Слаби признаци в опит за спиране на войната в Украйна

Когато руските и украинските преговарящи за мир се срещнаха миналия месец, те не успяха да се споразумеят за нищо повече от размяна на тела. Тези преговори, организирани от администрацията на Тръмп, изглежда показаха, че целта им за прекратяване на войната е дълбоко в застой, пише The New York Times.

Но това не означава, че дипломатическите молби не продължават - като и Русия, и Украйна се опитват по свой начин да се харесат на Белия дом.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски предложи през уикенда да се възобновят преговорите. Това беше първото му предложение за подновяване на преговорите, откакто администрацията на Тръмп се съгласи да улесни трансфера на оръжия за противовъздушна отбрана в Украйна и заплаши да наложи санкции на търговските партньори на Русия в рамките на 50 дни - и двете стъпки, целящи да ускорят преговорите.

Зеленски предложи преговори за прекратяване на огъня, размяна на затворници и връщане на украинските деца, депортирани в Русия по време на войната. Той повтори предложението за директна среща с президента на Русия Владимир В. Путин, отправено за първи път през май. След това Путин мълча дни наред, преди да отхвърли предложението.

„Руската страна трябва да спре да се крие от решения“, каза Зеленски във видеообръщение в събота вечерта. Украйна, каза той, е предложила среща през следващата седмица в Истанбул, където се проведоха два предишни кръга от преговори през май и юни.

Зеленски заяви, че неговият съветник по националната сигурност Рустем Умеров е предал предложението на руския преговарящ екип.

Русия не отговори веднага директно на предложението на Украйна. Говорителят на Кремъл, Дмитрий Песков, заяви пред руската държавна телевизия в неделя, че Путин иска мирно споразумение, но че „най-важното за нас е да постигнем целите си“ във войната.

„Президентът Путин многократно е говорил за желанието си да доведе украинското уреждане до мирен край възможно най-скоро“, каза Песков. „Това е дълъг процес, изисква усилия и не е лесен.“ 

Русия иска допълнителни територии, декларация, че Украйна няма да се присъедини към НАТО и ще остане неутрална държава, ограничения на бъдещия размер на украинската армия и признаване на руския език за официален език в Украйна, наред с други искания.

Администрацията на Тръмп настоява за безусловно прекратяване на огъня преди съществени преговори за окончателно споразумение. Украйна се съгласи с това условие през март.

В Киев членове на парламента и анализатори не таят голяма надежда за бързо разрешаване на преговорите, посредничени от президента Тръмп, който заяви по време на предизборната си кампания миналата година, че ще сложи край на войната, най-смъртоносната в Европа след Втората световна война, в рамките на 24 часа след избирането си. Още с началото на преговорите през май Русия засили ракетните и дронови бомбардировки на украински градове и започна офанзива по източната фронтова линия.

Но като се съгласи на преговори и поредното искане от администрацията на Тръмп за споделяне на печалбите от бъдещи сделки с природни ресурси, Украйна успя да спечели подкрепа за споразумението за оръжия и заплахата от санкции срещу търговските партньори на Кремъл. Съгласно споразумението, което Тръмп обяви за първи път на 7 юли , съюзниците на Украйна ще даряват противовъздушна отбрана и други оръжия на Украйна и ще закупят резервни части от Съединените щати. Седмица по-късно Тръмп заяви, че ще предприеме действия за ускоряване на доставките на тези оръжия и заплаши да наложи санкции на търговските партньори на Русия , за да окаже натиск върху Кремъл.

„Ние в Украйна направихме всичко, което можехме“, каза в интервю Халина Янченко, независим депутат, членуваща в политическата партия на Зеленски. „Нашата цел беше да покажем на САЩ, че не може да се вярва на Путин.“

Известен успех дойде от съобщенията на Тръмп по-рано този месец, въпреки че президентът е променял позицията си по отношение на политиката си за Украйна и преди, а крайният срок за санкциите, който изтича през септември, няма да допринесе особено за ограничаване на руската офанзива, която е в ход на изток.

Украйна очаква първа доставка на допълнителни ракети за противовъздушна отбрана Patriot от Германия, които след това ще попълнят собствения ѝ арсенал от нови покупки от Съединените щати. Очаква се седем други страни от НАТО да последват примера ѝ.

Осигуряването на дългосрочни доставки на противовъздушна отбрана би могло да ускори преговорите: Това би премахнало стимула за Русия да отлага преговорите, докато противовъздушната отбрана на Украйна не се изчерпи, когато руснаците биха могли да заплашат с балистични ракетни атаки срещу незащитени градове и военни обекти.