Ако Тръмп разруши китайско-руската ос, той ще победи Путин веднъж завинаги

Основната цел на Доналд Тръмп по време на срещата на върха с Си Цзинпин в четвъртък може да е договарянето на изгодна търговска сделка, но тя може да допринесе и за постигането на пробив в усилията му да сложи край на войната в Украйна, пише The Telegraph.

Способността на Русия да поддържа военната си кампания в конфликта в Украйна се дължи в голяма степен на подкрепата, която получава от Пекин, и не на последно място на готовността на Китай да продължи да купува големи количества руски петрол, въпреки санкциите, наложени от Запада в началото на конфликта.

Заедно с Индия, Китай е отговорен за вноса на между 3,5 и 4,5 милиона барела руски петрол дневно, като печалбите се използват за финансиране на военните действия на Владимир Путин в Украйна.

Освен това, китайците предоставят на Москва редица технологични средства, включително дронове и ракетни системи, които са позволили на руската армия да преодолее потенциално катастрофалните неуспехи, които е претърпяла на бойното поле.

Следователно прекратяването на така нареченото „безгранично“ стратегическо партньорство между автократичните режими в Москва и Пекин се превърна в една от основните цели на администрацията на Тръмп и помага да се обясни защо Тръмп е толкова заинтересован да спечели благоразположението на Путин.

Това е въпреки очевидните доказателства, че руският лидер не показва склонност да отговори положително на усилията на Тръмп да сложи край на враждебните действия в Украйна.

Сега, когато американският президент е осъзнал, че Путин няма намерение да развива конструктивни отношения с Вашингтон, това е подходящ момент за Тръмп да опита друг подход в усилията си да постигне примирие – като убеди Си, че интересите на Китай ще бъдат по-добре защитени, ако страната намали партньорството си с Москва.

Закъснялото осъзнаване от страна на Тръмп, че Путин няма истински интерес да приеме примирие в Украйна, беше причината американският лидер да се откаже от плановете си за провеждане на поредна лична среща на върха с руския си колега в Будапеща, като призна, че това би било „загуба на време“.

Оттогава Тръмп насочи вниманието си към печелившата търговия с петрол на Русия, което представлява пряко предизвикателство за съществуващото партньорство на Пекин с Москва.

Обявяването от Тръмп на поредния кръг от „огромни“ санкции срещу „Роснефт“ и „Лукойл“, двете основни петролни компании на Русия, принуди както Китай, така и Индия да преразгледат радикално съществуващите си търговски връзки с Москва.

Новият кръг от санкции вече оказа влияние върху доставките на петрол от Москва, като се съобщава, че китайските държавни петролни компании са спрели покупките на руски петрол. Индия, която преди това беше ударена с 25% мита за продължаване на покупките на руски петрол, последва примера, като индийските компании рязко намалиха вноса си на суров петрол от Москва.

Ако се запази, рязкото намаление на руския износ на петрол към тези и други страни, като Турция, които искат да избегнат по-нататъшни търговски напрежения със САЩ, може да има значително влияние върху способността на Путин да финансира военната си машина в Украйна.

Фактът, че Китай вече е реагирал на налагането на петролните санкции на Тръмп срещу Русия, със сигурност подсказва, че въпреки публичната реторика на Си, стратегическото партньорство на Пекин с Москва е било изградено по-скоро от удобство, отколкото от истински общи интереси.

Отношенията между двете страни винаги са били трудни, не на последно място поради исторически териториални спорове в райони като Манджурия, които доведоха страните до ръба на пълномащабна война още през 60-те години на миналия век. Въпреки че Пекин и Москва официално разрешиха различията си през 2003 г., Москва остава нащрек за дългосрочните намерения на Китай по отношение на спора.

Друга забележителна последица от напрежението между Москва и Пекин е очевидна от нежеланието на Китай да признае официално руския контрол над украинската територия, завзета от Путин при първата му атака срещу суверенитета на Украйна през 2014 г. Това подсказва, че макар Си да е готов да предложи ограничена подкрепа за военните действия на Русия в Украйна, той няма намерение да се въвлича в пряк конфликт със САЩ.

При тези обстоятелства е напълно възможно последната среща на Тръмп с Си в Южна Корея да окаже значително влияние върху готовността на Китай да продължи да подкрепя военните действия на Путин в Украйна.

След като не успя да убеди руския лидер чрез преки преговори да приеме примирие, Тръмп би могъл да постигне същата цел, като сключи ново търговско споразумение с Пекин.

Основната цел на Тръмп по време на преговорите ще бъде да разреши това, което той описа като „много проблеми“ между двете страни, вариращи от планираните от Пекин контролни мерки върху износа на редкоземни минерали до искането на администрацията на Тръмп китайците да направят повече, за да ограничат потока на смъртоносни опиоиди към САЩ.

Въпреки това, има голяма вероятност всяко подобрение в отношенията между Вашингтон и Пекин да бъде за сметка на Москва, поне що се отнася до поддържането на доходната търговия с петрол с Китай.

Всеки срив в оставащия износ на петрол от Русия ще лиши Путин от възможността да финансира „специалната военна операция“ в Украйна, като му остави малко други възможности освен да приеме условията на Тръмп за прекратяване на огъня.