САЩ и Китай само са прибрали търговските си оръжия

Президентът на САЩ Доналд Тръмп оцени срещата си с Си Цзинпин в Пусан, Южна Корея, на 30 октомври с 12 от 10 точки. Американският президент прозвуча характерно оптимистично. И светът наистина трябва да бъде облекчен, че двете най-големи икономики изглежда не желаят да се отделят една от друга – да не говорим за спорове относно статута на Тайван. И двата изхода биха наложили тежки разходи на Азия и света. Въпреки това, споразумението им изглежда непълно и временно, а това означава, че най-важните отношения на планетата ще продължат да се градират върху пясък, пише The Economist.

Към момента подробностите за договореното в Пусан остават неясни – което само по себе си е метафора за постоянно променящата се природа на дипломацията. Споразумението беше предимно прибиране на оръжията, при което Китай се съгласи да отложи за една година ограниченията върху износа на важни редки земни елементи, а САЩ ще запази 100-процентното си мито върху китайските стоки и заплахата си за контрол върху износа на дъщерни дружества на китайски фирми, включени в черния списък. Двете страни също така се оттеглиха от конфронтация по въпроса за корабоплаването. Преговорите също отбелязаха напредък. Китай ще започне отново да купува американска соя. Америка ще възнагради допълнителните усилия на Китай да ограничи химическите съставки за фентанил, като намали наполовина 20-процентното наказателно мито върху всички стоки. Тръмп изглежда отворен към износа на някои полупроводникови чипове, макар и не най-модерните.

Предвид враждебността към Китай от страна на някои във Вашингтон, сделката лесно можеше да бъде по-лоша. Те спешно искат Америка да се отдели от най-големия си геополитически съперник, но с тази среща на върха, първата от 2019 г. насам, Тръмп показа, че цени търговските отношения прекалено високо, за да ги загуби. В същото време президентът не пожертва Тайван за купчина соя.

За съжаление, срещата на върха показва и колко много не е наред. От една страна, споразумението оставя американска тарифа от 47% върху китайските стоки. В света преди Тръмп това би било изключително високо ниво на защита. Условията на споразумението са и временни – изрично, в смисъл че много от условията на тази сделка ще бъдат преразгледани след една година; но и имплицитно, защото Тръмп счита, че е в правомощията му да наложи мито тук или нетарифна бариера там по всяко време по почти всеки въпрос.

Друг източник на потенциален конфликт е фактът, че за разлика от всички други страни, Китай е повече от равен на Америка. Срещата на върха в Пусан се състоя след кралското шествие на г-н Тръмп из голяма част от Азия, по време на което един след друг лидерите го засипваха с похвали и подаръци, включително златна голф топка и реплика на корона. Япония, Малайзия и Южна Корея направиха отстъпки, включително по отношение на достъпа до пазара и с обещания да инвестират стотици милиарди долари в Америка, в замяна на скромно облекчение на тарифите. Зависимостта от Америка по отношение на сигурността и пазарите направи отстъпката единствената възможност.

Китай е различен. Той може да устои на американския натиск. Той също отвръща в области, в които Америка е уязвима – редките земни елементи и соята са добри примери за това. Тъй като приема борбения характер на новата търговска система, проектът на Си да направи Китай по-устойчив е оправдан.

Всичко това прави срещата на върха в Пусан по-скоро пауза, отколкото заключение. Тъй като Китай и Америка, изтощени от взаимно недоверие, продължават да се борят помежду си, рано или късно със сигурност ще избухне конфликт. Добрата новина е, че засега и двете страни все още вярват, че имат повече да спечелят от толерантност, отколкото от конфронтация.