Ще успее ли Тръмп да събере в една стая Путин и Зеленски?

След месеци усилия и две изтощителни срещи на върха в рамките на четири дни, президентът Тръмп заявява, че споразумение между лидерите на Русия и Украйна за директно договаряне на сделка, слагаща край на инвазията на Москва, е близо.

Сега идва трудната част.

Няма да е никак лесно да се съберат руският президент Владимир Путин и украинският президент Володимир Зеленски в една стая. Но посредничеството за прекратяване на огъня – камо ли за траен мир, който да възпре Русия от повторно нахлуване в Украйна – ще бъде дори по-голямо дипломатическо предизвикателство от това, с което Тръмп се е сблъсквал досега, пише WSJ.

Ще има въпроси дали фронтовите линии трябва да бъдат замразени в други региони на Украйна; каква роля, ако има такава, ще имат европейските страни на масата за преговори или в сила за успокояване, която защитава Киев в дългосрочен план; и какви гаранции за сигурност от Европа и САЩ иска Зеленски, които Путин може да приеме.

Дори ако Путин подкрепи пакт, ще има голям скептицизъм относно това дали ще спази обещанията си, тъй като Русия наруши официалните ангажименти да не нахлува в Украйна .

Среща между Путин и Зеленски за първи път от 2019 г. насам би била драматична, ако изобщо се проведе в следващите дни. Форматът и времето все още не са ясни, но ако срещата на високо ниво се осъществи, това само би сигнализирало, че най-трудната фаза на преговорите току-що е започнала – и без гаранция за успех.

„Следващите стъпки са по-сложни сега“, каза германският канцлер Фридрих Мерц на Тръмп по време на срещата на върха в понеделник със Зеленски и висши европейски лидери, предлагайки по-трезва оценка на фона на прогнозите за единство в Белия дом.

Тръмп призна, че прекратяването на войната между Украйна и Русия е било по-трудно, отколкото е очаквал, след като се похвали по време на кампанията си, че може да финализира сделка за 24 часа. Конфликтът, който започна през 2014 г. с анексирането на Крим от Русия и включваше години на нискоинтензивни боеве, преди Москва да започне пълномащабното си нахлуване през 2022 г., се превърна в емблематичната световна битка, противопоставяща агресор с ядрени оръжия срещу по-малка, бивша сателитна държава, която се стреми да се обедини повече с Европа.

Сключването на трайно споразумение, което най-накрая би спряло кръвопролитията, би се оказало дипломатически преврат за Тръмп, потенциално определящ неговото президентско наследство. Но в брутален знак за трудността, Русия започна смъртоносни атаки срещу Украйна в нощта преди посещението на Зеленски в Белия дом в понеделник, както и удари с дронове и ракети по време на срещата на върха.

В понеделник Москва заяви също, че всякакви мироопазващи усилия с участието на членове на Организацията на Северноатлантическия договор, предложение, отправено от европейци и счетено от Зеленски за критично за оцеляването на Украйна, са неприемливи.

Четиридневните преговори, по време на които Тръмп беше домакин на Путин във военна база в Аляска, а Зеленски във Вашингтон, вече показват, че враждуващите страни остават далеч един от друг по отношение на мирното споразумение.

Съгласно споразумение, предложено от Путин по време на срещата му с Тръмп в петък, Украйна ще се откаже от източния си Донбас, включително части от Донецк, които украинските сили все още контролират. Украйна многократно е заявявала, че конституцията ѝ не ѝ позволява да се откаже от територия на Русия и е заета с изграждането на дълбоки укрепления, простиращи се на стотици мили през Донбас, регион с размерите приблизително на Западна Вирджиния.

Някои европейски служители смятат, че исканията на Путин са били изчислени именно така, че да предизвикат отказ от страна на Украйна – прехвърляйки вината за провала на преговорите върху Киев и позволявайки на Русия да продължи войната без отговор от Вашингтон.

Три дни по-късно Зеленски призова Русия да приеме прекратяване на огъня, което би позволило спиране на бойните действия, докато преговорите продължават, позиция, настоявана от някои от европейските лидери на масата за преговори с Тръмп. Путин отхвърли незабавното прекъсване на бойните действия, а Тръмп заяви, че такова не е необходимо като предварително условие за мирни преговори, твърдейки, че войните често се решават, докато продължават военните действия.

Но Зеленски каза, че е доволен, че Тръмп е отворен към това САЩ да се присъединят към европейските страни в предоставянето на гаранции за сигурност на Киев, евентуално под формата на сили за сигурност, разположени в Украйна. Но американските войски, според служители на администрацията, няма да имат постоянно присъствие в Украйна, въпреки че точният вид на американската подкрепа – или какъв би бил крайният състав на силите – остава неясен.

Зейналата пропаст между Киев и Москва обикновено би била стеснена преди организирането на среща на високо ниво между Путин и Зеленски. Американският президент също се колебаеше относно позицията си, като застана на страната на позицията на Путин за липса на прекратяване на огъня в Аляска и се оттегли от заплахата си за санкции, докато дни по-късно, заедно със Зеленски във Вашингтон, подкрепяше дългосрочната отбрана на Украйна.

Настоящият план на Тръмп е Путин и Зеленски да се срещнат на четири очи, преди той да се присъедини към тях за тристранна среща на върха, въпреки че Кремъл в понеделник не се ангажира с този формат. Въпреки това, тристранна среща може да бъде мястото, където Тръмп, обкръжен от двамата лидери, би могъл да разкрие крайната си цел: търсене на най-добрата възможна сделка за Украйна или постигане на край на войната преди всичко.

Липсата на яснота относно дипломатическата стратегия е само една илюстрация, че мирният процес, стартиран от Тръмп, „е назадничав“, защото всяко споразумение би било неясно, без първо да се обърне внимание на детайлите, каза Джим Таунсенд , бивш висш служител на Пентагона по европейските въпроси в администрацията на Обама, сега работещ в мозъчния тръст „Център за нова американска сигурност“.