150 г. по-късно „Пазителите на Исландия“ настояват: Трябва да имаме армия!

Малко са страните, които са причинили по-малко проблеми на съседите си от Исландия през последното хилядолетие.

Островната държава не е имала постоянна армия от 1869 г. и, освен някои сблъсъци с британски рибари за улов на треска век по-късно, не е водила въоръжени конфликти от 16-ти век насам.

Въпреки че е член-основател на НАТО, приносът ѝ към алианса до голяма степен се ограничава до приемане на въоръжените сили на други страни и предоставяне на гражданска подкрепа на мисиите му.

Един австралийски изследователски институт постави Исландия на първо място в своя индекс на „мирни“ държави за всяка от последните 17 години. Сега обаче има признаци, че вятърът променя посоката си. С топенето на арктическия лед, руските и китайските кораби плават през далечния север с все по-голяма честота и засилването на руската подводна активност в горните географски ширини на Атлантическия океан, табуто около милитаризацията отслабва.

Активна група „Пазители на Исландия“ твърди, че страната трябва да създаде малка, гъвкава отбранителна сила от 2000 войници, която да защити критичната си инфраструктура при извънредна ситуация и да осигури начална линия на отбрана, докато не се появят подкрепления от НАТО. Тя също така призовава за масово военно обучение, за да се осигури резерв от до 40 000 души - една десета от населението - които биха могли да бъдат мобилизирани при криза.

„Предвиждаме отбранителен капацитет, изграден върху малка сухопътна сила, национален резерв и рамка за гражданска защита и устойчивост, работеща в тясно сътрудничество с бреговата охрана и нашите международни партньори“, каза Арнор Сигурйонсон, експерт по отбрана, който основа инициативата заедно с Дади Фрейр Олафсон, IT специалист. „Такава структура би осигурила надеждно възпиране, бързо реагиране при кризи и по-голяма самостоятелност в рамките на НАТО.“

Засега правителството не е готово да стигне толкова далеч. Въпреки това, Министерството на външните работи е възложило на депутатите задачата да положат основите за първата официална отбранителна стратегия на страната. Преди няколко седмици комисия предупреди в доклад, че географската изолация на Исландия вече не е пречка за война и страната неизбежно ще бъде въвлечена във всеки европейски конфликт, включващ НАТО.

В доклада се посочва зависимостта на острова от подводни кабели, които са уязвими за руски саботаж, и стратегическото значение на океанската зона, известна като пропастта Гренландия-Исландия-Великобритания, морският път към Атлантика за Северния флот на Москва. Други съюзници от НАТО започнаха да проявяват интерес. Преди две седмици Борис Писториус, германският министър на отбраната, посети столицата Рейкявик и подписа съвместно „писмо за намерения“, обхващащо области като съвместно военно планиране и снабдяване.

Криструн Фростадотир, исландският премиер, заяви, че президентът Тръмп ѝ е казал, че е „много наясно с нашата отбранителна ситуация“ и споразумението за сигурност на страната ѝ със САЩ от 1951 г., докато се фокусира върху северните подходи към американския континент.

Бярни Мар Магнусон, професор по международно право в университета Бифрост в северозападната част на острова, заяви, че много исландци са били стреснати от неотдавнашното прекъсване на полетите заради дрон над летището в Копенхаген, което служи като основна врата на страната за пътуване към останалата част от Европа.

„Нарастването на обществената и политическа дискусия относно сигурността и отбраната в Исландия се дължи на комбинация от фактори, включително нахлуването на Русия в Украйна, натиска в рамките на НАТО за увеличаване на разходите за отбрана и последващото му въздействие върху Европа, както и заплахите на президента Тръмп да анексира съседната датска територия Гренландия“, каза Магнусон.

Сигурйонсон от инициативата „Пазители на Исландия“ посочи, че страната няма противовъздушна отбрана или системи за борба с дронове.