Довереникът на Путин, който се противопостави на войната

На втория ден от руската инвазия в Украйна един от най-близките сътрудници на президента Владимир Путин отказа да изпълни заповедите му.

Според трима души, близки до Козак, Путин е наредил на своя сътрудник Дмитрий Н. Козак да поиска капитулацията на Украйна. Козак отказал, като настоял, че не знае какво се опитва да постигне руският лидер с инвазията си. Докато разговорът се нажежавал, Козак казал на Путин, че е готов да бъде арестуван или разстрелян за отказа си, пише NYT.

Козак беше единственият глас на несъгласие в близкото обкръжение на Путин, малка пукнатина в желязната му хватка върху властта. С толкова малко хора, готови да му се противопоставят, Путин е упражнявал почти пълен контрол върху воденето на войната от Русия. Това е една от причините, поради които почти четири години по-късно руският лидер е в състояние да се придържа към твърдите си изисквания, дори когато натискът за прекратяване на огъня се засилва.

67-годишният Козак подаде оставка като заместник-началник на кабинета на Путин през септември,

месец след като вестник "Ню Йорк Таймс" отрази неговата лична критика към войната. В интервюта оттогава шестима руснаци, близки до Козак, описаха превръщането на 30-годишния доверен съветник на Путин в център на антивоенните настроения в руската елита. Повечето от тях говориха при условие за анонимност, предвид опасността от репресии за обсъждане на поверителни политически въпроси в Кремъл.

Като изразява несъгласието си с президента пред управляващата елита, Козак дава глас на тихото недоволство, което изпитват много хора от бизнес и културните среди в Москва, а дори и други правителствени служители, казват шестте доверени лица. Тази година това недоволство се засили от отказа на Путин да сложи край на войната, дори при благоприятните условия, предложени от президента Тръмп.

Козак, най-високопоставеният правителствен служител, който се раздели с президента по повод войната, остава в Москва. Той за първи път работи с Путин през 90-те години, когато и двамата бяха висши служители в кметството на Санкт Петербург, и изглежда вярва, че личните им връзки му осигуряват известна степен на сигурност, казват хора, които го познават.

Ръцете на Козак трепереха, когато се качи на подиума. Той обясни, понякога мърморейки, защо преговорите с Украйна не водят до никъде. Добави, че има още какво да каже, но Путин го прекъсна.

Беше 21 февруари 2022 г. По време на телевизионно излъчвано заседание на Съвета за сигурност в колонада на Кремъл, руските висши служители застанаха зад заплашващата инвазия на г-н Путин.

Козак не се съгласи.

В началото на 2022 г., преди инвазията, Козак преговаряше с Украйна за прокси войната в източната част на страната. През януари същата година той проведе осемчасови преговори в Париж, които според Украйна изпратиха „много положителен сигнал“. Няколко бивши украински и американски служители, запознати с преговорите, заявиха, че според тях Козак искрено се стреми към дипломатическо решение, а не печели време, докато Русия подготвя инвазията си.

Докато Путин събираше войски, Козак изготви дълъг меморандум, в който излагаше вероятните негативни последствия от войната, казват неговите доверени лица. Според един човек, който я е видял, меморандумът предупреждава за възможността Швеция и Финландия да се присъединят към НАТО – прогноза, която се оказа пророческа.

След това Путин казал на всички служители, с изключение на Козак и постоянните членове на Съвета за сигурност, да напуснат стаята, според хора, близки до Козак. Помоли Козак да повтори аргументите си. След това Путин освободи всички останали, с изключение на Козак, който все още стоеше до трибуната.

Според трима души, близки до Козак, на втория ден от инвазията Козак е преговарял за възможно споразумение за прекратяване на огъня с Давид Арахамия, друг украински официален представител. Споразумението щеше да включва гаранции от Русия за сигурността на Украйна и оттегляне от всички части на Украйна с изключение на Крим и източната област, известна като Донбас.

Преговорите разгневиха Путин.

Вечерта на 25 февруари Козак информира Путин чрез защитената телефонна система на Кремъл, според тримата души.

Путин напада Козак за това, че е превишил правомощията си, като е обсъждал териториални въпроси, и му казва да информира Киев, че Русия ще преговаря само за капитулацията на Украйна. На Козак му се струва, че Путин рязко променя позицията си в преговорите. Той казва, че не може да преговаря, ако не знае крайните цели на Русия.

Путин отхвърля тези опасения и нарежда на Козак да преговаря според инструкциите. Козак отказва. По време на този разговор Козак казал на Путин, че е готов да бъде арестуван или застрелян за отказа си, казаха хората.

На следващия ден, 26 февруари, позицията на Путин изглежда се промени за втори път, според тримата души. Сутринта първият заместник-началник на кабинета на г-н Путин, Сергей Кириенко, се обади и каза на Козак, че друг помощник на Кремъл, Владимир Медински, ще води преговорите на Русия с Украйна.

 Козак никога не възвърна официалната си роля в отношенията с Украйна. Той загуби властта си в полза на Кириенко, който тази година пое портфейла на Козак за управление на отношенията с други бивши съветски страни.

Но той не загуби работата си.

Той запази офиса си в сградата на президентската администрация от съветската епоха, на няколко пресечки от Кремъл, където се срещаше с тайни пратеници от Запада, според няколко души, запознати с събитията. Той пушеше цигара след цигара, докато обсъждаха възможни мирни планове. Той им каза, че поддържа достъп до Путин, като даде да се разбере, че руският президент е наясно с тези тайни разговори.

В един момент президентът предложи на Козак да направи предложения за подобряване на икономическия климат в Русия. Няколко доверени лица, които видяха меморандума на г-н Козак в отговор, казаха, че са били шокирани от него.

Според тях меморандумът предлагаше Путин да спре войната, да преговаря с Украйна и да направи либерализиращи вътрешни реформи. Козак предложи руската съдебна система да бъде независима от фактическия надзор на правоприлагащите органи – идея, която граничи с ерес, поради статута на руските служби за сигурност като най-мощните сили в страната.

Някои от доверените лица на Козак заявиха, че са били изненадани не само от предложенията, но и от факта, че той ги е споделил извън Кремъл, като се има предвид завесата от секретност, която обикновено обгражда Путин. Те казаха, че Козак изглеждаше загрижен за своето наследство и се опитваше да се дистанцира от Путин.

Дубнов, познат на Козак в Израел, каза, че Козак вярвал, че „работи в услуга на държавата, а не в личния интерес на Путин“. Разривът в отношенията им, каза Дубнов, настъпил, след като Козак, с нахлуването, „открил, че за Путин няма червени линии, които той не е готов да пресече“.

Както много руски елити, Козак продължава да показва лоялност към г-н Путин, като се въздържа от всякаква публична критика. А Путин също е показал известна лоялност към него.