Тръмп разчита на лична дипломация с Путин, резултатът е стратегическа бъркотия

„Нищо няма да се случи“, каза президентът Тръмп пред репортери в самолета Air Force One в средата на май, „докато аз и Путин не се срещнем“.

Тръмп изтъкваше аргумента, че за толкова спорен проблем, какъвто е руската война в Украйна, единственото решение е среща на умовете на лидерите на двете суперсили, които биха могли да сключат сделки, да се сблъскат и да осъществят преговори, пише NYT.

Сега, девет дни след тази среща в американска военновъздушна база в Анкъридж, всички външни признаци сочат, че реален напредък е спрял. Тръмп намекна, че президентът на Русия Владимир В. Путин и президентът на Украйна Володимир Зеленски ще се срещнат на четири очи, а след това заедно с Тръмп; нито една от срещите не е насрочена. „Дневният ред изобщо не е готов“, заяви Сергей В. Лавров, руският външен министър, по NBC в неделя.

И докато Тръмп настояваше пред европейските лидери, че Путин се е съгласил да разреши разполагането на мироопазващи сили в Украйна, до средата на седмицата руснаците описваха съвсем различна конструкция, в която Русия ще участва в гаранциите за сигурност за страната, която нахлу през февруари 2022 г. Ако някога е имало геополитически проблем с лисица, пазеща кокошарника, това сякаш го описваше.

Всичко това е симптоматично за стратегическата непоследователност от последните 10 дни. Понякога Тръмп се представя като медиатор, някой, който може да използва влиянието си, за да изтръгне отстъпки от Путин, а след това да накара Зеленски да предложи част от територията си и да сключи сделка. В други моменти той звучи като съюзник на Украйна, обещавайки да помогне за нейното обезопасяване от бъдещи атаки. Миналата седмица той написа публикация в социалните мрежи, в която заяви, че Украйна „няма шанс да спечели“, без да ѝ бъде позволено да атакува дълбоко в Русия, обвинявайки предшественика си Джоузеф Р. Байдън-младши, че не е позволил на Украйна „да се бори, а само да се защитава“.

След като заяви в Анкоридж, че Путин иска мир, той сега признава съмнения и казва, че ще разбере коя страна е виновна за провала, ако се стигне до това. „Ще знаем накъде отивам, защото ще поема по единия или другия начин“, каза той пред репортери в петък.

За Тръмп последователността е по-маловажна от атрибутите на дипломацията между лидери. И той едва ли е единственият сред президентите, който вярва, че собствената му сила на лично убеждаване е централният елемент на успеха в американската външна политика – и в прекратяването на войните. Теодор Рузвелт е бил убеден в същото и е посредник за прекратяване на Руско-японската война преди 120 години. Този конфликт приключи с подписването на Портсмутския договор на американска земя и доведе до спечелването на Нобелова награда за мир от Рузвелт – точно резултатът, който Тръмп не се срамува да каже, че търси.

Но поне засега тези преговори с Русия не следват модела на Рузвелт. Вместо това, срещата на Тръмп с Путин в Анкъридж започва да води до сравнения с дипломацията му лице в лице със Северна Корея Ким Чен Ун преди седем години: приятелска, пълна с ръкостискания, моменти, създадени за телевизия, и топли разговори – Путин изпрати на Тръмп снимка от срещата им – но без напредък. В крайна сметка Северна Корея не се отказа от нито едно ядрено оръжие и оттогава драстично разшири ядрения си арсенал.

„Тръмп влезе в тази среща с относително единна западна позиция, казвайки, че първо трябва да има прекратяване на огъня“, каза Иво Даалдер, бивш американски посланик в НАТО, който се присъединява към Центъра за наука и международни отношения „Белфер“ в Харвард. „След това, когато най-накрая се събират, Тръмп изоставя позицията си и вместо да придвижи топката напред, той си вкарва автогол.“

Тръмп заяви, че целта му е „да премине директно към мирно споразумение“, написа той в социалните мрежи, „което би сложило край на войната“, защото прекратяването на огъня „често не е валидно“.

Но в случая с Украйна, Тръмп винаги си оставя възможност да се отдръпне, казвайки, че може би няма да има мир и може би Съединените щати просто ще трябва да се отдръпнат и да оставят украинците и руснаците да се борят сами. Измиването на ръцете му от конфликта, заявявайки, че може да доведе Путин и Зеленски до масата за преговори, но не може да ги накара да се споразумеят, му дава авариен изход, ако преговорите му се провалят.

Но това създава огромен дисонанс, несигурност относно това каква е американската роля в това усилие. Понякога Тръмп и вицепрезидентът Джей Ди Ванс звучат като неутрални медиатори, които просто се опитват да сближат страните - както направи Рузвелт - а понякога звучат така, сякаш Съединените щати имат силни национални интереси да гарантират, че Украйна ще остане свободна и независима нация.

През последната седмица Тръмп предприе втория подход. Той заяви, че Съединените щати ще се присъединят към европейските лидери в създаването на гаранции за сигурност за Украйна, въпреки че в интервюта бързо добави, че няма да има американски войски на място. Той каза, че ако има войски, те вероятно ще дойдат от „няколко“ държави, включително Великобритания, Франция и Германия, а Съединените щати биха могли да предоставят разузнавателна и въздушна подкрепа.

Но гаранцията за сигурност по същество означава, че Съединените щати се ангажират да защитят Украйна, ако Русия нападне отново, дори ако тя не е член на НАТО - ход, на който Тръмп се противопоставя, както и Байдън.

Но Байдън редовно напомняше на света, че нахлуването в Украйна е било незаконно и че ако г-н Путин успее в Украйна, ще е само въпрос на време, преди да се опита да убие членка на НАТО. Неговите министерства на правосъдието и Държавния департамент събраха доказателства за военни престъпления за бъдещи съдебни процеси. Тръмп замъглява обстановката кой е отговорен за войната и е разпуснал звена, проследяващи военните зверства.

Разбираемо е, че украинците са подозрителни: през 1994 г. те подписаха Будапещенския меморандум, в който Съединените щати, Великобритания и Русия предложиха неопределена гаранция за сигурност в замяна на това Украйна да се откаже от ядрените оръжия, останали на нейна територия след разпадането на Съветския съюз.

Тръмп заяви в Анкъридж, че Путин е разбрал и се е съгласил със западните гаранции за сигурност за Украйна. Но до края на миналата седмица руснаците добавиха условието, че трябва да бъдат част от силите за сигурност, и предположиха, че никоя страна от НАТО не може да държи войски в Украйна.

В предаването „Meet the Press“ по NBC в неделя, Ванс избегна въпрос дали Русия би могла да играе подобна роля, казвайки, че „даването и вземането са част от преговорите“. Той твърди, че администрацията на Тръмп е „приложила по-голям икономически натиск върху руснаците да спрат тази война, отколкото Байдън е направил за три години“, твърдение, което помощниците на Байдън биха оспорили, предвид широкообхватните санкции върху търговията, банковото дело, финансите и други сектори, които Съединените щати и техните съюзници наложиха след инвазията.