Путин не иска мир, той иска повече време

Вече би трябвало да е очевидно, че руският президент Владимир Путин печели време. Неговите преговарящи проточват мирните преговори, като правят достатъчно помирителни звуци, за да отблъснат подновения натиск от САЩ, докато руски ракети и дронове бомбардират Украйна. Ако Белият дом иска да посредничи за трайно споразумение, ще трябва да направи продължаващата война по-скъпа за него.

С руските сили, които отбелязват малък напредък на фронтовата линия, Кремъл засили атаките си срещу украински цивилни. По-рано този месец, в навечерието на преговорите в Абу Даби, Русия изстреля 450 дрона и 71 ракети по енергийната мрежа на Украйна при температури от -20°C. Дни по-късно Русия удари отново, като насочи вниманието си към високоволтовите електропроводи, които формират гръбнака на мрежата.

Всеки удар утежнява предишните щети.

Най-големият частен производител на електроенергия в Украйна, ДТЕК, казва, че приблизително 80% от капацитета му за производство на топлинна енергия е бил унищожен или повреден. Тези централи, работещи с гориво, които са представлявали приблизително две трети от топлинния капацитет на Украйна преди войната, осигуряват както електричество, така и централно отопление. Украинците сега са изправени не само пред прекъсвания на тока, но и пред замръзване на домовете, блокирани асансьори във високи сгради и нарушено водоснабдяване. Жителите на Киев получават електричество само по няколко часа на ден. Кметът на града казва, че близо 600 000 души са избягали от столицата, пише в свой анализа Bloomberg.

Целта на Кремъл е двойна: да замрази украинските цивилни в подчинение и да убеди света, че победата на Русия е неизбежна и помощта за Украйна само забавя този резултат с ненужни разходи. Всъщност, след близо четири години боеве, Русия контролира само една пета от територията на Украйна и е постигнала нищожни териториални придобивки от началото на войната - на огромна цена. Около 1,2 милиона руски войници са били убити, ранени или са в неизвестност. Приблизително 40% от федералните разходи сега отиват за отбрана и сигурност, изтощавайки руската икономика и съкращавайки работната ѝ сила.

Допълнителният натиск върху Путин би имал въздействие, което е една от причините неговите преговарящи да работят толкова усърдно, за да го предотвратят. Европа изпрати аварийни генератори и премести цяла топлоелектрическа централа от Литва в Украйна. Но това, което наистина е необходимо, са допълнителни системи за противовъздушна отбрана за защита на подстанции и електроцентрали, както и повече трансформатори и оборудване за укрепване на мрежата.

Междувременно САЩ и Европа трябва да се съсредоточат върху по-нататъшното задушаване на приходите на Русия от износ на петрол. Двупартиен законопроект за санкции в Сената на САЩ, насочен към купувачи като Индия и Китай, би помогнал. Същото би помогнал и предложеният нов пакет от санкции на Европейския съюз, който включва забрана за свързани с ЕС компании да предоставят застраховки, ремонти, финансиране и други корабни услуги на всеки танкер, превозващ руски петрол.

След Втората световна война нациите се съгласиха, че войните трябва да имат граници. Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на руски командири заради удари по енергийната инфраструктура на Украйна. Въпреки че Русия отхвърля юрисдикцията на съда, атаките срещу обекти, необходими за оцеляването на цивилното население, са забранени съгласно Женевските конвенции и обичайното международно право. Идеята, че те могат да доведат до по-голям мир, е абсурдна. Време е САЩ да го кажат.