Скъпи Дядо Коледа, пожелавам си да имаме вода… Как водният ад в Плевен променя животи?

Плевен – „градът на музеите“, на Плевенската епопея, на вечния огън – днес е градът на безводието, на сухите тръби и на гражданите, които вече преглъщат гнева си с минерална вода. Последните седмици чешмите уж работят по старому, но надеждата някак…не се завръща, заедно с водата. Изглежда тя е пресъхнала – по-необратимо и от язовир.

Проблемите отиват ли към финал или това беше началото?

От известно време в Плевен водата не е спирала. Въпреки това обявеният режим все още е в сила. 

От края на септември 2025 г. той формално бе „облекчен“ – в Плевен, Долна Митрополия и околните населени места добавят още два часа дневно вода, което управниците подписаха като „прогрес“, но на практика за плевенчани това си остана живот „по часовник“ с туби и бидони .

Защо се стигна дотук?

Истинските причини са болезнено прости.

Плевен буквално тече по шевовете си – и то не от чешмите, а от прогнилата водопреносна мрежа. Загубите са колосални - над 70% от водата се губи в земята, по пътя, в аварии и незаконни прикачвания. Седем литра от всеки десет изчезват, преди да стигнат до домакинствата. Това не е слух, а признание на самите институции. Неслучайно експертите дават Плевен като учебникарски пример как изглежда една рухнала система.

Вторият проблем е, че самите източници са ограничени и уязвими. Градът зависи от магистралния водопровод „Черни Осъм“ и от няколко кладенеца – Биволаре, Долна Митрополия, Крушовица. Те се пълнят през канали от язовир „Горни Дъбник“ и система от язовир „Сопот“. Това лято по каналите течаха ремонти, но не и вода. Сушата допълнително сви ресурсите и комбинацията удари директно в крановете на хората. И така, куцащата инфраструктура превърна сушата в истинска катастрофа.

Самият премиер Росен Желязков изрази критика за това, че досега само 1 милиона лева от общо 50 милиона лева от общинската програма за Плевен са били насочени за водоснабдяване

Като заговорихме за институциите… картинката не е просто „обещания срещу реалност“.

Снимка: БГНЕС

В края на септември Желязков обеща, че до следващото лято режимът ще остане в миналото. В същото изречение обаче призна, че без цялостен ремонт на мрежата това е невъзможно, защото загубите отиват в черна дупка, която поглъща всяко едно усилие, ако изобщо то бъде положено.

А регионалният министър Иван Иванов изчисли още през август, че липсват около 300 литра в секунда, за да се стъпи на устойчиво подаване – при условие, че течащата вода въобще стигне до кварталите, а не в почвата. Според него, сегашната ситуация в Плевен е резултат на „години безвремие“, през които не са взети никакви мерки.

Ясно е, че институционалната картина виси и големият въпрос за парите, а обявените суми са колосални. Доклад на министъра сочи, че за критичните райони като Плевен и Ловеч нуждата е в милиарден мащаб – от порядъка на 3,7 млрд. лева.

Бе създаден и Национален борд по водите – органът, който бе създаден с решение на парламента и на който се разчита да изкара страната от водната криза. Колко бързо ще се превърне този „борд“ в изкопани трасета и сменени тръби – това е истинският тест.

Плевен говори от първо лице 

Във всеки разговор отеква една и съща дума – вода, вода, вода…

По улиците, в автобусите, в салоните за красота, в домовете разговорът е идентичен, а въпросите се преповтарят, сякаш са на надраскана плоча: Кога ще приключи това бедствие? Кога ще пуснат водата? Кога ще има вода?

„Изключително трудно е да си без вода с малко дете под една годинка“, казва 23-годишната Дебора Димитрова пред Dnes.bg, млада майка, докато пълни туби с кална течност, в която вече е виждала… червеи.

„Дори да налеем вода, тя е мръсна. Белите дрехи се съсипват, детските – как да ги пера с това? Независимо от обявения режим, водата спираше по-рано, идваше по-късно“, допълва Дебора.

