Нов портрет издига култа към личността на Ким Чен Ун на още по-високо ниво

Северна Корея започна да показва голям портрет на своя върховен лидер Ким Чен Ун, без тези на баща му и дядо му, в пореден знак за засилващия се култ към личността, който го заобикаля.

Портретът беше фон на церемония в петък, по време на която Ким връчи „държавни отличия“ за севернокорейски войници, загинали в битка редом с руски войници срещу Украйна, на снимки, публикувани от държавните медии.

Официалното изображение на диктатора е виждано и преди, но обикновено редом с тези на покойния му баща и предшественик Ким Чен Ир и дядо му, основателя на страната, Ким Ир Сен. Снимки на двамата по-възрастни лидери са окачени във всяко училище, работно място и държавна институция, както и в много частни домове, но за първи път са видени редом с тази на настоящия лидер през май миналата година. Самото изображение на Ким Чен Ун, забелязано от новинарския уебсайт NK News, засилва впечатлението, че близо 14 години след като наследи баща си, той се утвърждава на равна и дори по-висша основа от своите предци.

Художествено представяне на лицето на Ким беше видяно през 2019 г., оформено от хиляди табели, поставени на масово събитие на стадион в Пхенян. Друг портрет се появи три години по-късно на събитие, отбелязващо първото десетилетие от управлението му, а няколко месеца по-късно той започна да се появява в пропагандни мозайки и картини.

Сред други изображения, той е изобразен да копае пръст във ферма и да язди бял кон.

Членовете на Централния комитет на Работническата партия получиха значки за ревери с лика на Ким - въпреки че те изглежда не са заменили версиите, показващи двамата мъртви лидери сред населението.

В обръщението си в петък към техните вдовици и сираци, Ким подчерта личната си скръб и вина за загиналите в битки с украинските войници в окупираната руска територия Курск.

„Сърцето ми се къса и боли още повече при вида на тези малки деца“, каза той. „Нашите офицери починаха, оставяйки след себе си любимите си деца и скъпите си съпруги. Нашите войници починаха, представяйки си очите на своите добросърдечни майки. Когато се отправяха към смъртта си, сбогувайки се от най-дълбоките си очи с всичко, което им беше скъпо, всички те оставиха писма с молитви за просперитета на родината си и Пхенян и викаха „Да живее Корейската народнодемократична република!“