Цената на мира в Кавказ

Политическото оцеляване на арменския премиер Никол Пашинян е забележително. Откакто дойде на власт по време на Кадифената революция в Армения през 2018 г., затрудненият премиер устоя на последиците от войната в Карабах през 2020 г., откритата враждебност от страна на подкрепяната от Кремъл Арменска апостолическа църква и предполагаемите опити за преврат. Стремежът му към мир с Азербайджан и по-тесни връзки със Запада му спечели мощни врагове - от руското правителство до организации на диаспората и бившите лидери на Армения, пише за TNI Джоузеф Епщайн, директор на изследванията във Фондацията за истината в Близкия изток.

С предстоящото окончателно мирно споразумение и предстоящите парламентарни избори догодина, залозите са изключително високи. Ако Пашинян се задържи, той може да поведе Армения към дългоочакваната ера на мир. Ако той падне, страната рискува да се върне в орбитата на Москва, както направи съседна Грузия, и може да разпали отново конфликта в Южен Кавказ.

На срещата на върха за мир във Вашингтон на 8 август президентът на САЩ Доналд Тръмп похвали смелостта на Пашинян. След 30 години ожесточен конфликт за Карабах, преследването на мир с Азербайджан – особено след победата на Баку на бойното поле – беше политически трудно. Ако Вашингтон иска да осигури този мир , той трябва да осигури и политическото оцеляване на Пашинян. Въпреки че остава най-популярният политик на Армения, сега той е едва 17 процента в анкетите, което отразява широко разпространеното разочарование и апатия.

Съединените щати могат да помогнат на Пашинян да докаже, че политиките му носят осезаеми ползи. Стратегическите инвестиции в арменската инициатива „ Кръстопът за мир “ и развиващия се сектор на изкуствения интелект биха могли да стимулират икономиката, да създадат работни места и да затвърдят ролята на Армения като ключов транзитен център. Вашингтон трябва също така да устои на натиска от добре финансирани диаспорални групи като Арменския национален комитет на Америка (ANCA), които се противопоставят на мира, въпреки че не понасят последствията от подновената война.

Окуражаващо е, че Армения започва да вижда първите осезаеми дивиденти от своите мирни усилия. Тази седмица Азербайджан обяви, че ще позволи транзита на стоки към Армения, а първата пратка казахстанска пшеница се очаква скоро да премине през азербайджанска територия – скромна, но символично важна стъпка към регионална икономическа интеграция.

Ролята на Армения като транзитен център е от пряко значение за интересите на САЩ. Средният коридор – критичен сухопътен търговски път от Източна Азия до Европа, който заобикаля Русия и Иран – в момента преминава през Азербайджан, Грузия и Турция. Но клонността на Грузия към Москва под управлението на управляващата партия „Грузинска мечта“ хвърля съмнение върху нейната надеждност. Армения би могла да служи като решаваща алтернатива.

Пашинян предвиди това, когато стартира инициативата „Кръстопът за мир“ през октомври 2023 г., предвиждайки Армения като регионален свързващ елемент чрез съживяване на железопътни линии, магистрали, тръбопроводи и електропроводи. В продължение на десетилетия регионалната изолация на Армения произтичаше от затворените граници с Турция и Азербайджан поради конфликта в Карабах. Сега, с мирно споразумение, което може скоро да отвори отново тези граници, Армения има уникален шанс да се утвърди като жизненоважен транзитен център Изток-Запад – особено след като маршрутите през Русия, Иран и Червено море стават по-нестабилни поради глобалните конфликти.

Москва обаче едва ли ще остане настрана. Руският посланик Сергей Копиркин директно заяви , че „Русия не само не напуска Южен Кавказ, но и не отслабва вниманието си нито към ситуацията в региона, нито към отношенията си с Република Армения като братска и съюзническа страна“ и че 102-ра военна база на Русия в Гюмри е „най-важната опорна структура за сигурността на Армения“. За Русия Армения отдавна е част от нейните владения и Кремъл няма да се откаже от влиянието си без съпротива.

Руско-арменският олигарх Самуел Карапетян вече е арестуван по обвинения в подготовка на преврат, докато висши членове на Арменската апостолическа църква открито водят кампания за сваляне на правителството на Пашинян. Бившият президент Роберт Кочарян – защитник на интеграцията на Армения с Русия – се очерта като един от най-яростните му критици, обединявайки се с църквата и Карапетян. Кремълски пропагандисти като Маргарита Симонян и Владимир Соловьов открито призовават за отстраняването на Пашинян и Русия да защити Карапетян.

Отслабената политическа база на Пашинян допълнително утежнява заплахата. Одобрението за неговата партия „Граждански договор“ се срина след еуфорията от 2018 г., когато той се радваше на 82% подкрепа . Втората карабахска война през 2020 г. беше повратна точка: завладяването на по-голямата част от Карабах от Азербайджан предизвика масови протести , като демонстрантите нарекоха Пашинян предател. През 2023 г. превземането на останалите арменски анклави от Азербайджан предизвика масово изселване на карабахски арменци, нанасяйки на Пашинян още един тежък удар. Миналата година църквата се мобилизира срещу него, подхранвайки големи демонстрации в Ереван.

И все пак Пашинян не е сам в упадъка си. Русия, някога смятана за незаменим съюзник на Армения, претърпя драматичен срив в общественото доверие. През 2019 г. 93% от арменците оцениха състоянието на отношенията между Ереван и Москва като „добро“. До септември 2024 г. този брой се срина до едва 35%, като мнозина смятаха, че Русия е предала Армения по време на конфликта за Карабах. Проруските фигури като Кочарян се представят още по-зле, като в социологическите проучвания той сега е само 2% .

Русия може да е паднала, но не е отпаднала. Ако Москва успее да отстрани Пашинян, вероятно ще използва арменското недоволство и национализъм, за да разпали отново конфликта с Азербайджан – използвайки нестабилността, за да настрои двете страни една срещу друга и да ги държи зависими от руското влияние, както някога направи в Карабах.

За Вашингтон, подпомагането на Пашинян да успее не е просто въпрос на оцеляване на един лидер, а на доказване, че мирът и суверенитетът могат да съществуват едновременно в постсъветското пространство. Бъдещето на Армения, а може би и стабилността на Южен Кавказ, зависи от това.