу династията Каджар, водено от искането за конституция.

Сега Тръмп говори за „край, истински край, а не за прекратяване на огъня, истински край“ , а Нетаняху не крие почти крайната си цел. „Имаме индикации, че висши ръководители в Иран вече си стягат багажа“, каза той. „Те усещат какво предстои.“

Няма обаче доказателства, че тези лидери, които са все още живи, са си стегнали багажа, а как израелските бомбардировки биха могли да завършат с погребението на Ислямската република, не е ясно.

Разбира се, свалянето на Ислямската република може да доведе до хаос. Неотдавнашната история, в Ирак през 2003 г. и Либия през 2011 г., на деспоти, отстранени чрез западна военна намеса, е поучителна история.

Президентът на Русия Владимир Путин несъмнено би посочил безмилостно лицемерието на Запада заради войната си в Украйна, ако Израел и Съединените щати използват сила, за да свалят режима в Иран.

Френският президент Еманюел Макрон изрази далеч по-предпазлива позиция. „Мисля, че най-голямата грешка днес би била да се опитаме да променим режима в Иран с военни средства“, каза той във вторник. „Защото това би означавало хаос.“

Би било глупаво да се подценява решимостта на Ислямската република да оцелее и докъде би стигнала в преследването на това.

„Ислямската република е унизена и не е на място, на което е била някога преди“, каза Вали Наср, бивш декан на Училището за висши международни изследвания „Джонс Хопкинс“. „Но тя все още може да остане жива достатъчно дълго, за да изтощи Израел и да въвлече Съединените щати в нещо, което не искат.“

Едно е сигурно: ако Съединените щати се включат във войната, това никога няма да бъде забравено в Техеран. Американската намеса ще се превърне в част от дълбока американо-иранска психоза. Нейните елементи вече включват антидемократичен преврат в Иран от американски агенти, антизападна иранска теократична революция, кризата с заложниците в САЩ от 1979 до 1981 г., свалянето от американците през 1988 г. на полет 655 на Iran Air с 290 души на борда и идеологическа война, която продължава от Иранската революция през 1979 г. насам.

Това е много горчива история, но един от уроците на историята е, че кошмарите свършват. Почти никой не е предвидил падането на Берлинската стена през 1989 г.