Ердоган смъмри Мелони да не пуши: Какво говори това за метода му управление?

Докато световните лидери се събираха за мирната среща за Газа в Египет, президентът на Турция Ердоган се обърна към Джорджа Мелони, италианския премиер, с лично предложение.

„Изглеждаш страхотно. Но трябва да те накарам да спреш да пушиш“, каза ѝ Ердоган чрез преводач.

„Знам, знам“, отговори тя. „Но не искам да убия някого.“

Краткият разговор, в кулоарите на преговорите в Шарм ел-Шейх за формализиране на споразумение за прекратяване на огъня в Газа, подчерта самопровъзгласилия се образ на Ердоган като патриархален защитник. Това се случи веднага след друг ход, типичен за велика сила: блокирането на присъствието на израелския премиер Бенямин Нетаняху.

Съобщава се, че поканата в последния момент до израелския лидер е била оттеглена, след като Ердоган, по пътя, ясно заявил, че няма да приземи самолета си, ако Нетаняху ще присъства.

„Позицията на нашия президент е абсолютно ясна“, каза пред журналисти Омер Челик, говорител на управляващата партия в Турция. „Той никога не би приел да бъде в един и същ фотокадър с Нетаняху... Не би приел да седи на една и съща маса.“

Посланието беше ясно и силно. Офисът на Нетаняху обяви, че той все пак няма да присъства, заявявайки, че трябва да присъства на еврейски празник.

Това беше добре дошъл момент за Ердоган, чийто нарастващ авторитаризъм у дома доведе до неудобна степен на международна изолация. При администрацията на президента Тръмп обаче бавното излизане от нея се ускори значително.

През последните години Ердоган култивира ролята си на международен посредник, като е домакин на мирни преговори и размяна на затворници, както и улеснява освобождаването на заложници. Правителството му дори го номинира за Нобелова награда за мир за „усилията в името на мира между Русия и Украйна“.

Той се позиционира като един от малкото световни лидери, способни да поддържат открити линии с всички страни в конфликти, които иначе са разделили международната сцена или чиито протагонисти са били обект на западни санкции и дипломатически замразявания. Личният достъп на Ердоган до Хамас – култивиран от неговата партия, ПСР, в продължение на близо две десетилетия – и до президента Путин от Русия му дава лост, който повечето западни лидери нямат.

Това направи участието на Анкара в преговорите за прекратяване на огъня тази седмица ключово – един от най-силните и най-постоянни критици на войната на Израел, именно Турция беше призната за убеждаването на Хамас да се съгласи с условията.

Името на Ердоган сега е редом до това на Тръмп и лидерите на Египет и Катар в четиристранна мирна декларация, в която те обещават да участват в „работна група“, която да наблюдава нейното прилагане. Местните държавно контролирани медии приветстваха Ердоган като „морален глас за Газа“.

Подкрепяйки имиджа на Ердоган, Тръмп намекна тази седмица, че президентът ще играе роля и в прекратяването на войната на Русия в Украйна, тъй като Турция вече е била домакин на няколко кръга преговори.

„Той е уважаван от Русия. За Украйна не мога да ви кажа, но е уважаван от Путин“, каза Тръмп.

Това се случва в края на успешна година за диктатора на Турция. През декември миналата година страната му отново се утвърди като влиятелен посредник в Сирия след падането на Башар Асад, като същевременно улесни подписването на мирно споразумение между Етиопия и Сомалия. Той дори предложи да посредничи между Индия и Пакистан за Кашмир, както и между Израел и Иран.

Вътрешната картина обаче не е толкова розова. Подкрепата за ПСР у дома се колебае на фона на огромната инфлация, годините на икономически кризи и връщането назад в правата на човека.

В президентския комплекс на Анкара стоят редици от стъклени шкафове с пакети цигари, събрани от Ердоган, подписани от таксиметрови шофьори, продавачи в магазини, външни министри и политически функционери, всички от които той твърди, че е убедил да се откажат от навика. Сред тях е Даниел Митов, бившият български външен министър, когото той убеди да се откаже от тютюнопушенето на среща на върха на НАТО във Варшава през 2016 г.

Неговото предложение за подкрепа към Мелони да се откаже от тютюнопушенето - добре познат ход на Ердоган за мека сила — изглежда като добра метафора за неговото управление, тъй като в Турция, една от страните с най-много тютюнопушещи в света, консумацията на тютюн се увеличава.

Противниците на Ердоган обичат да посочват, че Турция винаги е играла мощна роля във външната политика поради географията и историята си, и обвиняват президента, че „персонализира външната политика за собствената си политическа кариера“. Той използва дипломацията, за да се отклони от вътрешните проблеми, казват те.

„Турция е страна с критично местоположение, разположена между изтока и запада, и около нея се водят много големи конфликти“, обяснява Илхан Узгел, координатор по външната политика на основната опозиционна партия CHP пред The Times. „Неизбежно е Турция да играе роля в посредничеството. Това е същото от много десетилетия и няма много общо със самия Ердоган.“

Узгел заявява, че партията му не е против Турция да играе стабилизираща роля в чуждестранни конфликти, но страната не трябва да бъде „изпълнител на плановете на Тръмп в региона“.

„Искаме по-традиционна линия – не личен кръстоносен поход от Ердоган и Тръмп, а усилие от страна на Турция и САЩ“, добавя той.

Сравнявайки Тръмп на мирните преговори със слънце, около което други лидери се въртят като планети, Узгел – който е и професор по международни отношения – предупреди, че въпреки смелите твърдения пред медиите, мирното споразумение пропуска критичен момент:

„Какво ще се случи с палестинците, които остават в Газа?“

Газа е ключов въпрос в Турция, като палестинската кауза се подкрепя както от обществеността, така и от политиците от целия спектър.

Ердоган и Тръмп култивират транзакционни, личностно ориентирани отношения в продължение на повече от десетилетие, белязани от съперничество и взаимно признаване на политическия им лост. И двамата споделят изпълнителски стил на дипломация, който разчита на директни съобщения, срещи на високо ниво и персонализирани преговори, които често заобикалят традиционните институционални канали.

Този стил е типичен за промяна в съвременните дипломатически усилия, казва д-р Есра Джухадар, доцент в университета Билкент в Анкара и експерт по посредничество при конфликти. Лидерите все повече се позиционират в центъра на преговорите, вместо да разчитат на традиционните институции или мирни процеси.

„Сега нещата са по-транзакционни. Коренните причини за конфликтите често се отлагат или се прикриват за краткосрочни печалби и привидности“, обяснява тя, посочвайки 20-точковия мирен план за Газа като пример. Той едва споменава „същността на въпроса“, казва тя, посочвайки, че малките сблъсъци вече са се възобновили.

Турция се очертава като критичен канал за комуникация, но Джухадар подчертава, че ролята ѝ се различава в различните кризи, като в някои случаи тя е по-скоро домакин, отколкото активен играч в преговорите.

„Това все още е вид посредничество, но с лек подход, вместо такъв, който използва лостове“, на мнение е тя. „Ердоган има лични връзки, каквито Западът няма. Но става въпрос и за Турция като страна – капацитетът на военните, вторите по големина в НАТО, опитът в мироопазващи мисии в чужбина и политическата готовност да играе тази роля.“

Въпросът тогава е дали подписът на Ердоган под споразумението за Газа може да бъде гаранция за дълбок и траен мир? Или е по-скоро като още една кутия цигари за витрината?