А водата, която след сто молитви теква от кранчето ѝ, тя описва като „гнусна“. По думите ѝ не трябва да се учудваме, когато статистиките покажат колко много хора са напуснали града.

„Разбира се, че ще емигрират! Това за днешните дни не е нито допустимо, нито нормално“, допълва тя, неспособна да повярва, че живее в европейски град през 2025 година.

Снимка: Дебора Димитрова

Мария Жекова също е станала майка преди броени дни. И въпреки щастието, в нея се е настанило притеснение, което не може да прогони.

„Постоянно си мислех как след две седмици раждам, а водата я пускат само по два часа на ден. Това не е нормално. Този проблем го има от година и половина и никой не прави нищо по въпроса. Даже по-зле става“, споделя Мария.

Тя разказва как нейна приятелка, която е родила наскоро близнаци, дори е взела решението да напусне Плевен и да се премести във Велико Търново при майка си, защото не е могла да се справи с малките деца и режима.

„Налага ли се всички да бягат, вместо проблемът да се реши?“, пита тя.

Казва, че за нея властите едва ли ще предприемат качествени мерки. Споделя, че отдавна се е отказала от протестите, защото вече не вярва, че нещо могат да променят.

„То се е видяло, че няма смисъл. Трябва да се примирим“, допълва тя пред Dnes.bg.

Срещаме се и с Евгени Петров, 31-годишен IT специалист, родом от Благоевград, който живее от 10 години в Плевен.

Той се опитва да гледа по-обективно: „Предизвикателствата с кризата са много. При 2 часа вода сутрин и 2 часа вечер е наистина предизвикателство с пералнята, миялната и други дейности, свързани с чисто хигиенни навици. Но когато човек се подготви, реално не е толкова трагично.“

Евгени вярва, че държавата най-после е реагирала сериозно. 

„Фактът, че Плевен влезе във всички новини и всяка новинарска емисия, започваше с "водната криза в Плевен" говори за това, че хората наистина разбират пред какви предизвикателства сме изложени, а държавата на свой ред обърна сериозно внимание и вкара ресурс, за решаване на проблема“, категоричен е той

Петров е на мнението, че когато държавата си възложи да реши даден проблем - той обикновено се решава бързо.

„Аз смятам, че се работи и институциите в момента вършат качествена адекватна работа и лично ги подкрепям“, заяви той.

Опитва се и да бъде търпелив и „да не е поредният Бай Ганьо, който постоянно да е сърдит и търси виновни за всичките си проблеми“, като дори се старае сам да събира информация и впечатления, да оформи гледната си точка.

„Аз се опитвам да вникна и да разбера защо се е стигнало до тук, да проуча кои са истинските виновници, да видя дали сегашните отговорни страни се опитват и полагат усилия за решаване на проблема“, споделя Евгени.

Но има нещо, което не може да преглътне и казва, че „най-много го дразнят спасителите, които искат лична изгода и ползват кризата за PR, защото не е редно да се правиш на герой от чуждата мъка.“

А да си медик без вода е като…„мисията невъзможна“, само че без Том Круз. Илиана Георгиева е медицинска сестра и ни отваря очите, че липсата на вода вече е не просто неудобство, а заплаха.

„Как да поддържаш хигиена в болнична среда без вода? Вземете една лаборатория, през нея минават кръв, урина, фекалии, по коридорите ни има болни хора, здрави хора… Как да предоставим възможно най-чиста среда за пациентите ни без вода?“, пита Илиана.

Снимка: Илиана Георгиева

Тя приема твърдението на Регионална здравна инспекция (РЗИ), че водата е годна за пиене, с насмешка: „От РЗИ твърдят, че водата ставала за пиене. Може и така да е, но този съмнителен кафеникав цвят… доста ме отблъсква.“

Спомня си сцена от градския транспорт, която не може да изкара от главата си. Майка се скарала на детето си, че ако не слуша, „желаната играчка за Коледа ще я види през крив макарон“.

