Защо украинците се бият? Дело за корупция за $100 млн. показва защо

Има поне два легитимни отговора на твърденията, че група високопоставени украински чиновници са присвоили 100 милиона долара от договори за ремонт и защита на критичната енергийна инфраструктура на страната си, дори когато руските атаки потапят страната в мрак и студ. Единият е да се отчайваме, другият - да празнуваме. Вторият, колкото и странно да звучи, е по-логичен, пише за Bloomberg колумнистът Марк Чемпиън.

Този епизод засяга същината на причините, поради които украинците изобщо воюват. Войната започна през 2014 г., след като тогавашният президент Виктор Янукович беше свален от масови протести срещу епичния мащаб на корупцията му и създаденото от това пленничество от Москва. Корупцията беше лепилото, с което Кремъл държеше съседа си под контрол след разпадането на Съветския съюз през 1991 г., инфилтрираше службите му за сигурност, манипулираше лидерите му и разрушаваше армията му.

Не може да се повтаря достатъчно често, че именно споразумение за търговия и асоцииране с Европа – заплашващо целия механизъм на анакондско поглъщане – ускори евентуалното прибягване до сила от страна на Владимир Путин. А Путин познаваше човека си. Той предложи на Янукович 15 милиарда долара, за да се откаже от пакта на Европейския съюз, което ускори така наречената революция на Майдана, когато украинският лидер се съгласи да не го подпише. Това беше последвано от бягството на Янукович, анексирането на Крим от Русия, започването на хибридна война в Източна Украйна – и накрая, пълномащабно нахлуване.

Не би трябвало да е шокиращо, че бюрокрациите, формирани на фона на подобна системна корупция, сега се твърди, че са намерили начини да печелят пари от война. По същия начин не би трябвало да е изненада, ако се окаже, че в основата на операцията е имало руска връзка. Според изявления на Националното бюро за борба с корупцията на Украйна (НАБУ) и Специализираната прокуратура за борба с корупцията, провеждащи разследването, Андрий Деркач, който избяга в Москва малко след инвазията през февруари 2022 г., беше обвинен задочно в държавна измяна на следващата година и стана сенатор в руския законодателен орган през 2024 г. Сега се твърди, че неговият офис е изпрал обезмаслените пари.

Не би трябвало да е по-изненадващо, ако предполагаемият водач на тази схема се окаже бизнесмен, близък до настоящия президент, в лицето на Тимур Миндич, собственик на „Квартал“, телевизионното продуцентско студио, което той е съосновател заедно с Володимир Зеленски. Това е компанията, която създаде „ Слуга на народа“ , хитовата сатира за ендемичната политическа корупция в Украйна, която катапултира Зеленски до президентския пост, с живот, следван от изкуството. НАБУ не посочи името на Миндич и не е представила доказателства срещу него. Въпреки това агенцията претърси имотите му, което накара украинските медии да го идентифицират като целта на разследването. Според тези съобщения той е напуснал страната малко преди началото на акциите.

Руските пропагандисти, тролове, ботове и спътници ще се забавляват чудесно

Защото ето със сигурност доказателство, че на Украйна не си струва да се помага, че всички дадени пари ще бъдат откраднати, че тя - въпреки всички високопарни приказки за демокрация - не е по-добра или по-различна от своя нападател. Кандидатурата на Киев за членство в ЕС със сигурност току-що направи голям скок назад.

Истинската изненада обаче би трябвало да е, че е разкрит предполагаем заговор за присвояване на 100 милиона долара от животозастрашаващите усилия на нацията за поддържане на осветлението и отоплението. Не само това, но и разкритието е официално, оповестено публично след 15-месечно разследване на дейността на държавната компания за ядрена енергия „Енергоатом“.

НАБУ и прокурорите, провеждащи съвместното разследване, са независими. Техните офиси бяха създадени след антикорупционните протести на Майдана през 2014 г. и под силен натиск от САЩ и ЕС. Това са същите организации, които Зеленски се опита да обезглави и да постави под свой контрол през юли, когато информацията за текущите разследвания се разпространи. Незабавни улични протести – дори по време на война – принудиха президента да отстъпи и да позволи на разследването да продължи. Президентът може би си е мислил, че войната ще разубеди хората да се разкрият; не е така.

Този път Зеленски одобри разследването на НАБУ

и нареди на правителствените агенции да сътрудничат.

„Трябва да има осъдителни присъди“, каза той в понеделник. И това е, което изисква кандидатурата за ЕС – не липса на корупция, а правителствена подкрепа за независима съдебна система в борбата срещу нея, независимо докъде води това.

Прокурорите не са твърдяли, че Зеленски или други висши членове на неговия екип може да са били замесени в измамата с Енергоатом или в другите предстоящи, за които намекна НАБУ. Това може да се промени. Агенциите твърдят, че са натрупали 1000 часа подслушани разговори, така че можем да очакваме още разкрития и сътресения. Но мога да посоча няколко видни държави в НАТО и ЕС, чиито правителства или са успели да завладеят съдилищата и следователите, натоварени с разкриването на корупцията им, или са се опитали да дискредитират съдии и да арестуват прокурори за това, че са си вършили работата.

Зеленски не успя да спре Националната революционна демократична партия (НРП), защото механизмите за контрол и баланс на украинската демокрация не се намират в основните ѝ институции. Вместо това те се основават на сигурното знание, което лидерите ѝ имат – основано на многократен опит – че ако се опитат да откраднат избори или да отменят трудно спечелени постижения, като например създаването на наистина независими правоохранителни органи, украинците ще излязат на улицата с милиони.

Това не е идеален модел, който всяко общество би създало доброволно като конституционен ред или би трябвало да имитира. Той е израз на дълбоко недоверие в държавата и е хаотичен, експлозивен и неефективен. Но това е украинската реалност, той предотвратява тиранията и, поне засега, работи.