Историята на успеха на Ким Чен Ун в приятелството му със Си и Путин

Каквото и да мислите за гротескната му политика, ужасното му поведение по отношение на правата на човека и плачевното му физическо състояние, Ким Чен Ун е един от най-блестящо успешните национални лидери в света.

Когато наследи покойния си баща през 2011 г., много добре информирани хора му се присмяха като на неопитен дебеланко, който неизбежно ще си отиде след няколко месеца.

Оттогава той се утвърди като най-могъщия и сигурен севернокорейски диктатор в историята на страната си. Той е прогонил или убил потенциалните съперници у дома. Изградил е ядрен арсенал, който е накарал президента Тръмп да преговаря с него. А в сряда той застана рамо до рамо на площад Тянанмън в Пекин с двамата най-могъщи лидери в Азия.

41-годишният Ким застана на подиума редом с президента Си и президента Путин, и двамата на 72 години, за военния парад, отбелязващ 80-годишнината от победата на Китай над Япония. В миналото севернокореец на подобно събитие би бил просто още едно лице в тълпата от лидери, отдаващи почит на китайския домакин. Допреди няколко години Русия и Китай бяха единни в наказването на Северна Корея съгласно санкциите на ООН, които и двете страни подкрепиха в Съвета за сигурност.

За малко повече от година обаче Ким се утвърди като централна фигура в общността на антизападните автократи, които се стремят да използват лоялността на „глобалния юг“ в отхвърлянето на лидерството на САЩ и демократичните принципи. Въпреки че не е съвсем със същия ранг като китайския и руския лидер, той е лидер на ядрена сила, а не молещ се пигмей.

Неговото „партньорско споразумение“ с Путин миналата година се превърна в пълноценен военен съюз, при който Ким изпрати около 14 000 севернокорейски войници да се бият срещу Украйна в Курската област на Русия. От тях 2000 са загинали там, според южнокорейското разузнаване. Северът беше възнаграден от Москва с пари и военни технологии и спечели нещо още по-забележително - статутът на глобална сила, действаща не само в Източна Азия, но и в покрайнините на самата Европа.

Степента на топлота и уважение, изразени към Ким от китайските му домакини, ще покаже част от заслугите, които е спечелил.

Южнокорейските шпиони например смятат, че въпреки че той ще има отделни двустранни срещи на върха със Си и Путин, съвместна тристранна среща би била твърде далечна за китайците. Но Си неловко ще осъзнае необходимостта да поддържа добри отношения с Ким и за степента, до която близостта на Русия със Северна Корея разводнява и компрометира собственото му влияние.

По време на Студената война севернокорейските лидери превърнаха в изкуство това да настройват Китай и Русия един срещу друг. Чрез умели дипломатически усмивки и цупене, Ким е в позиция да извлече повече от двамата лидери под формата на икономическа, военна и технологична подкрепа.

Това може да приеме формата на съвместни военни учения, подобни на тези, които САЩ провеждат с азиатски съюзници като Япония, Южна Корея и Филипините. Но Ким се нуждае от Си по друга причина. Неговата крайна награда е сделка със САЩ и президентът Тръмп е по-склонен да се съгласи с нея, отколкото всеки друг американски лидер.

В разговорите си с президента на Южна Корея във Вашингтон миналата седмица Тръмп многократно заяви колко добре са се разбирали с Ким на срещите си по време на първия му мандат и че очаква да се срещне с него тази година.

Ако Ким приеме предложението, той ще иска да започне всякакви нови преговори с възможно най-силна позиция - а това означава с подкрепата на Си. В сряда на трибуната на Тянанмън имаше още едно невидимо, но осезаемо присъствие - това на Тръмп.

Коментарът е на Ричард Лойд Пари за The Times