То отговорило: „Ох, ами, аз тая година и без това ще си пожелая от Дядо Коледа да имаме вода.“

Илиана въздиша: „Как го докарахме дотам децата да се молят за вода на Дядо Коледа? Аз лично, на този проблем, не му виждам края скоро.“

Марийка Великова е на 65 години и живее в Плевен от почти четири десетилетия. По думите ѝ за Dnes.bg „тя не си спомня по-голямо бедствие да е връхлитало града“.

„Не искам чудеса, искам вода по всяко време от годината. Да дойде някой и да покаже, че е свършил нещо истинско, не да ми обяснява по телевизията, че "всичко е под контрол". Пак слушаме празни обещания. Фактът, че в момента изпитваме щастието да имаме вода - не ме обнадеждава“, споделя тя.

Тя не пропуска и да спомене сметките, които са останали изключително високи, въпреки липсата на вода.

"С всеки месец аз ставам все по-изумена. Плащаме за нещо, което на практика го няма", завършва Марийка.

Да говорим в числа

Опозиционният общински съветник Чавдар Христанов, познат и от участието си в седми и осми сезон на „Фермата“, е от хората, които говорят с числа. Твърди, че е хванал „Напоителни системи“ в „нагла лъжа“.

В своя публикация във Facebook заявава, че те са обещали 200 литра в секунда, а реално стигат едва 77:

„Разкрития! "Напоителни системи" обещават 200 литра в секунда – получаваме едва 77! Къде потънаха останалите 123 литра в секунда?  Кой печели от тази "невидима вода"?

От "Напоителни системи" продължават да размахват обещания и „официални данни“, които нямат нищо общо с реалността на терен!

Вместо 200 литра в секунда, каквото е обещано в очите на премиера, днес измервам едва 77 литра!

Това е по-малко от половината, при положение че всеки литър е жизненоважен за плевенчани!

Окъпаха ли премиера с обещания, докато бюрократите тихомълком насочват водата... другаде? За избрани? За техните хора?

Всички се питат:

– Кой завъртя кранчето?

– Кой печели, докато ние губим?

– Къде е контролът?

– Къде е държавата?

Не искаме повече празни думи – искаме вода, навреме, в количествата, за които плащаме и които ни се обещаха!“

Христанов разказва, че след три години ровене вече има „попадения“ и подготвя нови разкрития, включително за причината язовир „Горни Дъбник“ да е празен през 2025 година. Изпраща питания и сигнали до ресорните министерства, ДАНС и прокуратурата, но по думите му институциите отговарят бавно, често с непълна информация.

Когато го попитахме дали хората са се успокоили след връщането на водата, той отговоря: „Да спряха с натиска и възмущението, и това е естествен процес. Разбираемо да са в това състояние на духа. Те не са длъжни да имат дългосрочно критично мислене. За това има политици и граждански организации. Още повече има нужда от хора с “активна памет”, такива които свързват исторически събития и личности с проблемите ни днес и ги правят обществено достъпни и смилаеми. Трудно се говори на езика на човек лаик, който не разбира материята, но е в правото си да бъде осведомен. Аз това се опитвам да правя. Дали успешно - е спорно.“

Наталия Василева е маникюристка и водната криза не ѝ удря само нервите, но и джоба. Като повечето си колеги в бранша, тя предлага и педикюр. А без вода няма как да извършва процедурите.

„Безводието прави работата ни по-трудна. Но и всеки ден, в който няма вода, аз губя пари. Клиентите ми разбират, това е ясно. Но всяка една планирана, но неосъществена процедура, ме лишава от доход“, споделя Наталия.

Истината е проста – Плевен не страда от „една лоша година“. Градът е в плен на системен дефект. А докато проблемите, които го оформят не се решат – с ясни срокове, реални пари и отчетност – всяка добра новина за „още два часа вода“ е просто… лепенка върху хронична рана.

И "градът на музеите" вече е ясно доказателство, че сушата се превръща не само в политическа криза, заради „течове“ в управлението. Превръща се в предизвикателство, което кара хората да се гневят, отчайват и най-лошото – да бягат.

Докога?